Дамата, предопределена да спечели сърцето на крал Луи XV

Жана-Антоанет Поасон играе важна роля във френският кралски двор по времето на крал Луи XV. Тя разполага с огромно влияние и мрежа от верни приятелства с хора на високи позиции. Фаворитка на владетеля, позиция завещана ѝ от малко момиченце, тя се превръща и в модел за подражание за бъдещите кралски любовници.

Бъдещата кралска особа започва живота си в обикновено буржоазно семейство в Париж. Родена на 29 декември 1721 година на Франсоа Поасон и жена му Маделейн де Ла Мот. Има съмнения, че майка ѝ зачева Жана от друг мъж, успешният банкер Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем, който ще ѝ стане настойник, когато Франсоа бяга от страната заради неплатени данъци, което тогава се наказва със смърт.

Като дете младото момиче посещава Урсулинското манастирско училище в Поаси, където получава образование на високо ниво, неприсъщо за повечето учебни заведения на времето. Заради болнавостта си от пеленаче, обаче на 9-годишна възраст ще ѝ се наложи заради предполагаема магарешка кашлица да се завърне обратно у дома. Със здравословните си проблеми Жана е принудена да се обучава в домашна среда и доведеният ѝ баща ще се погрижи да ѝ осигури нужното обучение като наема само най – добрите и скъпи учители в страната, които може да открие.

Девойката е умела ученичка справяйки се добре по всеки предмет, но особена дарба и любов развива към изкуствата. Тя се учи на танцуване, рисуване, театрални умения и още много други. Става известна сред своите връстници с умението да запомня всяка реплика на актьорите, в която и пиеса само от едно гледане.

За първи път Жана ще се сблъска със очакващото я ярко бъдеще като майка ѝ решава да я заведе при известна гадателка. От нея ще научи, че един ден нейната красота и ум ще пленят сърцето на крал Луи XV. По всичко личи, че майка ѝ вярва на предсказанието, тъй като започва да нарича младата Жана „Рейнет“, което означава “малката кралица”. Детството на момичето е радостно, изпълнено със забавления и уроци.

Когато е на 19 години настойникът ѝ Шарл-Франсоа ще я омъжи за своят племенник Шарл-Гийом льо Норман д’Етиол, виждайки възможност да спечели нещо и за себе си от тяхната сватба. След венчаването им през 1740 година гордият свекър прави племенникът си единствен свой наследник и дарява на младоженците като подарък свой имот в Етиол. Домът на двойката е разположен близо до територията за лов на кралят. Това ще се окаже ключово местоположение за бъдещите планове на Жана.

Семейният живот на двамата е сравнително щастлив и се наслаждават на компанията си, нещо което по тяхно време е доста необичайно за повечето уредени бракове. Шарл е лудо влюбен в съпругата си и от обич към мъжа си Жана ще му отговори с обещание вечно да му е вярна. Бъдещето ще покаже, че в клетвата на младата дама не била включена кралската особа, чието сърце ще плени.

Въпреки че вечно мисли за предсказанието на гадателката тя за момента се наслаждава на статуса си на омъжена жена. С помоща на съпруга си тя посещава много средища, предназначени за интелектуални дискусии между мъже и жени. Там ще прекара голяма част от времето си, запознавайки се с много личности като писателите Волтер, Хелвейце и Монтескьо. В невероятната си компания Жана-Антоанет научава много за хората, с които се среща и с набиране на популярността си ще отвори собствена приемна зала, която става изключително популярна. С разговорите си с различни хора тя ще развие и перфекционира своето остроумие, с което ще остане запомнена по – късно в живота си.

Междувременно с това в семеен план тя ражда две деца, но заради лошото си здраве първото ѝ бебе загива още при раждането, докато второто е дъщеричка на име Александрин, която доживява само до 7 години. Въпреки тежките момент, които преживява с неуспешните си бременности и фактът, че вече е женена Жана няма да спре да мисли за предсказаното си бъдеще. Тя силно вярва, че казаното от гадателката ще се изпълни рано или късно, но вместо да седи и да чака, решената дама ще стане да предприеме собствени действия.

