Фаворитката на кралица Анна: Изгревът и залезът на Сара Чърчил

Династията на Стюартите със сигурност има своите скандали и интриги – особено когато става въпрос за любимците им. Това не е по-различно и за последната от монарсите на династията, кралица Анна, която управлява от 1702 до 1714.

Нейната любимка в продължение на няколко десетилетия – Сара Чърчил – става известна именно с тази си позиция, която увеличава и благосъстоянието на нейните близки. По време на приятелството им Сара е доминираща фигура в живота на Анна, а връзката им – и силата и богатството, на които Сара и нейното семейство се наслаждават – насърчава негодувание, завист и доста злонамерени клюки.

Приятелството на Анна и Сара преживя много бури, но в крайна сметка ще се провали поради политическите им различия и все по-раздразнителното поведение на Чърчил. Към края на живота си бившата любимка публикува своите мемоари, озаглавени „Отчет за поведението на вдовицата херцогиня Марлборо“, през 1742 г., които хвърлят светлина върху връзката й с кралицата, заедно с други ключови фигури от нейното време.

Кралица Анна Стюарт

След брака си с Георг Датски, Анна дава на приятелката си позицията на придворна дама. По това време Анна и Сара започват да използват и псевдоними една към друга: Сара е „госпожа Фрийман“, а Анна – „госпожа Морли“.

Когато Сара разбира, че съпругът й се присъединява към Уилям III (който по това време напада Англия), убеждава приятелката си да направи същото, както и става. Интересното е, че бащата на Анна – крал Джеймс II – изоставен и предаден сега вече и от двете си дъщери, по-късно обвинява за предателството на Анна не Сара, а съпруга й Джон Чърчил, графа на Малбороу. Джеймс II бяга със съпругата си във Франция, където са в изгнание Шато дьо Сен Жермен ан Ле.

Междувременно в Англия държавните служители не са решили още кого да коронуват. Някои политици изразяват мнение, че Анна има по-оправдана претенция за трона от Уилям, но Сара я убеждава да се въздържа от този път и Уилям се качва на трона.

Уилям III

Мери, сестрата на Анна и съпруга на Уилям, вижда Сара като вредна фигура, а Уилям никога не се доверява напълно на графа на Малбороу, откакто прехвърля верността си от Джеймс на него. И е прав да не му вярва, тъй като Чърчил тайно комуникира със Стюарт, в случай че управлението на Уилям и Мери се окаже неуспешно.

Чърчил в крайна сметка е изпратен в затвора като в резултат на този позор на съпруга си се очаква Сара да се отдръпне от Анна. Двете обаче откровено пренебрегват етикета и Анна пристигна скандално се движи със Сара, принуждавайки кралица Мери да напише на сестра си „това че доведохте лейди Марлбороу тук снощи, ме кара да не отлагам повече, а да ви кажа, че тя не може да остане повече“.

Анна отговаря на сестра си, дръзко заявявайки „Ще трябва тогава и аз да се оттегля“. С тази инатливост, толкова характерна за много от монарсите от рода Стюарт, Анна няма да направи компромис, що се отнася до Сара.

Както обикновено, Анна се обръща към Сара, когато я връхлита лична несигурност. Веднъж, бременна и хормонална, тя е погълната от ревност и безпокойство, че мъжа й може би има връзка с Елизабет Грифит – омъжена придворна дама, която флиртува с него.

Анна също така изпитва малко, ако изобщо някаква любов към своя крал. Уилям отвръща еквивалентно на пренебрежението й като я намира донякъде отблъскваща и тази обтегната връзка продължава в този дух до смъртта на Мери.

След като и Уилям III умира, от пневмония през 1702 г., Анна става кралица и Марлбороу отново нараства в статут и мощ. Сара става Господарка на дрехите и Пазителка на тайната кесия, докато съпругът й става генерален капитан на армията. Анна предлага на двойката херцогство, което Сара първоначално отказва, докато кралицата не добавя годишна пенсия от 5000 британски лири към предложението си. Откровеното фаворизиране на кралицата към Сара е скандално и тя заявява: „В клеветите се разпространяваше, че се държа недостойно в покоите си и съм неверна на доверието, което ми бе дадено. Че съм злоупотребявала с благосклонността си към кралицата, като съм получила неразумни и прекомерни помощи от нея.“ Подобни обвинения със сигурност не са неоснователни, тъй като Сара контролира финансите на Анна и заема свободно от кралската кесия.

Но и за нас днес е съвсем лесно да разберем как политическите различия могат да станат повод за конфликт между приятели. Анна винаги е била привърженик на консерваторите, докато Сара е категорично за либералите – и тя използва позицията си за укрепване на партията: „Реших, от началото на царуването на кралицата, да опитам дали не мога да направя впечатленията в съзнанието й по-благоприятни за либералите.“ Сара става толкова откровена и настоятелна с политическите си възгледи, че Анна започва да я смята за все по-досадна. Друг проблемен аспект на влошените им отношения е религията. Въпреки че и двете са протестанти, Анна е много ревностна, докато Сара не чак толкова.