Отдавна знаем, че бабата заема специално място в живота на всяко дете. Това е човек, който вече е успял да създаде един нормален човек и най-вероятно отговаря за живота на наследника, съдейки по традициите в страната. Нашата препоръка е винаги да уважавате възрастните хора, когато искате да научите нещо от тях, все пак това е ходещата енциклопедия, но имаме една много важна препоръка. Винаги внимавайте с 65-годишните сомалийски гинеколожки, защото една такава остава завинаги в историята на Сомалия.
Това е жената, която може да се похвали с по-голямо мъжко достойнство, отколкото всички мъже там. И има причина, защото Хава Абди е човек, с когото никога не искате да се срещате. Това е жената, която успява да скъса всички връзки с мизерията, да намрази управлението на страната си и след това да се изправи срещу най-жестоките и фанатични сомалийци. Не го прави сама, нейното движение е най-разумното, което може да се случи през 90-те години в Сомалия. Абди се описва като странна метаморфоза между майка Тереза и Рамбо.
Интересен момент е, че именно там се разкриват и популярните деца-войници в историята на войната. А те са напаст, която създава твърде много проблеми. От една страна е ясно, че това са деца, които убиват като всеки редови войник. Как точно човек може да стреля по деца?
Сомалия се смята за една от най-дълго провалените страни на планетата, разкъсвана е от войни и анархия, военачалници държат различните територии, ОН я смята за страната-автор на една от най-жестоките хуманитарни кризи в света. Всички от Червения кръст до Юнеско решават да напуснат, защото никой не може да гарантира тяхната защита. Столицата Могадишу е дом за 1.5 милиона души, които нямат търпение да избягат.
За разлика от многото хванати в капан без никаква надежда, Хава Абди не я губи и знае как да оцелее. Тя е богата и уважавана в града, радва се на международно признание и ръководи едно от най-добрите медицински училища в света. Всяка една страна изпраща предложение да осигури дипломатическо убежище и дори да я изведе, но тя отказва. Абда вярва, че това е нейният дом и трябва да спасява своите хора, а точно това прави всеки божи ден, предпочита да умре, отколкото да остави човек без медицинска помощ.
Мама Хава е родена в Могадишу през далечната 1947 г. Израства в богато семейство, получава добро образование, получава стипендия за отличие в Съветска Украйна и се връща обратно в страната, където лекува повече от 100 човека на ден. Преживява операция на мозъка и накрая се връща у дома, за да работи като лекар. Това е доста висока и трудна задача, след като доста дълго време страната е под командването на Шариат и не се позволявала на жените да вършат каквато и да било работа. През 1983 г. има невероятен успех в Могадишу и отваря собствена клиника. Преглежда деца и жени в своята ферма на около 20 километра от града. Прави всичко евтино до почти безплатно, а най-бедните преминават напълно безплатно нейните процедури.
Хора пътуват от цяла Сомалия, за да я посетят, някои жени пътуват с децата си с дни, за да стигнат до мястото, където мама Хава ще предложи помощ. Броят им нараства изключително високо, когато започват конфликтите и гражданската война през 1991 г. доставя на всеки сомалиец по един ръждясал АК-47. Желанието за саморазправа идва отвътре. Сомалия се превръща в ада на света и всеки ден цифрата на жертвите се повишава. Съседна Етиопия също решава да се намеси и да нападне Сомалия и да продължи да граби територия. Всичко това продължава да засилва проблемите и трагедията на страната.
Мама Хава не се трогва от фактите. Продава всичките си бижута, продава всичките си земи, събира достатъчно пари и продължава да предоставя хуманитарна помощ на всички като НПО. Въпреки унищожението, войната, гладът и смъртта около нея, тя продължава да работи. През следващите 28 години ще превърне своята палатка в болница с 400 легла. Използва бежански лагер, за да продължи да своята работа. Повече от 90 хиляди прогонени сомалийци получават храна, чиста вода, безплатна медицинска помощ и чисто място, където жените да родят, ако това се налага.
Създава училище и дава образование на близо 850 деца на възраст от 7 до 18 години. Успява да се договори с рибарите, за да получи храна. Прекарва по 12 часа на ден в работа и това е всяка седмица. Един ден на д-р Хава е обвързан с израждането на деца, лекуването на огнестрелни рани, изпращането на хора да търсят още деца на фронтовата линия, прави всичко това с помощта на дарения от своите лични фондове, обещанията за помощ от всички страни са толкова много, но никога не идват.
Въпреки всичкото добро, което мама Абди прави за своите жители, човешкият боклук винаги намира време да се опита да превземе нейната територия. В началото на 2000 г. Червеният кръст изпраща камиони, но те са блокирани от местните главорези. Д-р Хава излиза от клиниката, отива на точката на конфликт и лично извежда камионите, като стои между тях и главорезите, които се опитват да спрат доставките. Ясно заявила, че ако човек иска да спре камионите, първо трябва да я убие. Лидерът на групата протестира, а д-р Хава показва най-важния пръст от всички налични. После напомнила, че няма друг лекар в цялата страна, който да се грижи за тях. До вечерта всички камиони пристигат в лагера, като дори получават пълен военен ескорт.
Една от най-големите заплахи за лагера идва през май 2010 г. Банда от 750 сомалийски пирата пристигат въоръжени с автомати и гранатомети. Искат от д-р Хава да излезе и да предаде болницата. Хава Абди е на 63 години, невъоръжена и безопасна за стара жена. Излиза без никакво оръжие и просто им казва да си ходят. Пиратите искат да говорят и точно по тази причина само лидерът е поканен да влезе на вечеря. Докато се приготвя, казва на жените в лагера да изчезнат колкото се може по-бързо и да се спасяват.
Сомалийският главатар заявил, че като жена, тя няма право да работи или да помага.
„Работя за моята страна през последните 20 години. Ти какво правиш за нея?“
Този въпрос е доста провокативен и пиратите откриват огън с всичко налично, което имат. Събират всичко, което може да им свърши работа, вдигат генератора и събират медицинското оборудване. Успяват да нападнат и хората на легло, отвеждат мъже и жени, събират децата и затварят д-р Хава под домашен арест. Тя има охрана и няма право да напуска стаята си. Карат я да подпише документите за прехвърляне на територията, която отдавна не била нейна. Забранили ѝ да дава интервюта, но забравили да ѝ вземат телефона. Д-р Хава звъни на всеки един човек, който може да я чуе и започнала да разказва.
Историята стига до международните медии. Мнозина пишат легендата за сомалийския вик за помощ и последната им надежда в лицето на д-р Хава. Скоро пиратите побесняват и след като вече са под прицела на цяла Сомалия, включително и другите групировки ще имат какво да кажат по темата. Накрая отново искат от хава да подпише договор за прехвърлянето на земята и да им позволи да се нанесат. За пореден път получават отказ. Накрая са съгласни да си тръгнат, ако медията спре да ги преследва. Мама Абди иска от тях да напишат публично извинение, а след това да го представят на света. Авторът на извинението продължава да е в листа на американската национална сигурност, която и до днес издирва терористи.
Войската напуска територията, Абди започва да строи отново своя лагер и докарва нови генератори за електричество. През 2010 г. успява да отблъсне още една атака от бунтовници, както и група богаташи, които искат земята ѝ. През 2012 г. Абди получава Нобелова награда за мир. Д-р Хава Абди умира на 5 август 2020 г. в дома си в Могадишу на 73-годишна възраст. Няма специфична причина за смъртта ѝ, просто е починала от старост.