Всички имаме ДНК от неандерталците – ето как ни влияе тя

Хомо сапиенс може и да е последният оцелял човек, но невинаги сме били сами. През по-голямата част от историята ни сме съжителствали с други представители на нашия род – и праисторическите ни предци не ги е било свян да влизат във взаимоотношения с тези неандерталци и денисовци.

От тогава са минали много хилядолетия, но всички ние все още носим последствията от тези взаимоотношения. Благодарение на последните постижения в областта на анализа на древна ДНК и секвенирането на геноми учените вече започват да разбират как това първично генетично смесване продължава да определя нашето здраве, външен вид и физиология днес.

Кътник на денисов човек

Преглеждайки всички съществуващи данни за архаичната човешка интрогресия (трансфер на генетичен материал от един вид в генофонда на друг) в съвременния човешки геном, авторите на новото изследване обясняват, че тъй като Хомо сапиенс е мигрирал от Африка на вълни, различни човешки популации са се оказали в положение да се чифтосват с неандерталци в различни региони на Евразия. В резултат на това ние, които живеем днес, показваме сложна мозайка от интрогресивни черти, наследени от тази вече изчезнала линия.

Неотдавнашна работа също така разкри, че Homo sapiens се е кръстосвал с три отделни денисовски популации, в резултат на което всички неафрикански индивиди сега получават около 2% от генома си от неандерталци, докато някои групи от коренното население в Океания имат допълнителни 2-5% денисовска ДНК.

Разглеждайки как тези архаични гени всъщност ни влияят, авторите на изследването обясняват, че неандерталската ДНК може да е увеличила размера на носовете ни, докато наследството на денисовците е свързано с ширината на устните ни. Това заключение се основава на предишни изследвания, които показват, че денисовците вероятно са имали по-тесни устни от средния съвременен човек.

Съществуват и някои доказателства, които предполагат, че неандерталските гени може да са променили циркадния ни ритъм, като са ни направили по-склонни да се събуждаме рано сутрин.

Но по-голямата част от оцелелите генетични последователности, взети от изчезналите ни роднини, са свързани с функционирането на имунната система. Което според изследователите не е чак толкова изненадващо, тъй като и неандерталците, и денисовците биха били по-добре адаптирани да се справят с видовете патогени в Евразия, отколкото пристигащите от Африка Хомо сапиенс и следователно чифтосването с местните жители е позволило на древните ни предци да получат някои изгодни гени, които са осигурявали защита от инфекциозни микроби, което е и причината да се предадат чрез естествения подбор.

„Въпреки това вариантите, свързани с имунната система, наследени от архаичните хоминини, които са били полезни за съвременните хора в тези нови среди, могат също да допринесат за податливостта към заболявания при съвременните индивиди“, пишат авторите на изследването. Например, докато един клъстер от неандерталски гени върху хромозома 12 изглежда предоставя защита срещу тежките симптоми на COVID, друг върху хромозома 3 може всъщност да увеличи нашата податливост към заболяването…

Междувременно анализ на съвременните японски геноми разкрива връзка между денисовската ДНК и здравословни състояния като диабет тип II и коронарна болест.

Подобни открития помогнаха да се разгадае генетичната история на нашия вид, но все още има много пропуски. Например все още не е ясно как генният поток между различните човешки видове влияе върху ДНК на съвременните африкански популации, като някои учени смятат, че в тези групи може да присъства генетичният подпис на неизвестен „призрачен“ хоминид.

Въпреки това авторите на изследването заявяват, че „неотдавнашната работа продължава да дава нови сведения за историята на генния поток между съвременните хора, неандерталците и денисовците и ясно показва, че примесването е имало важни функционални, фенотипни и еволюционни последици при съвременните хора“.