Чарлз Лайтолър, който оцеля Титаник и две световни войни

Потъването на Титаник е едно от най-шокиращите събития в морската история. Смятан за непотопяем, той е най-големият кораб в света, когато е пуснат във водите през 1912 г. Въпреки това Титаник потъва в средата на Атлантическия океан още на първото си пътуване. Заради недостатъчния брой спасителни лодки, около 1500 души се удавят или замръзват до смърт. Член на екипажа с най-висок ранг сред оцелелите е втори офицер Чарлз Лайтолър – човек, който води вълнуващ живот както преди, така и след тази съдбоносна нощ.

Лайтолър е роден в Чорли, Ланкастър на 30 март 1874 г., а морската му кариера започва на 13 февруари 1888 г., когато става чирак по корабите. След една година той служи на Hолт Хилл и именно на този кораб за пръв път претърпява корабокрушение. На 13 ноември 1889 г. Холт Хил засяда на малкия остров Сент Пол в Индийския океан. Главният капитан е убит, а оцелелите прекарват на острова 8 дни преди да бъдат спасени. Лайтолър се квалифицира за моряк на 21 години през 1895 г. През 1907 г. той е повишен в Първи офицер на корабите Маджестик и Океаник. В началото на 1912 г. пък получава следващото си задание: Титаник.

Той е на борда на Титаник две седмици преди първото пътуване. С наближаването на деня капитан Едуард Смит кара Хенри Уайлд да стане негов първи офицер и така Лайтолър става втори офицер. Когато Титаник отплава от пристанището в Куинстаун, Ирландия, на 11 април, той превозва 2224 пътници и екипаж, а крайната му точка е Ню Йорк на 17 април.

Около 23:40 ч. на 14 април Лайтолър тъкмо си ляга след смяна, когато усеща мощен трус. Излизайки на палубата по пижама, той е уведомен, че корабът е ударил айсберг. След като бързо се връща в каютата, за да се облече, Лайтолър веднага започва да помага за спасителните лодки. Той разбира, че ситуацията е сериозна, когато чува, че палуба F се наводнява и парата на кораба излиза от всяка изпускателна система.

Докато съблюдава качването на жени и деца в спасителни лодки 4 и 6, той вкарва 25 души в лодка 6 и започна да я спуска. Първи офицер Уайлд обаче е резервиран към спускането на лодките толкова скоро. Лайтолър, осланяйки се на опита си с Холт Хил, разпознава признаците на неизбежното корабокрушение и незабавно иска разрешение от капитан Смит да спусне лодките.

Чарлз е по-стриктен от останалите офицери в спазването на правилото „Жените и децата на първо място“ в спасителните лодки. Докато качва лодка 4, той първоначално маха 13-годишния Джон Райърсън от малкия съд, като го връща обратно, когато баща му убеждава моряка да му позволи да остане. Единственият мъж, когото Лайтолър пуска в спасителна лодка, е майор Артър Пючън, който има опит във ветроходството и доброволно предлага да помогне на екипажа. Около 1:25 ч. през нощта Уайлд подава на Лайтолър пистолет, казвайки: „Може да имате нужда от това“.

Към този момент водата се приближава към палуба и Чарлз забеляза група мъже, които се качват на спасителната лодка 2. Скачайки в лодката, той ги заплашва с пистолета и успява да ги изгони. След това натоварва 36 жени и деца в същата лодка и я спуска в 1:55 сутринта във водата, която е само на 4,5 метра от палубата. Обикновено е на 21 метра. Пет минути по-късно пълни сгъваема лодка D, когато Уайлд му каза да влиза в нея, на което той отговаря: „Не е много вероятно!“ и пристъпва обратно към потъващия кораб, използвайки последните му моменти над вода, за да спусне сгъваема лодка B като прерязва въжетата й с джобно ножче.

След това Титаник се изправя и Лайтолър е изхвърлен във водата. Вентилационна шахта го засмуква под повърхността, но след това експлодиращ котел го изтласква обратно близо до сгъваема лодка B, която беше пуснал преди малко. Тъй като корабът потъва под Лайтхолер, той едва не е засмукан отново. Лодка B е преобърната, но 30 мъже, включително той, се качват на нея и отплуват. Трима от тях загиват едва часове преди да бъдат спасени от Карпатия.

Когато спасителният кораб стига до лодките призори, B вече бавно потъва. Лайтхолер прехвърля оцелелите на борда на други две спасителни лодки и след това съдейства за качването на всички оцелели на борда на Карпатия, преди сам да се качи. Той е последният оцелял от Титаник, качен на борда, и най-старшият оцелял офицер. Следователно той се озова в защита на капитан Смит и други членове на екипажа при разследването в Ню Йорк.

Лодка B

След Титаник Лайтхолер се отличава като морски офицер през Първата световна война. Докато командва торпедната лодка HMTB 117 през 1916 г., той атакува германски Цепелин. За тези си действия е награден с медал и повишен в лейтенант командир. Когато командва разрушителя HMS Гари през 1918 г., Лайтхолер атакува и потапя германската подводница UB-110. Носът на Гари обаче е толкова повреден, че Лайтхолер е принуден да се върне 160 километра до пристанището за ремонт. Въпреки това той отново е награден и завърши войната като пълен командир.

Приключенията на Лайтхолер обаче все още не са приключили. През междувоенните години той се сдобива с 16-метрова моторна яхта, наречена Съндаунър. На 66-годишна възраст през 1940 г. старият моряк отново се оказва част от историята – по време на най-известната спасителна мисия от Втората световна война: Операция Динамо.

Заради популярния немски блицкриг, 400 000 съюзнически войници са хванати в капан на плажовете край Дюнкерк. Германските танкове са само на 16 километра от тях и британското Адмиралтейство изпраща молби към частни кораби да помогнат за евакуацията. Те стават известни като „Малките кораби“. На 30 май Адмиралтейството се опитва да вземе Съндаунър и да го изпрати в Дюнкерк, но Лайтхолър настоява да го управлява сам с най-големия си син Роджър и 18-годишен морски разузнавач на име Джералд Ашкрофт.

Съндъунър

На 1 юни Съндъунър отплава от Рамсгейт с още 5 кораба. По пътя Лайтхолър се натъква на моторния крайцер Уестърли, който гори. Съндаунър взема екипажа и продължи към Дюнкерк. По случайност вторият син на капитана, Тревър, е евакуиран от плажовете преди 48 часа.

Яхтата има капацитет само за 21 души, но в Дюнкерк Лайтхолер успява да качи 130 човека. Когато един от войниците чува, че Лайтхолър е бил офицер на Титаник, той се опита да скочи зад борда. Един от другарите му обаче казва, че ако Лайтхолър може да оцелее на Титаник, може да оцелее с всичко. Войникът остава.

По време на обратното пътуване вражески самолети атакуват Съндоунър, но не успяват да го ударят, благодарение на умелата техника на капитана. Най-голямата заплаха за съда идва от вълните, които бързо движещите се британски миноносци правят. Освен това голямото тегло на пътниците означава, че Съндаунър е по-дълбоко във водата и съответно е в постоянен риск да закачи дъното. За щастие малкият кораб се връща до Рамсгейт и войниците са спасени.

Лайтхолер е решен да се върне в Дюнкерк, но дотогава само кораби, способни да развиват скорост от 20 възела, могат да преминат. Благодарение на малките кораби, 338 000 войници са евакуирани успешно обратно в Англия в това, което стана известно като „Чудото на Дюнкерк“.

Лайтхолер умира през 1952 г. на 78-годишна възраст след един цветен живот.