Военната политика на Югославия помогна за нейния жесток край

През 1941 г. нацисткият ботуш прегазва армията на Кралство Югославия, а до края на войната ще се разправя само и единствено с отделни партизански групи, които се занимават предимно със саботажи и удари по снабдителните линии.

Ефективността на партизаните не може да се игнорира, особено след като се ръководи от коалицията на Комунистическата партия на Югославия, начело с Тито. Партизаните получават много ограничена помощ от британци и руснаци по време на войната. Въпреки това, те ще успеят да постигнат доста успехи във воденето на партизанска война и демонстрират добра маневреност и скорост на операцията.

Веднага след Втората Световна война, комунистите ще вземат властта и ще създадат втората СССР държава, използвайки същите похвати с национализирането на различни територии. Тито няма да има много време за добра политическа дипломация и ще изгуби всички позиции пред Сталин. Югославия ще бъде изключена от комунистически форум, а това ще доведе до нови трусове.

Югославския режим ще се обърне назад към Маркс и Ленин, започва да търси начини да върне своята базова легитимация. Вдъхновението за нов и по-обещаващ социализъм ще трябва да достави още по-интересни идеи и да доведе до истинската работническа революция. Поне така твърдят, но какво се случва в реалност?

Истинската разлика между двете е, че докато СССР централизира и диктува определени точки в управлението, Югославия го децентрализира. Първите ще насочат силата в държавата, която ще диктува действията на работниците, докато втората ще я разпредели между работниците и така до самата държава.

През 1955 г. ще има припознаване и затопляне на отношенията, но югославските законодатели ще прекарат доста време в страх от нападение от СССР и ще смятат, че именно разликата в идеологиите ще доведе точно до това. След инвазията в Чехословакия през 1968 г. подозренията към СССР се засилват.

За по-голяма гаранция, че инвазията няма да се повтори отново, Тито често ще се отрича от империалистическия начин на живот в САЩ и ще обявява НАТО за най-голямата напаст в Европа. Югославия няма много полезни ходове, винаги е на кръстопът между СССР и НАТО. Всяка една инвазия ще бъде фатална, без никакво значение какви точно ще са мотивите, следователно югославската армия трябва да бъде готова за най-черните сценарии.

Използвайки трите основни фактора за разработка, Тито и компания ще се фокусират върху легендите за партизаните, идеологията и патриотизма. Инвестицията ще позволи на страната да съществува дълги години и до някаква степен може да се смята за абсолютен успех, особено след като колапсът се случва чак през 1991 г.

Югославия има около 20 милиона души популация, но същевременно може да се похвали като 4-тата най-голяма армия в Европа. Всеки жител трябва да прекара минимум една година в армията, да получи бойна подготовка и след това да бъде готов за мобилизиране по всяко едно време. Идеята на цялата военна подготовка е, че всеки ще знае как точно да действа при евентуално нападение – посочихме, че такова се е очаквало от всички страни – и ще има бойната готовност да взима решения, когато и както се налага.

Практически страната се опитва да създаде армия от всеки един жител, като изключим професионалната. Сценарият за открита война и битка с противника, може да изненада мнозина. На първо място ще забележим, че армията не се опитва да се развихри и да открие по-добрите военни експерти, а ще използва старата бойна слава на партизаните. След инвазията в Чехословакия, училищата в Югославия започват да преподават военни уроци, стрелба с автомати и други полезни действия.

Около 1978 г. ще се окаже, че повече от 15 милиона души могат да бъдат мобилизирани в рамките на 48 часа. Основната цел е да има още 3 милиона в резерва на армията, които заедно с основната армия и други граждански организации на защитата, могат да достигнат около 5 милиона души. С други думи, резервът ще бъде 25% от популацията на Югославия.

Югославските министри на отбраната, всеки един в този период, твърдят, че могат да организират цялата страна за война, а често ще има и генерали, които са сигурни, че могат да преведат в бойна готовност около 70-80% от населението.

