Анри Дюнан, който умря в бедност, за да създаде Червения кръст

На 8 май 1828 г. се ражда човекът, основал Международния комитет на Червения кръст, Анри Дюнан. Затова и през 1922 г., почти век след раждането му, 8 май е обявен за ден на Международния червен кръст. Мечтата на Дюнан е да предотврати и облекчи човешкото страдание, без дискриминация. Въпреки че е роден в богатство, той умира в бедност частично поради отдадеността си на благотворителната работа. Той остава един от най-големите хуманитаристи в историята, но малцина днес знаят особено много за него. И така, кой всъщност беше Анри Дюнан?

Анри Дюнан

Анри Дюнан е роден в Женева, Швейцария, в семейство на заможни родители. Баща му е успешен и доста щедър бизнесмен, който рано имплантира в младия ум на Дюнан да помага на другите. Баща му и дядо му бяха хора с власт и престиж в Женева и заемат различни длъжности като, например, членове в управителния съвет на града, директор на болница и кмет на малък град наблизо.

Като млад мъж, Дюнан беше очарован от творбите на трима писатели, всичките жени: Хариет Бичър Стоу, Флорънс Найтингейл и Елизабет Фрай. По-късно той заяви:

Влиянието на жените е съществен фактор за благосъстоянието на човечеството и ще стане по-ценно с течение на времето.

Хенри се заема с редица благотворителни дейности. Антисемитизмът е доста интензивен по онова време в Европа и Дюнан работи срещу него, най-вече насърчавайки християните и евреите да се обединят. Той става член на женевската организация, известна като „Лигата на милосърдието“, чиято основна цел е била да оказва духовна и материална помощ на бедните и болните. Той често посещава затворите в Женева, където се опитва да реабилитира и реинтегрира затворници.

Дюнан беше религиозен от най-ранна детска възраст и усещаше, че религията може да бъде отговор на много морални въпроси в обществото. Частично мотивиран от това, той става активен член и на Християнската асоциация на младите мъже (ХАММ, YMCA) и съосновава ХАММ в Женева през 1852 г. Помага и за създаването на Световния алианс на ХАММ, който се появява за първи път през 1855 година.

Наред с колоритния си социален живот и всичките си хуманитарни усилия, той напредва и на професионално ниво. През 1849 г. е назначен в Банката на Женева, където работата му е толкова впечатляваща, че през 1853 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността генерален мениджър на дъщерното дружество на банката в Алжир, където започва и свой собствен бизнес.

Наполеон III

През 1859 г. пътува до Северна Италия, където Наполеон III провежда военна кампания, за да се консултира с него относно бизнеса си. Това пътуване промени живота му. На 25 юни 1859 г. Анри Дюнан става свидетел от първа ръка на трагедията и ужасите на войната, когато обикаля района в деня след Битката при Солферино – особено кърваво и масово клане, с десетки хиляди войници, оставени на бойното поле мъртви или умиращи.

Това травматично преживяване има такова въздействие върху него, че когато се връща в Женева, той написа книга за видяното – „A Memory of Solferino“, която издава за своя сметка. Книгата е преведена на много езици и стига до повечето влиятелни лидери и политици из цяла Европа.

В книгата пише направи това предложение:

Ако новите и ужасяващи оръжия за унищожение, които сега са на разположение на народите, изглеждат предназначени да съкратят продължителността на бъдещите войни, изглежда вероятно и бъдещите битки да имат все повече жертви. Не би ли било възможно, във времена на мир, да се създадат места за помощ, където ранените във военно време да получават грижи от всеотдайни и добре квалифицирани доброволци?

Визитата на Анри в Солферино

Така се появява идеята за основаването на Червения кръст. След като стана свидетел на последиците от битката при Солферино, Дюнан посвети времето си и голяма част от парите си за облекчението на човечеството от болката на войната. Той пътува до всеки голям град в Европа, за да разпространи посланието за разрушителния и нечовешки характер на войната и да опише огромното значение на мира.

През 1862 г. той изпраща на Густав Моние, президент на Женевското дружество за обществено благосъстояние, копие от книгата си „A Memory of Solferino“. Моние остава трогнат от книгата и решава да покани Дюнан на специална среща на 9 февруари 1863 г. в Дружеството. След тази среща беше решено да се създаде Международен комитет за помощ на ранените от войната. Тази организация стана Международният комитет на Червения кръст. Дюнан няколко години е член на този комитет и работи като негов секретар.

Друг основен аспект на работата му беше да покаже, че има необходимост от „договор между правителствата, който да признае неутралността на Червения кръст и да му позволи да оказва помощ в зона на война“. Тази идея в крайна сметка доведе до първия договор от Женевската конвенция.

Докато хуманитарната работа на Дюнан даваше невероятни плодове, бизнесът и финансовите му дела не вървяха толкова добре поради почти пълното им пренебрежение от негова страна. Така през 1867 г. той е принуден да обяви фалит. Финансово съсипан и с дългове от над един милион швейцарски франка, той подава оставка от позицията си на секретар на Международния комитет и на 8 септември 1867 г. Комисията решава да приеме оставката му не само като секретар, но и като член. В немилост, Дюнан отива в Париж, където в крайна сметка спи на пейки по парковете и яде каквато храна намери.

Френско-пруската война

Бедността обаче не спира хуманитарната му работа. По време на Френско-пруската война той посещава ранените, които са били преместени в Париж, и въвежда използването на превръзки за идентифициране на загиналите. В края на войната Дюнан пътува до Лондон, където се стреми да организира международна конференция, касаеща проблема с военнопленниците, и въпреки че царят на Русия го насърчава, Англия е против подобен проект.

На 1 февруари 1875 г. в Лондон е проведена международна конференция за „пълното и окончателно премахване на търговията с роби“, също по инициатива на Дюнан.

Разбира се, с хуманитарна работа обикновено не се заработва добре или направо никак и съответно Дюнан прекарва години на скитане в крайна бедност. Той пътува пеша из Германия, Италия и Елзас, живеейки от дарения и гостоприемството на приятели и нови познати.

Накрая, през 1887 г., Дюнан се озова в швейцарското село Хайден, където се разболя сериозно. Той намира убежище в местния старчески дом, където през 1895 г. е открит от журналист, който написа статия за него. Няколко дни по-късно статията и фактът, че Дюнан все още беше жив, което беше новина за мнозина, са разпространени из цяла Европа.

Благопожелания, съчувствие и признание политат към него от цял свят – Дюнан отново е световно почитан, а през 1901 г. той получава първата Нобелова награда за мир за ролята си в създаването на Червения кръст, както и първата от Женевските конвенции.

Сега с парите за Нобелова награда за мир може да си мислите, че Дюнан започва нов бизнес, за да се измъкне от бедността и дълга, или най-малкото поне да се изнесе от малката си стая в старческия дом, която беше заемал вече няколко години. Всъщност обаче продължи да живее там до края на живота си, а парите си дарява на различни благотворителни организации, на старческия дом и за погасяване на някои от задълженията му.