От домът си тя има невероятната възможност лично да наблюдава Луи заедно със своите мъже и един ден решава да се срещне с него. За целта си тя ще хване окото му по един необичаен начин. В розова карета и облечена в изящна синя рокля минава през ловният район, необичайно място за една дама. Тя ще се върне отново, но този път в синя карета с розова рокля.

Точно по план кралят е учуден от нейните представления и е смаян от нея. За да изкаже привързаността си към Жана, Луи XV ѝ изпраща подарък под формата на месо от елен, който убива по време на лова си. За двамата няма каквато и да е надежда обаче, защото позицията на метреса е заета от Мадам де Шатеро и допълнително с това Жана все пак е омъжена. Въпреки всички тези фактори, когато позицията се освобождава през 1744 година със смъртта на покойната любовница кралят не губи време и кани мадам д’Етиол на маскиран бал във Версайският дворец.

На събитието младата жена е облечена като Диана Ловницата, за да пресъздаде първата им среща. Там кралят признава чувстата си към нея и желае тя да стане част от кралският двор. Тя приема, но с това и ще прекрати връзката си с любящият си съпруг, който никога не ѝ прощава предателството.

Сега с титлата на Мадам Дьо Помпадур, Жана ще си осигури позицията на новата метреса като се представя на кралицата и искрено ѝ признава, че няма намерения да се бори за нейното място и просто иска да остане до любимият си. Височайшата Мария оценява този жест и ще позволи на Жана да стои близо до мъжа си. Луи ще я дари с титлата маркиза и ѝ осигурява прекрасни апартаменти и лична прислуга. Въпреки, че за поданиците позицията на фаворитка на краля вероятно означавало единствено затопляне на царското легло вечер, то тя била много повече от това.

Мадам Дьо Помпадур се разполагала в двореца и изпълнява също задълженията и на министър председател. Тя отговаря лично за назначаването и уволнението на прислугата, занимава се и с външната политика на страната. Нейното влияние е толкова мощно, че дори Венцел Антон фон Кауниц, виден външен министър на Австрия търси точно нея за помощ по време на осъществяването на преговори между двете страни, които обещават взаимна помощ от атаките на Великобритания и Прусия.

В периода на Седемгодишната война, когато Франция губи северноамериканските си колонии и почти не фалира от боевете, Жана застава до своят любовник, за да го утеши и му помага в тежките и критически моменти. Заради това, че тя не е от аристократично потекло и фактът, че Луи често взема в предвид нейното мнение по време на управлението си не се нрави на околните, които не пропускат шанс да я клеветят. Омразата им към нея само ще се увеличи, когато нейните политически фаворити ще се провалят и за малко не поставят вече отчаяната Франция в по – лошо състояние.

Напук на враговете си Мадам Дьо Помпадур има пълната подкрепа на Луи и с нейна помощ Париж ще се превърне в една културна столица на добрият и изтънчен вкус. Нейните революционни идеи ще помогнат за икономическото възстановяване на страната с подобряване на таксите и инфраструктурата. Заедно с това подкрепата ѝ на изкуствата и просветлението се считат за най – значителните ѝ постижения приживе.

Тя лично финансира училища и вдъхновява млади начинаещи артисти и актьори. Наслаждава се особено много на пиеси, изнасяни във Версай, в които и тя се включва в главната роля. Твърди се, че тя може да има и пръст в артистичният стил Рококо, който се характеризира с митологичните, пасторални и еротични сюжети, имайки за цел да накарат човек да се отърси от реалността.

Същевременно с всичките си постижения здравето на Жана през целият ѝ живот остава все така слабо и тя често страда от сериозни настинки и бронхит. Ще направи няколко опита да има дете с Луи, но през престоя си в двореца прави спонтанен аборт цели три пъти. За жалост неуморните усилия на кралят да опази скъпата си метреса са неуспешни и тя ще почине само на 42 години от туберкулоза.

Загубата на Мадам Дьо Помпадур се отразява особено много на кралската особа, която през годините заедно я възприема като единственият верен човек до себе си. В периоди на мъка и тежест те остават верни приятели, дори след прекратяване на интимните си отношения. По време на изнасянето на ковчега ѝ денят е мрачен и вали обилно. На тази гледка Луи ще изрече със скръб думите…

“Времето не е подходящо за пътя на маркизата към отвъдното”