Ако границите на Народна Република България се отворят, не само турското население, но и българите ще напуснат

Историята на Народна Република България, описвана като върхът на икономическото развитие в историята на страната, многократно е описвана от родната преса и пропаганда като хит. Това е напълно логично, тъй като единственият работещ държаване апарат, продължава да е този на ЦК на БКП и контролът върху всяка една медия и печатна преса, продължава да работи с пълна сила. Особената амнезия на днешните почитатели на НРБ е повече от романтичен, възпяван като „Илиада“ на Омир, режимът никога не е срещал критики, поради простата причина, че единственият основен критик – Георги Марков, замлъква завинаги, особено след като неговата кампания срещу комунистическият режим е повече от перфектна.

Интересна е гледната точка на повечето чужди посланици в страната, когато е обвързана тясно със СССР. Логично е, че техният поглед е далеч по-различен, както разказва Антъни Ламбърт, пристигнал в София през 1959 г. Неговите първи впечатления са точно това, което нито един жител на България през същата година не е можел да прочете.

Посланик Ламбърт не крие факта, че България е абсолютен сателит на Русия, а настоящата власт не спира да подчертава кръвните, историческите и езиковите връзки със страната. Нашата родина, през погледа на английския посланик е: „… с вързани ръце и крака от един огромен икономически и политически апарат. Картината, която оставя у външния наблюдател, наподобява на затворено в космическа сонда безпомощно куче, което лае в безековата пустош.“

Друг интересен факт е, че България не поддържа никакви отношения и няма никаква външна политика по отношение на своите три съседки. Това е още по-абсурдно, тъй като Югославия и Гърция, продължават да демонстрират своя собствена линия във външната политика и не се подчиняват толкова сляпо на СССР.

В това отношение ще открием, че в един момент именно Тито ще пореже абсолютно всички дипломатически отношения и ще предпочете да строи свой собствен комунизъм. За зла беда, през 60-те години, когато започва масовото въоръжаване на Югославия, някои американски професори ще подчертаят много ясно, че подобна оръжейна инвестиция води до по-сериозна и агресивна гражданска война.

Трагедията е, че докато обикновеният българин е възпитаван в омраза, той е свободен, когато се озове в Югославия, а ако иска да посети омразната Америка или Австралия, трябва да се качи на кораб в Пирея. Противно на твърдението, че България е бедна страна, Ламбърт посочва, че това не е така. Сериозното плодородие се култивира от селяните, които имат особено високи познания в земеделието, при това без нужда от помощ.

Икономическото изображение на България отново не е било в ръцете на управляващите. Относно образованието и културата, българите пазили своя спомен за постиженията си преди 9 септември 1944 г. и все още се гордеят с нея.

Ламбърт подчертава, че дори там има радикални промени и ще се прекрои, за да отговаря на една чужда система. Въпреки опитите на дребната и по-скоро жалка интелигенция да потърси връзки със Запада, осъзнавайки, че дори културата не може да вирее, затворена от границите, опитите удрят на камък.

Музеите продължават да бъдат заключвани от партийните уредници и членове. Ламбърт забелязва сериозно неспокойство в обикновения българин, а и този, от когото зависи нещо. Общото усещане за тегнещата московска ръка на смъртта е очевидно. Рисуваната картина от британския посланик е точно толкова мрачна, колкото можем да си представим.

През неговите очи, това е полицейска държава, която не е ръководена от собствени политически сили, а от Москва. Както обикновено, животът на трудещия се българин е затруднен, дори и след описването на повишаващ се стандарт на живот, относно луксозните стоки, посланикът забелязва, че те са химера и достъпът до тях е ограничен.

Въпреки неистовите опити за уреждане на жилища, същите са доста ограничени. Инвестициите са повече от абсурдни, особено впечатление прави фактът, че един последен проект на България от въпросната 1959 г. е прекарването на телевизионен сигнал на територията на страната. Идеята е доста скъпа и дори налудничава, но това не пречи на властта да инвестира.

За почитателите на руското творчество, трябва да подчертаем, че първите телевизионни сигнали са осъществени с помощта на английска техника, а не руска, както мнозина най-вероятно очакват. Посланик Ламбърт не може да разбере и идеята на осъществяване на една цяла петилетка за три години. По негови наблюдения, един от най-големите куриози е, че чиновниците отиват да работят на такачни машини в текстилните фабрики, докато са в обедна почивка.

Същата почивка не може да се класифицира по никакъв начин като такава, но това е съвсем друга история. Погледът на английския дипломат доказва нещо особено точно – България е красива страна, която можела да бъде изключително приятна за живот, но след 9-и септември е перфектна за живот, но само за чуждестранни дипломати.

При среща на Лампард и турския посланик, вторият посочил, че ако границите се отворят, не само турците ще емигрират, но и българите заедно с тях. Интересен виц, който по-късно се превръща в истина, както можем да забележим, следвайки линиите на родната история.