Дори сега, 18 години след смъртта си, принцеса Маргарет продължава да очарова хората не само във Великобритания, но и по целия свят. Родена през 1930 г., Маргарет абсолютно изпълнява стереотипа за палава по-малка сестра още от самото начало. Камерата я обича и гостите често коментират нейната пикантна личност. Тя е „най-привлекателното момиче – прекрасна кожа, прекрасни очи, прекрасна уста, много сигурна в себе си и пълна с хумор“, казва дипломатът Дъф Купър.
Той смята също така обаче, че момичето „може да си навлече неприятности“.
Питър Таунсенд
И се оказва прав. Когато сестра й, Елизабет, става кралица през 1952 г., Маргарет вече затвърждава репутацията си на градско момиче, което никога не е забелязвано без питие, цигара и тълпа почитатели от мъжки пол. Далеч повече от сестра си, тя олицетворява новата елегантност на обществото, което се стреми да прогони закостенялостта на синята кръв. Тя е повече от принцеса; тя е звезда.
Всъщност през 1955 г. тя дори се превръща във водеща фигура в собствената си сапунена опера, тъй като нацията е затаила дъх в очакване да открие дали тя ще се откаже от кралската си роля, за да се омъжи за по-възрастния си любовник, разведеният капитан Питър Таунсенд. Любов или дълг; сърце или глава? „Хайде, Маргарет!“ призовават заглавията по вестниците.
За разочарование на романтиците, тя избира дълг – много не в неин стил, оказва се.
На пръв поглед следващите 10 години изглеждат златните й години. В действителност обаче тя върви по много стръмен наклон. Бракът й с фотографа на аристократичното общество Антъни Армстронг-Джоунс, по-късно лорд Сноудън, поредният скандален и своенравен герой, радва таблоидите, но се оказва токсичен за принцесата. Някои твърдят, че Сноудън обичал да й оставя малките бележки в книгите, които четене, в които пише просто: „Мразя те.“ А когато на парти в Ню Йорк някой я пита как е кралицата, тя отвръща: „Коя? Сестра ми, майка ми или съпругът ми?“
Лорд Сноудън
Докато 60-те години са към своя напоен с джин край, дори приятелите й намират нейното поведението за намусено. Тя е „уморителна, разглезена, бездейна и дразнеща“, пише в дневника си сър Рой Стронг. „Тя няма посока, няма преобладаващи интереси. Всичко, което харесва, са млади мъже.“ В началото на 70-те бракът на Маргарет на практика приключва.
Все по-често Маргарет се оттегля в къщата си на карибския остров Мюстик, където се обгражда с евтини мъже и скъпи бутилки. Нейният най-близък спътник сега е любителят градинар Роди Левелин, който е почти две десетилетия по-млад от нея. Когато през пролетта на 1976 г. Бъкингамският дворец потвърждава, че бракът й се е разпаднал, Левелин се озовава в центъра на международна медийна буря, в ролята си момче за забавление, откраднало сърцето на сестрата на кралицата.
Не е изненадващо, че в крайна сметка той се оттегля и Маргарет продължава напред сама и нещастна. Историкът Джон Джулиус Норич дори си спомни, че „никога не е виждал по-нещастна жена“ – необикновено твърдение за някой, роден с толкова много предимства.
Разводът на Маргарет е огромна международна история: първият знак, че внимателно щрихованата викторианска фасада на кралското семейство започва да се разпада. Някои от следващите й любовници са почти извън пародията: един пример е Джон Биндън, властен мъж от Инг Енд, за когото се твърди, че забавлява принцесата като балансира чашата си върху своя пенис. Трудно е да си представим, че подобна акробатика ще се понрави. На този етап обаче Маргарет вече се е превърнала в унижение и към април 1978 г. 7 от всеки 10 души смятат, че тя е нанесла вреда на кралското семейство, а всеки път, когато най-откровеният й критик, депутатът от лейбъристите Уили Хамилтън, я наричаше „скъпата, екстравагантна незначителност“, хората кимат с одобрение.
С нарастването на критиките Маргарет се оттегля все по-дълбоко в напоената си с алкохол душа. Според някои източници тя става толкова мързелива, че се опитва да залепи кибритени кутии на чашите си с джин, за да може да пие, докато си пали цигарите. И когато светлината на прожекторите минава към принцеса Даяна, Маргарет вече не се ангажира и занимава дори с най-малкото подобие на учтивост. Когато посещава избирателния район на консерватора Матю Парис в средата на 80-те години, Парис е шокиран, че Маргарет изглежда вече пияна още от сутринта, и още по-шокиран, когато казва на хората от кетъринга в дома за стари хора, че храната им изглежда като повръщано.
Но за хората, които следят живота на Маргарет, това е просто част на курса й, част от дългия й, печален ход към смъртта й през 2002 г. Маргарет почива на 9 февруари 2002 г. на 71-годишна възраст, след като получава инсулт и развива сърдечни проблеми.