Как френското автомобилостроене съкрати Втората Световна война

Мнозина обвиняват Франция за чутовна армейска пасивност, особено през Втората Световна война. Подозираме, че всеки е чувал шегата за френските танкове поне веднъж и общата идея, че последната достойна френска армия е била водена от Наполеон. Забавен факт е, че сред историята на френската армия, един от най-паметните моменти, който по-късно ще се превърне и в повод за подигравка е:

За да бъдем коректни към Франция, трябва да споменем, че една от основните им грешки в цялата инвазия, е именно очакването, че тази война ще се води като предишната. Френските партизани също не са били особено кротки по време на окупацията. Сред проявилите се лица, трябва да отбележим и подвигът на няколко души, които най-вероятно са успели да забавят войната, да спестят огромно количество хора и всичко това само с една кибритена клечка.

Френското село Сошо е давало хляб на повече от 60 000 души. Там е разположена фабриката на Peugeot, а базата била достатъчно голяма и добре оборудвана, в случай на токов удар или друг природен катаклизъм. Нацистите бързо обърнали внимание на автомобилните заводи и след като Полша можела да предложи изкушаваща индустрия за модифициране и преустройство в танков завод, какво да очакваме от Франция? Френските служители не хранели особено топли чувства към гостите и всеки път свършвали по някой друг зулум. 6 от 10-те произведени автомобила на френската фабрика, излизали с дефектен съединител. За жалост, точно там започнали да се произвеждат и части за немските ракети на отмъщението.

Осъзнали сериозният риск и продукцията в тези заводи, англичаните преценили, че единственият начин за противодействие е с бомби. Една бърза разходка над Сошо и повече нямало да има ракети, както и производство на всякаква друга военна техника. Ескадрила от маркиращи самолети, следвана от бомбардировачи, приели задачата присърце. Подготвени с касетъчни бомби, летците очаквали само точната маркировка.

Обектите били маркирани и тонове експлозив полетели към бедната фабрика. Щастливи и доволни от свършената работа, господата започнали да празнуват така, сякаш утре ще бомбардират Берлин. Единственият проблем е, че годината е все още 1943-а, а Нормандия е малко по-далече в календара или направо догодина. Докладите смразили страстите на кралските асове, след като е установено, че представената цел не била точна и цяла вечер, мощната британска ескадрила е сипала бомби върху цивилно население, докато фабриката била абсолютно невредима. Впрочем, тези исторически подробности много често били повтаряни от британските авиатори, да не говорим и за американските.

Ето защо, когато дошло времето за действие, един човек имал много правилен и изискан метод за изразяване на мнение, особено към своите окупатори. Малко след бомбардировките, Родолф Пежо получил телефонно обаждане. От другата страна бил човек на име Хари Рий, който по някаква случайност паднал точно в тази страна с парашут и желание за мъст, все пак баща му бил полу-евреин, следователно нямало как да се очаква от Хари да седи мирен и кротък на острова. В кратък разговор, Родолф разбрал, че ако не иска да види втора поредна бомбардировка, която най-вероятно пак ще пропусне целта, но ще коства сериозно количество жертви, трябва да поеме отговорността.

Г-н Пежо бил доста скептичен за обаждането и очаквал гореща радио връзка с Лондон, за да се потвърди изобщо за съществуването на подобен английски „агент“. В деня на срещата, изпълнителният директор на фабриката за автомобили, танкове и ракетни двигатели, предоставил всички архитектурни детайли на френските партизани. Не бил особено очарован от идеята, че ще унищожи собственият си бизнес, ала осъзнавал, че отдавна не е собствен, а на немската военна машина. С благословия и достатъчно бомби, този път изпратени с поставен предпазител от английската авиация, всички решили, че е време да драснат клечката.

Календарният ден за една красива заря бил отменен! Причината? Тогава било дербито между френските работници и немската армия. Под секрет, г-н Пежо просто искал да изкара всички работници извън фабриката, за да е сигурен, че няма да има пострадали. На 5-и ноември, в малките часове на нощта, специална делегация от саботьори, преминала тихо покрай пазачите и започнала да поставя експлозиви на най-привлекателните места в сградите. Хемингуей би могъл да напише още един разказ, освен „За кого бие камбаната“, в този случай. Резултатът от тези действия, освен фактът, че Сошо никога повече не е видяло подобна заря, е прекратяване на бомбардировките – изключително неефективни, както разбрахме по-рано. Впрочем, партизаните били толкова мотивирани, че по-късно взривили и пристигналите резервни части за завода!

Citroen T45

Снимка: Par TycoonX — Travail personnel, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25480370

И това далеч не е всичко. Много по-рано, служителите на Citroen, трябвало да изпълняват поръчки на немската армия. Пиер-Джулс Буланже имал толкова високо мнение за своите гости и клиенти, че набързо променил плана на фабриките си. Първата промяна се състояла в изготвянето на работния график – всеки служител трябвало да намали максимално оборотите, особено ако сглобяваният модел е Citroen T45 – армейски транспортен камион. Все пак, французите искали да са брилянтни във всеки модел и по тази причина инвестирали сериозно време в приготвянето и тестването.

Следващата стъпка била още по-добра. Пръчката за маслото разполага с определена маркировка, която показва правилното количество течност за мазане на буталата в цилиндрите. Пиер и конструкторите произвели въпросната важна част, но преместили маркировката малко по-надолу. По този начин, двигателят индексира, че има достатъчно масло, а реално няма. Съответно и машината ще се движи известно време, преди да блокира двигателят и да остави немските механици в абсолютен мат, особено ако возилото трябва да закара муниции или друга ценна военна техника. След като една война е обвързана с динамика, а горкият Citroen T45 е проектиран за отнасянето на доволно количество немски псувни, армията много бързо преценила, че е по-добре да не търси Citroen за повече проекти. Идеята била достатъчно гениална, за да не позволи на никого да се върне с рекламация в завода, нито да заподозре какво наистина се е счупило, след като целият двигател бил абсолютна каша.

Тези геройства не са отчетени особено в историята, но не трябва да забравяме, че обикновено малките камъчета преобръщат колата, в този случай на немската военна машина.