Александър Ушаков – философът, който предсказа падането на СССР
Александър Ушаков е интересна личност и един от малкото хора с висше образование по Марксизъм. Най-вероятно би било странно да се изучава точно тази наука, но нека не забравяме, че в Източния блок съществуват разнообразни и интересни решения за всеки възможен човек. Това, което прави този малко по-различен, е фактът, че Ушаков дълго време работи като политически теоритик и изиграва особено важна роля в Съветската флота.
И докато през деня може да се разглежда като съвършен партиен член, през нощта често работил върху собствените си мемоари. В тях често предсказвал падането на Съветъския съюз и до голяма степен бил изключително точен в разработката си. Започва да пише през 80-те години на миналия век, но не успява да издаде нищо, преди 1989 г. За съжаление е предаден много преди края на режима. Неговата бивша жена открива страстите му на хартия и бързо го предава на КГБ.
Ето защо дори в книгата му „В мерника на КГБ“ разказва с толкова страст за неправдите, с които се сблъсква. Когато за първи път започва да работи в политическите среди на СССР, Ушаков е покакен да помогне за разработката и модернизирането на нова агрокултурна реформа, за която държавата се бори в последните години. Новата реформа предлага възможност и право на хора да притежават земя. Поканата идва дълго време, след като преподавал Марксизъм в Одеса на бъдещите моряци.
Години по-късно споделя, че неговият план не е бил да внесе хаос в системата, той се стремял изцяло към нейното унищожение. През тежките мигове си спомня, че когато е изправен пред съд и униженията по негов адрес започват, осъденият усеща още нещо – няма какво да губи, а и отдавна се прокрадва идеята, че този режим е изгубен и мнозина вече не вярват в поставената система. Въпреки нейното значително отслабване, същата е способна да унищожава животи.
Написаните дневници, вредните действия и активната борба, носят на философа присъда от 12 години затвор и изгнание след освобождаването му. В затвора Ушаков мисли варианти за бягство и се оказва, че единственият шанс е бягство през планините към границата с Турция. Според изчисленията, повече от 2000 руснака на година се опитват да избягат и само 2 успяват да оцелеят, авторът на книгата е един от тях:
„Заслужава ли си да напуснеш точка А за точка Б? Заслужава си. Ако животът те поставя в ситуации, където трябва да направиш първата стъпка към изобличаването на фалшивото към истината, от злото към доброто, от дявола към Бог – стани и тръгвай. Тръгни въпреки всичко, премини през страха от смъртта и дори през мерниците на враговете си. Ако си прав, можеш да бъдеш спасен от просветлението, тогава можеш да минеш през цялата азбука от А до Я и отвъд нея.“
Преминаването на Кавказ не е толкова лесна задача. Планината, която служи за естествена граница между редица страни, включително Русия и Турция, може да се похвали като една от най-неблагоприятните зони за разходка. Едно е сигурно за мнозина, които тръгват да бягат – ако смъртта не дойде с олово, тя неминуемо ще пристигне от глад, умора, нападение от животинския свят и други възможности, чийто финал винаги ще бъде фатален.
Планът на Александър е да премине планината и да се спусне в най-близкия град в Турция. Невероятният поход изисква да се крие през деня, а през нощта да се движи и ориентира по звездите, особено след като районът се охранява усилено от граничарите. Само няколко дни след бягството му, Александър започва да си играе на котка и мишка с войниците, които са изпратени да го заловят.
На влизане в Турция успява да се размине с много сериозна група, която продължава да го издирва усилено. Първо иска политическо убежище в Германия, а след това бяга в САЩ. Макар и в родната му страна да го смятат за абсолютен предател, руският идеолог продължава да страда за нея. Новият живот в Северна Вирджиния не се оказва обетованата земя, но поне е безопасна. За американскта култура пише следното:
„Нека започнем с диетите. Американските кучета, всичките, получават специална храна. Никъде другаде не съм виждал повече храна от тук. Всякаква храна може да бъде закупена. Ако знаете къде са ресторантите, може да се хранете с всякаква кухня, при това доста евтино. С толкова гастрономски изкушения е трудно да устоите и да не се храните до пръсване, както и да не качите килограми. Ето защо диетите са толкова популярни за американците. Това определено е впечатляващо за човек от социализма, който много добре знае, че определени видове храна ще изчезват периодично от магазините.“
След падането на режима, бившият професор се чуди дали да се връща, но след като чака около 4 години, жена му най-накрая получава виза и заживява при него. Плановете за завръщане остават в миналото, а и се оказва, че той самият намира много приятели сред хората, които са успели да избягат. Авторът споделя, че винаги ще помни как полицейският капитан му казал „Страната е голяма, но няма къде да се скриеш.“, Ашаков го погледнал и отговорил „Може да е голяма, но не е по-голяма от цялата планета.“.