Без никакви връзки с други страни за доставка на оръжия, Югославия започва да развива собствена военна индустрия. Успява да изработи най-различни военни техники и да произвежда под лиценз самолети и танкове. Приятелски отношения със страни извън двата алианса ще помогнат за подобряването и подсилването на армията, една такава ще е Индия. Босна е центърът за производство на военна техника и не случайно се намира в сърцето на страната. Именно от там излизат около 60% от пълния капацитет. Точно те ще бъдат и причината за сериозно напрежение и достигането на още по-свирепия конфликт.

По време на Втората Световна война, планините на Босна и Черна гора позволяват на партизаните да оперират безопасно и да установяват щабовете си. Югославските военни лидери ще започнат да трупат именно там военни ресурси, но ще имат хранилища и в други по-важни точки. За да има сигурност, много цивилни притежават оръжие в собствените си домове.

Има и още един проблем, всичко това струва доста пари. Следователно Югославия ще изисква и от другите страни-членки да разработят свои собствени модели на армия и локални защити, ако толкова чаканата инвазия се случи. Вместо да бъдат разпределени като снабдителни или помощни армии, всяко едно подразделение ще знае, че е еквивалент на конвенционалната армия. Териториалните защити се финансират и командват от съответните републики, но се запазва федералния монопол. Ако Югославия види заплаха от една страна, то веднага може да активира локалните сили на съседките си.

Това ни води и до още едно по-интересно заключение от Международния институт по стратегически науки. Адам Робъртс посочва, че социалните и политически основни на Югославия ще се провалят (рано или късно), а изградените армии ще бъдат използвани грешно в гражданска война. Този доклад никога не достига до основните лидери, които не осъзнават, че така създават предпоставка за своя разпад. Всяка една армия и локална сила ще знае, че може да се справи с всичко, следователно няма никаква морална причина да остава в този алианс.

Нарцисизъма и паниката в самия план ще се превърнат в буре с барут, предоставено на съхранение от страстен пушач на лула с артрит и много некачествен кибрит. Армията продължава да се определя като комбинация от партизански сили и официални сили. Планът на цялата операция при евентуална война ще включи използването на официалните сили за директен сблъсък с противника (който и да е той), а основната задача ще е да спечели време на резерва и цивилното население да се мобилизира.

Интеграцията на цивилното население дори е прието със закон, който посочва, че при модерна война, няма да има никаква разлика между военен и цивилен – териториалната защита ще бъде в основата на всичко и всеки жител на страната трябва да се брои за мобилизиран. Изключения се правят само за служителите във военната индустрия, като за тях има други разпределения и наредби.

Конституцията ще посочи, че абсолютно нито един човек не може да подписва капитулацията на страната си пред чужди военни сили. Югославия трябва да се бие до последния човек.

Колапсът на страната ще започне през 1991 г. и ще продължи през следващите четири години, когато всички страни ще се разделят. Единствено Македония ще успее да се размине от потенциалното насилие и сблъсъците, подписвайки своята независимост. Югославската защитна полица ще оформи военните общества и след като инструментите за война са налични, бързо се впускат в една кървава и свирепа война. В нея ще се срещнат предишните братя по оръжие, скриващи пълното лицемерие и омраза.

Изчисленията на някои анализатори посочват, че познанията за водене на партизанска война – това, което Югославия учи през всички години – води до много по-висок брой на жертвите. Точно те имат и тежка заслуга за етническите прочиствания и концентрационните лагери, идеологическите мотиви също не могат да бъдат скрити.

Като допълнение, войната в Югославия активира всички жители да се мобилизират и да поемат инициативата на войната, нанасяйки още повече поражения, но не срещу великата външна заплаха, а сами срещу себе си. Без никаква команда и контрол на бойните сили, резултатът е плачевен и мнозина ще застанат в Хага, опитвайки се да скрият извършеното.

Различните армии и децентрализацията ще са причината за създаването на сблъсъци, които не търпят никакви политически преговори, не позволяват съдействие и не допускат милост към цивилните.

Югославската армия е брилянтна и най-вероятно щеше да извърши подвизи срещу един общ враг, но когато врагът се окаже закодиран в политически диспути и напрежение, резултатът води до вдигането на оръжие, при това срещу онзи, с когото до вчера е имало добър тон, отлични отношения и планове за просперитет. Армията, която трябва да защитава, се оказва унищожителна за собствените си създатели.