Чарлз Озбърн – човекът, който хълца без прекъсване в продължение на 68 години

Всеки е хълцал неприятно дълго в някакъв момент от живота си. Неволните контракции на диафрагмата могат дори да започнат в утробата. Но малцина са хълцали в продължение на дни, месеци или пък, не дай боже, години.

Чарлз Озбърн обаче хълца в продължение на десетилетия.

През 1922 г. мъжът от Айова започва – и не спира в продължение на 68 години. През този период Озбърн опитва всичко, за да се отърве от досадното си състояние. Дори прибягва до експериментална хормонална терапия – но изглежда нищо не може да го излекува.

Докато един ден през 1990 г., когато вече е на 96 години, хълцането му внезапно спря. Той почива едва година по-късно и лекарите така и не успяват да разберат какво точно е причинило доживотното му увреждане…

Чарлз като млад мъж

Странният произход на хълцането на Озбърн

Чарлз Озбърн е роден през 1893 г., а хълцането му започва през 1922 г., когато е 29-годишен фермер в Юниън, Небраска – един ден, докато се готви да заколи прасе.

„Окачих 160-килограмовата свиня да я коля“, обяснява той пред списание People през 1982 г. „Но както я вдигах и паднах. Не почувствах нищо първоначално…“

Именно обаче този дребен инцидент предизвиква пристъпа на хълцане. Но за разлика от повечето хълцания, които свършват за минути, този на Озбърн продължава безкрайно.

Човекът търси лекари, но никой не може да го излекува. С течение на годините той започва да се чуди дали пък няма да прекара остатъка от живота си в хълцане – и почти така и става.

Днес лекарите посочват няколко причини за хълцане. Според специалисти от Mayo Clinic газираните напитки могат да предизвикат състоянието, както и обилното хранене. Поглъщането на въздух, докато дъвчете дъвка, също може да доведе до хълцане, както и вълнението.

Нито една от тези причини обаче не обяснява защо Чарлз внезапно започна да хълца през 1922 г. – тоест, как едно леко падане причинява десетилетия мъчителни спазми?

Случаят, който озадачи поколения лекари.

През годините Озбърн посещава множество медицински специалисти в търсене на лек. През 80-те години на миналия век д-р Терънс Антъни заявява, че падането е причинило мозъчно увреждане, водещо до хълцане.

„Докторът каза по-късно, че съм спукал кръвоносен съд с размера на карфица в мозъка си“, разказва Озбърн. Антъни обяснява пред People, че Озбърн е „унищожил малка област в мозъчния ствол, която потиска реакцията на хълцане“.

Днес обаче лекарите смятат, че има друго обяснение. Неврохирургът Али Сейфи е на мнение, че падането на Озбърн вероятно е причинило нараняване на едно от ребрата му, което на свой ред е увредило диафрагмата му.

Сейфи също смята, че Озбърн може да е получил инсулт. Някои инсулти могат да причинят постоянно хълцане, което не е далеч от обяснението, което Антъни дава преди десетилетия.

Докато изпробва десетки лечения, Озбърн тегли чертата при хирургическа процедура, която може да наруши дишането му.

Нито едно от тези десетки лечения не помогна, дори експерименталната хормонална терапия. И домашните средства са също толкова неуспешни – един него приятел дори се опитва да стреля с пушка зад Озбърн, за да го стресне.

„Това ме изплаши донякъде“, казва страдалецът, „но не ме изплаши достатъчно, че да спра.“

Само един лекар успява да излекува Озбърн, но цярът е временен. Според списание Smithsonian, докато е в Mayo Clinic, хълцането на Озбърн спира, когато лекар го поставя на висока доза въглероден оксид.

Лечението може и да е подействало, но то налага Озбърн да приема високи дози от отровния газ – което, разбира се, не е препоръчително. Така че той просто се научава да живее възможно най-добре с хълцането си.

Д-р Али Сейфи

Как Чарлз Озбърн живее нормален живот

След десетилетия хълцане Чарлз се отказwa от търсенето на медицинско лечение. На този етап той бе пътувал чак до Аляска в опит да намери отговори, но разходите – и разочароващите резултати – слагат край на търсенето на лек.

Озбърн също се отказва от домашните илачи. След като историята му се появява във вестниците и по телевизията, той получава хиляди писма, в които симпатични доброжелатели му казват да масажира пръстите си или да приложи натиск върху брадичката си…

Но при всяко предложение Озбърн отговаря с: „Опитах вече.“

Така пред него няма друга възможност освен да се научи да живее с хълцането. Лекарите обясняват, че звукът при хълцане не е свързан с диафрагмата, а вместо това идва от гласните струни, които се затварят между спазмите.

След като страда години наред, Озбърн се научава да не вдига шум, като диша.

Кевърн Коскович, който го познава в по-късните му години, казва. „Той опъваше гърдите си три или четири пъти всяка минута“, казва Коскович. „Можеш да кажеш, че хълца, но не издаваше никакъв шум; просто се повдигаше – това е най-добрият начин, по който мога да го опиша.“

Въпреки злощастното си състояние Чарлз се жени два пъти, има осем деца и дори известно време е работил като аукционер. Той е решен да живее живота си пълноценно, въпреки хълцането и всички неприятности около него.

Джони Карсън

Краят

Хълцането може да е дразнещо за малко, но постоянното хълцане може да причини загуба на тегло, изтощение и проблеми с психичното здраве – и Чарлз Озбърн изпитва тези опасности от първа ръка. По-късно в живота си, например, той вече е неспособен да преглъща храна – и в продължение на години трябва да смесва в миксер всичките си ястия.

Той успява да избегне загуба на тегло с любимия си обяд: пиле, дресинг, бульон и мляко, приети с няколко бири.

След 56 години мъки, Озбърн казва: „Бих дал всичко, което имам на света, само да се спре. И продължава: „Не знам какво би било да спра. Изключително болезнено е така през цялото време.“

Въпреки че хълцането е подлудяващо, то превръща Озбърн в дребна знаменитост. Той се появява в радио шоуто на Робърт Рипли „Believe It or Not“ през 1936 г. и в „The Tonight Show Starring Johnny Carson“ през 1983 г.

Между 29 и 96-годишна възраст Озбърн хълца общо около 430 милиона пъти… И тогава, един ден през юни 1990 г., хълцането изведнъж спира. Около година по-късно обаче Озбърн почива. Но поне последните месеци от живота му са, за щастие, спокойни.