Физичката, която раздели атома и потъна в забрава

Ядреното деление представлява реакция, при която тежки атомни ядра се разделят на по-леки със сравними маси. По време на процеса е възможно да се се излъчат неутрони, алфа частици, гама лъчи и огромно количество енергия – електромагнитно излъчване или кинетична енергия.

Именно чрез този процес и факта, че в ядреното гориво тази операция може да се случи многократно, за разлика от други видове горива като бензина, атомните централи използват този процес принудително чрез неутрони, тежки йони, гама кванти и други. Често е възможно процесът да се случва и спонтанно.

Именно тези процеси доказват, че науката може да даде отговор на всичко и да намери правилните решения. За съжаление първото мащабно деление на атоми се е случило в Хирошима и Нагазаки. След това семейство Розенберг връчва апокалиптичната рецепта на СССР и следва нова детонация в лицето на Цар Бомба. По този начин двете сили постигат невероятен баланс и до днес атомно оръжие не е използвано срещу мирно население или за военни цели.

Снимка: By Неизвестен – Search + 558596 • Pioneering atomic physicist Ernest Rutherford in his laboratory, ca. 1925. OPA at National ArchivesLise Meitner and Otto Hahn, Kaiser-Wilhelm Institute, Berlin • „…the National Archives identifies the man as Ernest Rutherford, but other sources agree in labeling this a picture of Meitner and Hahn…“. The U.S. DOE Office of HistoryOtto Hahn 1913 is correct! see https://www.flickr.com/photos/smithsonian/4405627945/in/photostream/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1099478

Малко по-късно всички ще започнат добива на уран и други радиоактивни елементи, за да се произведат и първите атомни централи. В историята за делението на ядрото на атома, както пишат списание „Times“ през 1945 г., стои една жена, избягала от Нацистка Германия, защото няма арийски произход. Името Лиза Майтнер ще изплува много по-късно от архивите и ще разкаже историята на еврейката от института „Кайзер Вилхелм“ в Берлин. Лиза работи със своя колега Ото Хан – ядрен физик с особена страст върху радиоактивните елементи.

Двамата са на път да завършат своите експерименти и да опишат изцяло делението на атома, когато Австрия е анексирана. Позицията на Майтнер и всички протекции, които се гарантират от нейните колеги, автоматично се изпаравят в следващите няколко часа. Жената бърза да напусне Берлин, защото вече знае, че повечето евреи са тръгнали към лагерите. Ото Хан остава на своята позиция в институа, докато немците не открият по-достоен и лоялен нацист, който да заеме неговия пост. След раздялата и бягството на Лиза в Швеция, комуникацията между двамата продължава.

Срещат се в пълна тайна и също така разменят пощенски картички, на които се записват всички резултати от експериментите. Именно Майтнер първа разбира, че са успели да разделят ядрото на атома. Новините пристигат на гърба на пощенска картичка с поредните резултати от проведените експерименти в института. Откритието, че един елемент може да се трансформира в друг е изцяло ново и неизвестно до този момент на науката. Физичката успява да събере всички изследвания и да обясни защо и как се е случил целият процес. Ото Хан публикува материала и също така иска да впише името на своята колежка, която допринася особено за тази публикация.

Снимка: By J Brew – originally posted to Flickr as Nuclear Fission Deutsches Museum, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4291036

Бързо обаче се отказва, след като до този момент никой не се е осмелил да признае нищо на еврейското общество и подобни маневри можели да костват живота му. На финала оставя своето име. И така започва да публикува откритието в най-различни медии от научния свят. За списание „Природа“ става доста трудно да разбере открието, след като редакторите многократно искат помощ и разяснение.

След много разменени писма и публикации, идва времето и за падането на Нацистка Германия. Същата година Ото е номиниран за Нобелова награда в областта на физиката. Вече липсвали всякакви ограничения и той спокойно можел да отдаде заслужената почит на своята колежка и въпреки това не го прави. По време на церемонията по награждаването, Ото пропуска да благодари на Лиза, макар и тя да седи в публиката. Дори и години, след като света на физиката разбира своя огромен пропуск, организацията не променя решението си.

Същата година на среща с женския клуб на пресата, Хари Трюман ще даде всички почести на Лиза и при ръкостискането ще добави „Значи вие сте скромната дама, която ни вкара в тази атомна катастрофа!“. През следващите години ще срещне и други странни изпълнения от страна на пресата. Когато говори в университетите, едно от заглавията в медиите ще бъде „Козметична физика“, вместо „Космическа физика“.

И това далеч не е всичко. Когато Ото получава своята награда, номинациите в областта на физиката не са преброени правилно. Лиза получава близо 47 повече от своя колега, но въпреки това нейният колега е награден. Тази несправедливост продължава доста дълго и много често конфликтът се заражда в научните среди.

Накрая ученият умира, а комитет заявява, че не може една награда да бъде отнета посмъртно и връчена на друг учен. Никой не разбира какви са мотивите на немския физик и защо никога не поправя грешката си. Двамата никога повече не говорят и не комуникират след 1945 г. Лиза Майтнер умира през 1968 г. и само няколко месеца след своя колега. В периода преди да почине, най-вероятно Лиза е седнала и написала следните редове за него, но никога не ги изпраща:

„Тези, благословени с блестящ ум и дар за науката, имат по-висш дълг, който идва преди откритията, дълг към човечеството. Науката може да се използва за добро или лошо; затова учените трябва да гарантират, че тяхната работа прави света по-добро място.“

Племенникът на Лиза гравира следните думи върху надгробния ѝ камък:
„Лиза Мaйтнер: физик, който никога не изгуби своята хуманност.“

Заглавна снимка: By Unknown author – en:Image:Lise_Meitner_1900.jpg, from [1]. Image reprinted in Lise Meitner and the Dawn of the Nuclear Age ISBN 978-0817637323 with the caption „Shy Lise the doctoral candidate, 1906, Vienna. (Courtesy Master and Fellows of Churchill College, Cambridge, England)“, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1272410