Защо Ватикана отрича Холокоста

Историята на България има много интригуващи и противоречиви моменти. Особено внимание всяка година получава „Спасяването на българските евреи“, последвано от обвиненията във фашизъм за депортирането на македонските, сръбските и гръцки евреи. Интернет е пълен с обвинения за делото на българския войник, който трябва да пълни влаковете на така наречените „нови земи“.

Едмънд Бърк е казал:

„За триумфа на злото е необходимо само едно нещо – добрите хора да не правят нищо.“

И след като страната ни получава зловещи обвинения за подпомагането на това престъпление, редно е човек да се запита къде са били добрите хора на тези страни?

Един интересен факт е, че преди началото на пандемията в Европа, Ватикана за първи път предостави достъп до своите архиви. Времето беше напълно достатъчно за немския учен от университета в Мюнстер – Хюберт Волф (да не се бърка с Мюнхен) много интересни разкрития относно папа Пий XII, който ръководи католическата църква в периода на Втората Световна война. В редицата публикувани документи за този период, официалната версия на Ватикана, публикувана през 1965 г., e със заключението, че папа Пий не е знаел нищо относно случващия се геноцид. Волф е изключително изненадан от количеството документи, които са удобно пропуснати в това твърдение.

Папа Пий XII е обвиняван и често наричан „папата на Хитлер“. Той управлява католическата църка от 1939 г. до 1958 г. и архивите му стават публични след близо 70 години – толкова години са необходими по принцип. Официалното изказване на католическата църква е, че тя не се страхува от историята и ще позволи на всеки да надникне зад кулисите. Немските учени не се страхуват и много бързо остават разорачовани от разкритията. Пред различни издания като Kitche + Leben и Die Zeit, Волф говори за открити писма, изпратени от различни католически духовници в засегнатите страни, разкриващи избиването на евреи.

Снимка: By Michael Pitcairn – http://mundabor.wordpress.com/2013/05/25/beati-simplicissimi/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34103653

Такъв пример е Андрей Шептистки – украинско-гръцки католик от Лвов, който пише на Пиус XII за зверствата и деталйно описва избиването на повече от 200 000 евреи в Украйна, по време на окупацията. След края на войната се публикуват документи от различни официални източници, които доказват, че католическата църква е знаела за извършвания геноцид.

Таен рапорт на американски дипломат до Ватикана от 27 септември 1942 г. разказва за избиването на 100 000 евреи в гетото във Варшава. Администрацията на Рузвелт се опитва да потвърди дали полученият рапорт е верен и настоява католическата църква да обедини миряните по света, за да се приключи тази лудост. Според проучването на Волф, архивът има бележка, че папата е запознат с тази информация и е прочел всичко, но не реагира.

Въпреки това, един месец по-късно до Майрън Тейлър е изпратено съобщение, което не може да потвърди дали подобни действия се случват. Особена помощ за премълчаването на холокоста е изиграна от кардинал Анджело Дел’Акуа – член на секретариата във Ватикана, който напомнил на папата да не вярва на всички доклади от еврейската общност, защото те лесно „преувеличавали“ ситуацията. Архиепископ Шептитски допълнил:

„Ориенталците не са много добър пример за честност.“

Волф твърди, че подобни изказвания се срещат твърде често през войната. На 5 април 1943 г. мъж от Мюнхен успява да стигне до кардинал Майкъл Фон Фаулхабер и разказва на духовника за живота на семействата в Аушвиц. Кардиналът отказва да приеме човека, но пише в личните си дневници следните редове:

„14 000 циганина са събрани на територията на Райха и са затваряни в лагер, където са стерилизирани. Искат от мен църквата да се намеси. Искат решение от мен. Аз не мога да предоставя никаква перспектива и помощ.“.

Екипът на д-р Волф е открил и три снимки от еврейските лагери, които са били предадени на посланика на Ватикана в Швейцария. На снимките ясно се забелязват осакатени тела и масови гробове. Въпросните фотографии, според архивите, са получени и Ватикана е запознат със съдържанието им.

Интересен факт е, че архивът е официално отворен през март, тази година. Експертите обаче ще имат нужда от приблизително 10 години, за да преминат през всичките 1.3 милиона документи, за да могат да извлекат цялостната информация и на база на нея да потвърдят или отхвърлят цялата история. По-важното в този случай е, че немските учени възнамеряват да предоставят пълната информация и фактите, без да дават заключение на читателя.

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна агенция „Архиви“ е качен в Общомедия като част от проект за сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ предоставя изображения, които са в сферата на общественото достояние. Цитирането на източника Държавна агенция „Архиви“ става с посочване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, описа, архивната единица и листа., CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=89246298

Той самият ще трябва да помисли много добре какви заключения да си прави. В началото на материала цитирахме Едмънд Бърк и можем спокойно да заключим, че е бил прав. От друга страна, когато пръстите посочват българската православна църква, бездействие е последното, което можем да използваме срещу нея. През 1943 г. митрополит Кирил Български е един от първите, които заявява, че ако събраните за депортиране евреи са натоварени във влаковете, той ще легне пред влака. През 2000 г. е обявен от „Яд Вашем“ за „праведник на народите“.

Заглавна снимка: By Unknown. Several sources believe the photographer to have been Ernst Hoffmann or Bernhard Walter of the SS – Yad Vashem. The album was donated to Yad Vashem by Lili Jacob (later Lili Jacob-Zelmanovic Meier, a survivor, who found it in the Mittelbau-Dora concentration camp in 1945., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39226889