Епичната история на Паскал Клеатус Пулау: 3 войни и 42 медала

Всички, които отиват на война и които се изправят срещу врага на бойното поле, знаят предизвикателствата на смелостта под вражески огън. Повечето войници днес се доказват като достойни и способни да се справят със задачата и са в състояние да постигнат неща, които техните връстници у дома дори не могат да си представят. Но има мъже, които изпъкват с извънредна смелост. И техният героизъм става легендарен.

Един от тези мъже е Паскал Клеатус Пулау – старши. Това е неговата история.

Паскал Пулау – старши е роден в семейство на воини от индианското племе Кайова в Анадарко, Окла. Повечето хора може да не знаят това, но коренните американци от всички племена са служили във въоръжените сили на САЩ в миналото, и продължават да го правят и сега, с по-висок процент на глава от населението, отколкото всяка друга социална група в Америка.

Пулау ще последва тази традиция и ще се докаже като пример за истински воин в хода на невероятна си кариера в американската армия; кариера, която ще го въведе в битка в три от войните на 20 век: Втората световна война, Корея и Виетнам. През това време той ще стане най-награждаваният индиански войник в историята на САЩ, като получава около 42 медала и похвали. Става въпрос за един наистина истински американски герой.

Пулау се присъединява към армията през 1942 г. Баща му, Ралф Пулау, и двама негови чичовци също служат в същия момент. По време на Втората световна война, поради своите героични действия в битка, той ще бъде награден със Сребърна звезда и Лилаво сърце в битки срещу германските сили в Европа. По време на Корейската война Паскал отново е ранен, получава второто си Лилаво сърце и този път е награден с Отличен кръст за служба за своята храброст на бойното поле.

След Корея той се оттегля от армията през 1962 г. Но ще се присъедини отново в ранните етапи на войната във Виетнам. Той прави това заради бащинската си любов, опитвайки се да попречи на четиримата си синове, които по това време вече са военни, да не заминават за Виетнам. Усилията му да държи синовете си настрана от бойното поле обаче не са успешни.

Пулау отново доброволно отива във Виетнам, за да задържи сина си Линди далеч от боя като разчита на военните разпоредби по онова време, които забраняват двама членове на едно и също семейство да служат в бойни ситуации едновременно без тяхното съгласие. Линди обаче получава заповеди и тръгва на война ден преди Пулау – старши да пристигне на пристанището, от което заминава за Виетнам, в Калифорния.

Един от синовете на семейството Пулау вече се прибира у дома от Виетнам сериозно ранен – това е Паскал Клаутус Пулау – младши. Той губи крак от наземна мина по време на сраженията си във Виетнам.

Пулау – старши е във Виетнам от 4 месеца, когато заминава отново на поредната си бойна операция. Той пише писмо до вкъщи точно преди да отиде на тази мисия, в което казва, че „оценява работата си там като по-важна от живота си“. По време на тази операция неговото подразделение е подложено на внезапна и тежка атака от значително по-многобройните сили на Виет Конг.

Именно по време на тази интензивна битка героизмът на първи сержант Пулау достига безпрецедентни висоти.

Когато целият ад се развихря около тях, Пулау предприема действия. Според документираната мотивация за връчването на Сребърна звезда: „Под градушка на огън, Пулау се втурва към водещия отряд, без никакво прикритие по целия път, и разполага отряда там, за да състави огнева база“. Говори се, че именно и само този подвиг спасява много животи в неговото подразделение този ден. Но това обаче не е всичко, което той прави този ден. 1-ви сержант Пулау продължава да се движи напред-назад през полето под вражески огън, за да се увери, че всички са позиционирани правилно и да извлече максимален ефект от ответния огън. Докато прави това, той също води ранените обратно към медицинската помощ.

По време на тези действия той е ранен от осколки и пушка. По-късно е смъртно ранен, след като е ударен от ракета от гранатомет, докато изтегля още една жертва от линията на огъня.

* * *

По време на военната си кариера Пулау ще бъде награден с 42 медала и похвали, включително Медал за отлична служба, четири Сребърни звезди, две Бронзови звезди и три Лилави сърца, както и още медали от три войни.

Паскал Клеатус Пулау – старши е воин в най-пълния смисъл на тази дума. Той е воин за семейството, народа и страната си. Всъщност героизмът му се определя от любовта му към семейството, традициите на неговия народ и Съединените американски щати. Да изпълняваш тази любов в служба през три от най-кървавите конфликти на 20-ти век е подвиг и героизъм, различен от всеки друг. Той е скромен човек, посветил целия си живот на каузи, много по-големи от него самия.

Паскал Пулау – младши също е пример за този вид лидерски характер. Той е човек с голямо достойнство и войн с огромна чест. На погребението му съпругата на Пулау, Ирен, произнася възхваляваща реч и казва за съпруга си: „Той последва стъпките на великите вождове.“