Блясък и разпад: Принцеса Маргарет – трагичната история на една влюбена в живота жена

Елизабет II е забележителна личност, която поема управлението на Великобритания в едни от най-тежките времена за страна – възстановяването след края на Втората световна война. Внезапната смърт на баща ѝ – крал Джордж VI, я принуждава да изпълни дълга си и заеме мястото му съвсем млада, сблъсквайки се с взимането на почти непосилни решения. Друг член на кралското семейство обаче на пръв поглед изглежда, че е роден да е под светлината на прожекторите, но съдбата му е отредила поддържащата, а не главната роля.

Маргарет – по-малката сестра на Елизабет II, не е просто принцеса. С нейния младежки дух и непреодолимо желание да е в центъра на събитията, освен в звезда, тя се превръща и в любимка на клюкарските вестникарски колонки. Там тя се сдобива с не малко провокативни определения заради сексапила си и бурния начин на живот, изпълнен със среднощни забавления.

Във времето, когато имиджът на монархията изглежда непоклатимо стабилен, Магарет определено се откроява от останалите членове на кралското семейство. Вместо следобеден чай и придружаващите го дребни лакомства, по-малката сестра на Елизабет II предпочита кафе и цигара, а в по-късните си години – голяма чаша уиски или джин. В същината си Маргарет е забавна и това е нещото, което я прави истински „опасна”.

Дори по строгите стандарти на британското кралско семействопрез XX в., животът на принцесата изглежда твърде емоционален. Като по-малката дъщеря на Джордж VI, която никога няма да се възкачи на трона, Маргарет получава друга главна роля – тази на драматична персона, преследваща я до края на живота ѝ.

Маргарет е родена през 1930 г. Определяна е като по-остроумна от Елизабет и по-разглезена, разбира се, вписвайки се идеално в стереотипа на по-малката сестра. Срещайки я в късните ѝ тинейджърски години, първият лорд на Адмиралтейството Дъф Купър определя Маргарет като много привлекателно момиче – „прекрасни очи и уста, стои уверена и има страхотно чувство за хумор. Но може да си навлече неприятности още преди да навърши пълнолетие”, споделя той и се оказва прав.

Когато Елизабет се омъжва за принц Филип Гръцки през 1947 г., Маргарет вече започва да се превръща в разглезена светска личност, чието име ще доминира в клюкарските вестникарски рубрики в продължение на десетилетия. От друга страна, репутацията, която младата принцеса придобива през 50-е години, изглежда не чак толкова лоша.

В този период Маргарет е привлекателна млада жена, на около 20, и има нужда да се забавлява. Тогава Великобритания все още изглежда уморена и сива страна, белязана от щетите на Втората световна война. Ако в този момент кралица Елизабет II се появява като глъдка свеж въздух, наследявайки баща си след внезапната му смърт през 1952 г., то Маргарет е щипката холивудски блясък, носещ изящество и радост.

Вестниците не спират да се интересуват от личния живот на принцесата. Описват как тацува с приятели от аристокрацията до малките часове на нощта. И както пише Тим Хийлд – един от авторите, описал живота ѝ в биографична книга – „Снимките от този перид показват недостижима бляскава фигура. Шапките, чантите, букетите – всички те са неизменен аксескоар, заедно със съблазнителната ѝ усмивка”.

Твърде съблазнителна, може би?

В средата на 50-е години сексуалният морал е източник на силно безпокойство в следвоенна Великобритания. Заглавията в пресата са пълни с имената на непълнолетни престъпници и докато страната преминава от строги икономии към изобилие, журналистите продупреждават за опасностите от хомосексуализъм, проституция, бременни тинейджъри и обща морална деградация. Именно на този фон, по време на коронацията на Елизабет II през 1953 г., любопитни очи забелязват принцеса Маргарет да почиства нежно мъх от униформата на пилота и личен адютант на покойния ѝ баща – Питър Таунсенд.

Таунсенд е не само 16 години по-възрастен от принцесата, но в последствие и разведене с две деца. Двамата имат сериозно намерение да се венчаят, без да подозират обаче, че законите на монархията не биха позволили член на кралското семейство да сключи брак с разведен, чийто бивш партньор е все още жив.

Въпреки трудностите, пред които младата 23-годишна принцеса е изправена, тя получава неотлъчната подкрепа на широката общественост, подтикваща я да следва желанието на сърцето си. Но идните две години ще бъдат истински мъчителни за по-малката сестра на кралицата, тъй като се налага да се раздели принудително със своя любим.

Таунсенд е изпратен на служба в Белгия поради три основни причини – да бъде отместен фокусът върху двойката от медиите; Маргарет да навърши 25 години, за да има право да се омъжи, без да иска позволение от кралското семейство; принцесата и адютантът да са на достатъчно разстояние един от друг, за да може чувствата по между им да охладнеят.

Нито първото, нито третото условие е увенчано с успех. Двамата са сякаш по-влюбени отвсякога, а пресата не спира с интерес да следи развитието на любовната им история.

Когато навършва 25-а си годишнина, Маргарет е изправена пред най-тежкия избор в живота си – да се откаже от титлата и облагите на кралското семейство и да сключи граждански брак с Таунсенд, или да се откаже от първата си голяма любов, след като законите на църквата категорично забраняват този брак, ако Маргарет е все още част от монархията.

В официално изявление през 1955 г. принцесата заявява окончателно – „Реших да не се омъжвам за капитан Питър Таунсенд”. Така тя изпълнява дълга си към Британската общност, оповавайки се на църковните канони.

