Тя е икона. Легенда. Буди възхищение у всички жени и интерес у всички мъже. Красотата й е особена и неподражаема. Такава, която може да бъде разпозната само от онези, които виждат отвъд гъстите вежди, мургавата кожа и грубоватото мексиканско загоряло излъчване. Но ако успеят да го направят, ще попаднат във вселена, където ще пожелаят да останат завинаги.
Това е вселената на Фрида Кало. Огромно място, в което битките и противоречията са властващите сили. Свят на огъня и водата, които искат да надделеят един над друг. Чувствителна е като оголен нерв. Страстта е неин двигател. Препятствията са на всяка крачка по пътя й, но тя успява да се издигне над тях.
На 6 юли 1907 г. в мексиканския град Койоакан е родена Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон, в семейство на немски имигрант и испанка, родена в Америка. Тази дата бележи началото на един богат живот, през който великата художничка ще преживее своите трагедии, радости, любови, признания, за да може накрая да се превърне в легенда, чийто пламък гори и до днес.
Именно трагедиите формират нейната личност. На 6-годишна възраст претърпява заболяване, в следствие на което единият й крак става по-къс. Ефектът е прикрит с култовите широки дълги поли, които са нейна запазена марка. Когато е на 18, претърпява трамвайна катастрофа. Резултатът е десетки фрактури по цялото тяло и разкъсвания на органи. Уврежданията я оставят бездетна. Дълго време след това остава на легло и преминава през тежък възстановителен период. Никога няма да може да се възстанови напълно.
По това време открива своето спасение, с което завладява света – рисуването. Трябва да прави нещо в самотните часове, прикована за леглото. Започва да рисува онова, в което самата тя казва, че най-добре познава – себе си. Известна е с автопортретите си, които са смесица от сюрреализъм и символизъм, с елементи от мексиканския фолклор. Маймуната често присъства в тях – символ на похотта в мексиканската култура.
Думата, която синтезира цялата същност на Фрида Кало, е страст. Това я тласка към самоунищожението. Тя е от хората, които доброволно се хвърлят в пожара, за да изгорят, без да мислят за последиците. Най-големият пожар пламва през 1928 г. и носи името Диего Ривера. Искрите му обаче горят от много време, защото Фрида мечтае за дебелия стенописец още от детството. Тя първа отива при него, за да го помоли за мнение относно рисунките й. Не след дълго е сложено началото на една доживотна връзка с предопределим финал. Той е известен с многобройните си връзки и полигамията. Тя пък е всепоглъщаща, не може да го дели с друга жена. Двамата се женят през 1929 г. Любовта им остава в историята като една от най-бурните. Изневеряват си, крещят си, нараняват душите си почти смъртоносно и си повтарят колко се обичат и не могат един без друг. В същото време той спи с много жени, сред които и по-малката й сестра, а тя изневерява както с мъже, така и с жени. Развеждат с през 1939 г. и следващата година отново се венчават.
Приживе талантът на Фрида Кало не е признат. Тя остава за широката публика известна като съпругата на Ривера. Лувърът купува един от автопортретите й, и на няколко пъти галерии правят изложби с нейни творби. Едва години след смъртта й, талантът е разпознат и днес тя е сред най-добрите художници в световен мащаб.
Тялото й страда до самия край. Претърпява близо 30 операции за 47 години, три спонтанни аборта, а през 1952 г. единият й крак е ампутиран до коляното. Развива зависимост от лекарствата и наркотиците. Фрида Кало умира на 13 юли 1954 г. в родната си „Синя къща“. В последните си дни страда от бронхопневмония и болките са непоносими. Каквато и да е причината за смъртта, едно е сигурно – в този ден най-известната мексиканка влиза завинаги в историята. Диего Ривера умира три години по-късно.
Какво ни кара да обичаме тази необикновена, противоречива личност? Жената с култовите широки поли, гъсти слети вежди, цветя в косата и похотливи очи е магнит за всички хора с набито око. Очевидно не е красива в класическия смисъл на думата – нищо забележително, всичко е на границата с женственото. В живота е повече от скандална, унищожава всичко около себе си. Не можем просто да я харесваме. Или я обичаме, или я отричаме. Самата тя е човек на крайностите. Такъв, който изгаря в собствения си пожар.
Художник на една уникална реалност – нейната собствена.