Защо дойдох: Как Eфектът на вратата ни кара да забравяме

Случвало ли ви се е да влезете в друга стая и да забравите защо сте там?

Може да отдадете това на някаква разсеяност, „старчески момент“ или просто на умора. Виновникът обаче може да е извън вас – може да е самата врата. Подобни случаи са свързани с така наречения „ефект на вратата“ или „ефект на актуализиране на местоположението“, който предполага, че сме склонни да забравяме неща от скорошно значение, ако преминем някаква граница. През годините идеята е била обект на голямо внимание от страна на учените, които са разработили някои доста изобретателни начини за нейното тестване.

В проучване от 2011 г. екип от изследователи от Университета в Нотр Дам изследва ефекта, като кара участниците да пренасят предмети през виртуална среда или през реална среда. Резултатите показват, че участниците са по-склонни да забравят информация, след като преминат през врата от една стая в друга, в сравнение с просто като отиват от едно място в стаята на друго в същата стая, дори ако са мислили за тази информация само преди малко.

Според тях това показва как мозъкът ни разделя преживяванията на отделни събития, което се нарича „модел на хоризонта на събитията“. Този метод е полезно за организиране на спомените, но може да доведе до краткосрочно забравяне. По същество мозъкът съхранява спомените на части или епизоди, а не като непрекъсната верига от случки. Преминаването на дадена граница кара мозъка ни да актуализира събитийния модел на това пространство, което може да доведе до загуба на информация, свързана с по-ранни събития.

„Влизането или излизането през вратата служи като „граница на събитията“ в ума, която разделя епизодите на активност и след това ги записва“, обяснява съавторът на изследването, професорът по психология в Университета Нотр Дам Габриел Радвански. „Припомнянето на решение или дейност, които са били извършени в друга стая, е трудно, защото те вее са разделени от новото място.“

С две думи: по принцип желанието да отидете да вземете нещо от кухнята е свързано със събитие в дневната, но връзката с него се прекъсва, след като пристигнете в кухнята.

В друго изследване, публикувано през 2014 г., изследователите установяват, че ефектът на вратата дори не се нуждае от истинска врата… Достатъчно е просто да си представите, че минавате през врата, за да предизвикате ефекта. Това, твърдят авторите, предполага, че моделът на хоризонта на събитията работи дори за въображаеми пространства и че ефектът на актуализиране на местоположението не разчита непременно на перцептивна информация. Можем просто да го задействаме със съзнанието си.

По-ново изследване обаче проблематизира този модел. В него се твърди, че макар ефектът на вратата да е реален, той невинаги се проявява последователно във всички контексти, нито пък за всеки човек.

В изследването от 2021 г. участниците носят слушалки за виртуална реалност и се движат през различни стаи във виртуална среда. Те имат за задача да запомнят предмети върху маси във всяка стая и след това да се придвижат до друга маса. Понякога обаче масата се е намирала в друга стая, до която участниците са стигали чрез виртуални автоматични плъзгащи се врати. В този първи експеримент вратите всъщност не оказали влияние върху паметта.

След това, при втория експеримент, от участниците се очаква да изпълняват тази задача, като същевременно изпълняват и задача с броене. Целта на теста е да се види дали повишеното напрежение оказва влияние върху паметта им.

При този втори опит ефектът на вратите се проявил по-често. По същество допълнителното броене натоварва паметта на хората, което ги прави по-податливи на ефекта. Авторите също така твърдят, че тъй като виртуалните им стаи са били по същество идентични, проблемът с паметта се дължи не толкова на преминаването през врата, а по-скоро на промени в контекста. Ако към това се прибави и натискът от претоварения ум, вероятността за краткосрочно забравяне е по-голяма.