След смъртта на баща си, към когото е силно привързана, това е следващият тежък емоционален удар, който Маргарет трябва да понесе. И от този момент нататък сякаш животът ѝ тръгва по наклонена плоскост.

Няколко години след раздялата ѝ с Таунсенд Маргарет среща бъдещия си съпруг Антъни Армстронг-Джоунс – фотограф, освободен в поведението си и почти пълна противоположност на кралския адютант.

На пръв поглед Антъни и принцесата изглежда да имат много общо по между си. И двамата са одухотворени, привлекателни и с пиперлив език. Обичат шумните партита, а питиетата са част от удоволствието.

Двойката бързо привлича вниманието към себе си, а в епохата, когато списанията превръщат фотожурналистиката в бляскаво занимание, Антъни Армстронг-Джоунс се сдобива с допълнителна слава, превръщайки се в един от героите на своето време.

Не всичко обаче е окъпано в блясък. Появяват се и скептици, сред които е и добрият приятел на фотографа, издателят Джоселин Стивънс. Той му заявява открито, че прави ужасна грешка с брака си с принцесата. И може би се оказва прав.

За известно време обаче нещата вървят добре. Все още в средата на 30-е си години, Маргарет, вече графиня Сноудън, изглежда в идеалната позиция да се насалждава на блясъка на Лондон през 60-е.

Новото семейство обича да е сред представители на артистичните среди и лека-полека в приятелския им кръг се озовават членовете на „Бийтълс” и „Ролинг Стоунс”, известни писатели и актьори, коафьорът Видал Сасун и много други, с които заедно обикалят нощните клубове. В Холивуд младата семейна двойка вечеря с Франк Синатра и Грегъри Пек и бързо добива популярност, правейки официални визити в страните от Британската общност.

Както всяка приказка си има край, така и тази между графа и графинята Сноудън започва да се разпада.

За приятелите си Маргарет изглежда все по-разглезена, намусена и нещастна, особено след като бракът ѝ се разпада под натиска на любовни афери. Антъни често отсъства от вкъщи и осъмва в чужди легла. След време принцесата предприема подобни действия, търсейки утеха при по-млади мъже.

Вместо за остроумна, повечето хора започват да я смятат за груба. Сър Рой Стронг, важна фигура в артистичния елит на Великобритания, пише, че принцесата е „уморителна, разглезена, дразнеща и без разбота” – „Тя няма посока, нито интереси, които да надделяват. Всичко, което буди любопитството ѝ, са младите мъже”.

До началото на 70-е години Маргарет все по-често търси убежище във вилата си на остров Мустик – райско кътче и място, известно с бурните купони, които принцесата организира. Предвид трудните времена за Великобритания в този период, Маргарет става естествена мишена за медиите, а причина за това е леконравният ѝ начин на живот.

Когато новината за раздялата ѝ с граф Сноудън избухва през 1976 г., пресата се обръща срещу принцесата безмилостно.

Няколко години по-рано правителството предприема реформа при условията за развод и в страната настъпва период, когато браковете се разпадат повече отвсякога. Но кралското семейство следва да бъде различно. Голямата популярност на монархията по времето на Елизабет II се основава именно на образа на щастливото християнско семейство, олицетворено от кралицата и съпругът ѝ принц Филип. Случаят с проваления брак на Маргарет, прави този образ неустойчив.

„Кралицата и нейното семейство отразяват, както и представляват общността”, се казва в текст на The Times две години след развода на принцесата. „Те са изложени на натиска на съвременния живот като всички нас”, допълва се още в материала. Мнозина вече са на мнение, че на кралското семейство трябва да се гледа като на нормално и да бъде смъкнато от пиадестала, на който е било поставяно досега.

Остатъкът от живота на принцеса Маргарет може да бъде определен като тъжен след шеметния блясък на младостта ѝ.

Тя не губи титлата след развода си, но в житейския си път пропуска и губи много други неща. Сякаш принцесата никога не успява да намери щастието, което заслужава и винаги остава напълно в сянката на по-голямата си сестра. Въпреки, че много обича кралицата, Маргарет усеща, че никога няма да може да се сравнява с нея – „Предполагам, че ще бъда втората най-добра до смъртта си”, цитира думите ѝ нейн довереник, чието име остава неизвестно.

Животът на Маргарет е помрачен не само от трагедии, но и от лошото ѝ физическо и психическо здраве.

След развода си тя претърпява нервен срив, а в следствие на дългите години злоупотреба с алкохол, се разболява от хепатит на около 55-годишна възраст. Освен, че прекалява с пиенето, принцесата е и страстен пушач. Започва да пуши като тийнейджър, но след смъртта на баща си, увеличава цигарите драстично – на до 60 на ден. През годините изпитва силен страх да не се разболее от рак, страда от мигрена, бронхит, ларингит, пневмония и е жертва на няколко инсулта.

През 2002 г., след като получава усложнения на сърцето от последния инсулт, на 71-годишна възраст Маргарет умира спокойно в съня си. Погребението ѝ се състои на 50 годишнината от смъртта на баща ѝ и на същото място – параклисът „Сейнт Джордж” в Уиндзор.

В историята образът на принцеса Маргарет остава тъжен, дори малко мрачен, на фона на всички трагични обрати в живота ѝ. Не трябва да се забравя обаче блясъкът, с който поръсва следвоенна Великобритания – нежен и зашеметяващ, присъщ на истинска принцеса.