shareit

Чинг Ши – кошмарът на китайската флота и един от най-добрите пирати в Азия

| от |

З

Пиратите са може би едни от най-щастливите хора в миналото. Освен възможността да плават и да консумират ром в огромни количества, са и едни от най-богатите организации. Хераклит е казал, че цивилизацията се движи от изток на запад и ако някога сме търсили хода на еманципацията, не трябва да пропускаме името Чинг Ши.

Това име е тероризирало китайските морета в зората на XIX век и винаги е плавала с орда от около 300 пиратски кораба, а цялата ѝ флота е между 20 до 40 хиляди души. Верните ѝ спътници са били мъже, жени и понякога деца. Чинг Ши е забранено име за Британската империя, Португалската империя и дори властващата китайска династия Цин. И има защо да се радва на толкова добро отношение.

Споменахме ли, че Чинг е жена? Точно така, един от най-жестоките китайски пирати е представител на нежния пол. Историята ѝ започва през далечната 1775 г. Дамата се ражда в провинцията Гуангдонг. Известно време работи като проститутка на кантоните и след това започва да изкарва прехраната си на плаващ бардак, докато не се омъжва за Ченг I – велик китайски пират за своето време.

И до днес историците са в особени противоречия относно причината за брака, някои смятат, че това била любов, други виждали добри бизнес отношения, които ще доведат до засилването на влиянието им по море. Новото семейство дори подписало договор за подялба на 50% от семейното имущество. Когато бракът е сключен, пиратите осиновяват няколко деца, за да имат сигурни наследници. Ченг I използвал военните рангове, за да държи своите подчинени под контрол. Коалицията им от кораби плавала под няколко флага: синьо, червено, зелено, черно, бяло и жълто.

През 1804 г. китайските пирати са нечувано главоболие за всеки търговски флот и по това време вече са известни като флотата на червеното знаме. На 16 ноември 1807 г. Ченг I умира във Виетнам едва на 39 години. Чинг Ши веднага започнала да прескача позициите и съответно поема контрол над флотата само за 2 години, командвайки около 800 големи кораба и още 1000 малки. В най-силния си период е държала повече от 70 000 мъже и жени за подчинени.

Флотата с червения флаг отговаряла за морската територия в Южен Китай. Лейтенантите ѝ остават верни, получавайки власт над корабите си. Пиратите използвали всички възможности да събират пари, да нападат кораби и да унищожават китайски речни градове. Всеки опит на китайските власти да спрат морската вълчица е провал. Успехите ѝ в нападение се превръщат в легенди, а корабите ѝ са достатъчно смъртоносни. Ченг има много сериозни правила относно плячкосването:

Първо създава специално правителство, където съкровището се отчита, а в замяна на това капитаните получават сигурност и място, където да ремонтират корабите си, да зареждат със стока и съответно да бъдат защитени при евентуално преследване. Всяка плячка трябва да се инспектира и опише, преди да бъде пусната в разпределение. Заловените кораби дават правото на персонала да запази около 20% от плячката, докато останалите 80% са прибирани за общата кауза.

Заловеният персонал също минава през инспекция. Ченг обръщала особено внимание на жените. Грозните били освобождаване веднага. Красавиците трябвало да служат в правителството и ако пират пожелае да я вземе за съпруга, нейните задължения са да бъде вярна и грижовна. Ако пиратът започне да изневерява или изнасилва, той е отлъчен автоматично от това общество. Дезертьорите се преследват и при залавяне се разделят с ушите си, понякога може да бъдат жигосани, но рядко се стига до смъртна присъда – белезите били много по-ефикасни.

Противниците ѝ и онези, които се опитват да ѝ противоречат, остават без крака, а същите се оказват перфектен аксесоар за носа на кораба ѝ. Моряците често заковавали крайниците с пирони по кораба – страхът също имал своите качества. Системата ѝ работи достатъчно дълго време и ще донесе нов прякор – „Кошмарът на Южен Китай“.

Ши получава и предложение за амнистия с надеждата, че е извоювала достатъчно, за да се оттегли. Примамливото предложение започва да подготвя останалите пирати за нейни заместници и по тази причина Ши решава да се омъжи за своя доведен син – Чеюнг По. Единствено той останал верен на съпруга ѝ. В пика на кариерата си, жената-кошмар успяла да контролира редица морски селища, а в някои дори добавила такса за преминава, данък за местните жители и още много други. Освен обирите и терорът, Ши събирала и роби. В село Саншан е обезглавила около 80 мъже, прибрала семействата им и очаквала откуп. След като такъв не бил заплатен, дамата продавала семействата.

Първият голям правителствен сблъсък е записан през 1808 г. и Чинг посрещнала китайската флотилия в отворена битка. Опитът ѝ се оказал решаващ и освен победа, тя успяла да прибере и редица здрави кораби. В резултат на това, следващите правителствени преследвания се случвали на рибарски лодки. Дамата на китайското море не се ограничава само с родните кораби, британската флота на Източноиндийската търговска корпорация били в полезрението ѝ и много скоро капитаните на кралицата започнали да плащат за спокойствието си. Оказва се, че срещата с португалските кораби при битката за Тигровата уста е била фатална за пиратите на червения флаг.

Битката извадила от строя почти всичките им кораби. Ши за първи път помислила дали не е време да използва картата си за амнистия. Само една година след сражението с китайските власти, тя заявила, че ще се предаде. Династията Цинг обещала да пощади всеки пират и също така ще позволи всичко, което е плячкосано в последната година, да остане в нейно владение и да се разпредели по нейно осмотрение. 60 пирата се предават, 151 са изпратени в изгнание, 126 получават смъртна присъда и останалите 17 318 пирата трябвало да предадат оръжието си. Чеюнг По предал пиратския флаг, но получил възможност да командва китайската флота и да научи своите противници да плават.

Ши не се отказвала от възможността да извива ръце и По получил правото да използва около 120 кораба за търговия със сол. Други висши пирати били поканени да заемат постове в държавната администрация. Когато нейният пиратски съпруг успял да заеме ръководен пост, бившата капитанка дори нарушила закона за повторен брак на вдовиците и официално се омъжила за По.

След като съпругът умира през 1822 г. Чинг се мести в Макаo и за пореден път отваря бардак и казино, но продължава да се занимава и с търговия на сол, която в този момент процъфтява. В последните години от живота си, Чинг е съветник на Лин Зексу, докато се сражава с Британската армия по време на Първата Опиумова война, която започва през 1839 г. През 1844 г. Ши умира на 69-годишна възраст в дома си, обградена от най-близките си.

Заглавна снимка: By Unknown author – http://book.ifeng.com/psl/dzsp/200907/0727_3553_1270289.shtml, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22780504

 
 
Коментарите са изключени за Чинг Ши – кошмарът на китайската флота и един от най-добрите пирати в Азия

Повече информация Виж всички