Дашрат Манхджи – да построиш път в памет на любовта и безопасното пътуване
В психологията съществува един много интересен социален експеримент, който показва къде е основният проблем при хората в едно общество. Идеята е следната, учените поставят един човек в помещение и му дават слушалка, на която ще чува думи и ще ги записва на лист с молив. Всичко звучи изключително лесно и разумно, докато не започне експериментът, като от другата страна стои човек – актьор, който се моли за помощ и иска някой да му помогне, защото не се чувства добре.
След минута слушане и опити да се свърже, повиканият човек става и започва да търси пострадалия. Прави се и втори експеримент, в който се викат повече от един участник, но сценарият е практически същият – някой от другата страна, който никой не вижда, започва да моли за помощ. Колко човека стават да го търсят? Абсолютно николко. Защо? Причината е, че когато имаме повече хора на едно място, те автоматично решават, че това не е тяхна отговорност и се отказват да направят каквото и да било.
На този принцип работят всички заповеди, на този принцип се движи и цялото общество. Свикнали сме някой друг да мисли вместо нас, да спуска командите, докато участваме в една огромна машина с твърде много колела и променливи, за които дори не подозираме. На този етап ще открием, че дори умните устройства ни направиха много по-мързеливи и ни лишиха дори от правото да включваме лампите, а какво да говорим за малко по-сложните решения. Ето защо и някои философи често казват, че до величието, до постиженията има само една крачка, защото светът често чака следващите си герои да се решат и да направят нещо. В тази история ще дадем пример с Дашрат Манхджи, той е човек, който в цяла Индия се слави като мъж на волята и честта. За разлика от много други, той не чака някой да реши проблемите му, а започва да прави това, което се очаква от много други.
Наричат го планинарят и именно той е символ на чистата и силна воля, която всеки човек носи в себе си. Роден в не толкова заможно семейство, Манджхи прекарва целия си живот в тежък физически труд и не се оплаква. Има семейство, всичко е наред, поне колкото е възможно, до 1959 г. В този момент неговата съпруга пада от стръмна пътека в планината Гехлур. Най-блзиката клиника е на близо 80 километра от мястото на инцидента и след като няма лекар, който да помогне на бедното семейство, Мандхи е принуден да гледа как неговата любима умира в адски мъки – не може да направи абсолютно нищо. Десетилетия наред именно планината е пречка за местното население да се свърже с останалите части на региона. Точно по тази причина рядко минават търговци, а да не говорим за медицинска помощ.
Безхаберието и рискът, който всички приемат като даденост и най-вече елемент, в който нямат никакво участие, мотивира този индиец да вземе инициативата и да се справи веднъж завинаги с неприятни терен. През следващите 22 години с двете си ръце започва да прави много по-безопасен и добър път през планините. Така през 1982 г. успява да разшири пътеката, да постави маркировка, да постави знаци и да позволи на автомобил да мине съвсем спокойно, като освен всичко, съкращава и километрите за преминаване. За да е сигурен, че и през зимата няма да има никакви проблеми, той минава пеша маршрута си и проверява какво може да се подобри. И най-важното е, че Дашрат не е богат и заможен човек, неговото семейство попада в онази класа на обществото, известна като „консуматори на плъхове“. Преди да се случи трагедията, мъжът прекарва около седем години в мината за въглища.
Едва след това успява да се върне и да работи на надница, както и да създаде семейство. След като има вече едно дете и още едно на път, той се стреми да направи всичко възможно, за да спечели пари и да се опита да оцелее, при това колкото се може повече, за да осигури нормален живот. Фаталният инцидент не позволява на майката да продължи живота си, но бабите в селото помагат да се изроди детето, при това напълно здраво. В този момент Манджхи решава, че трябва да направи нещо по въпроса. След като вече е изгубил много от проклетия път, тръгва на една специална мисия, взимайки инструментите си.
Да се трошат скали е сложна задача и дълго време планината не се предава, той е посветил живота си на тази мисия и много често пали огньове, за да нагрява скалите и да ги троши на прах. Регионът е ударен от суша и семейството му се мести в града, но това не пречи на мъжът да продължи да работи. Във времето има много хора, които му споделят, че няма да успее, просто си губи времето и трябва да се предаде, но бедният човек имал нужда само от малко храна, но след като никой не му плащал, работил през деня по полетата, а вечер продължавал да блъска с камък планината и да следва своето обещание. В един момент дори местните жители започнали да се засрамват от факта, че човекът работи сам и се включват.
Бащата на Манджхи дори започнал да съди строго сина си, че се е отказал от семейните задължения и си губи времето, полицията дори заплашва да го арестува. Един ден наистина изпълняват заканата си, но полицаите не подозират, че планинарят е станал толкова известен, че нямало начин да го задържат. Отначало някои от неговите колеги споделили на униформените, че ако не го пуснат, нито един от тях няма да излезе жив от тази планина, а камък за погребение има достатъчно.
Властите се върнали с подкрепления и този път изпълнили заканата си. За жалост не подозирали какво щяло да последва пред съдебната палата, когато цялото село чакало пред залата и не позволило на съдията да се произнесе. На финалът същият бил достатъчно изнервен да го освободи и да го върне към основната му работа. Пътят е приключен през 1982 г. и вместо първоначалните 80 километра, сега жителите трябвало да изминат само 16 километра, за да стигнат до цивилизацията. Дашрат дори направил планинския път по-широк, за да позволи на хората с коли и кервани да се разминават напълно безопасно, без да бъдат в опасност. След като проектът е завършен, нито един човек не умира. Дашрат Манджхи умира през 2007 г. от възпаление на пикочния мехур на възраст от 73 години, но това не пречи на хората да го почитат и да помнят още стореното от него. Позволява на хора да напишат неговата биография и да я издадат през 2015 г. с името „Манджхи – Планинарят“.
Това не променя много живота на децата му, те продължават да живеят в бедност и да се опитват да се справят с несгодите на живота, но дори техните имена са известни, което не е малко в Индия – страната, която не забравя доброто, като в този случай стореното е очевидно. Нека не забравяме, какво е казал някога Ганди:
„Първо ще те игнорират, после ще ти се смеят, след това ще се борят с теб, а накрая ще победиш.“
Точно това се е случило и с този човек, като пътят му продължава да се използва и до днес, докато четете тези редове. Ако искате да направите път, не забравяйте, че имате нужда само от здрава воля, обикновен чук и длето, както и 22 години време. През 2016 г. Дашрат е почетен дори с пощенска марка, а неговите почитатели могат да открият доста символи от него по пътя.
