Вашият кратък гид за апартейда

Какво е апартейд?
Това е дума на африкаанс за „разделяне“ – буквално „отделеност“. Апартейд се използва за описание на дискриминационната политическа и икономическа система и расова сегрегация, която бялото малцинство налага на небелите хора в Южна Африка. Той се прилага от управляващата партия – Националната партия на Южна Африка – от 1948 г. до 1994 г.

Как започва апартейдът?
Сегрегацията според расата не е новост за Южна Африка, тъй като расистко законодателство в страната може да се види още през 1806 г. Но то е значително разширено със Закона за регистрация на населението от 1950 г., който разделя южноафриканците на четири категории: банту (чернокожи Южноафриканци), цветни (тези от смесена раса), бели и азиатски (индийски и пакистански южноафриканци). Законът е предназначен да запази върховенството на белите в страната.

Как се живее под апартейда?
Ефектите от апартейда засягат всеки аспект от ежедневието. Към 1950 г. браковете и сексуалните отношения между бели и небели южноафриканци са забранени, докато поредица от приети закони правят така, че повече от 80% от земята в страната да е заделена за бялото малцинство. Чернокожите мъже и жени са принудени да живеят в десет така наречени „черни земи“, където им е позволено да развиват бизнес. За да живеят и работят в определени „бели зони“, те се нуждаят от разрешителни. Болниците, линейките, автобусите и обществените места въобще са сегрегирани, а участието на небелите в правителството е напълно забранено.

Въздействието върху небялото население на Южна Африка е ужасяващо. Законите често разделят цели семейства – ако родителите са бял човек и небял човек, децата им са класифицирани като „цветнокожи“. Между 1961 и 1994 г. 3,5 милиона души са насилствено отстранени от домовете им, земята им е продадена за части от реалната й стойност, което обрича небелите на тежка бедност и отчаяние.

Какво се случи с тези, които нарушават законите?
Южноафриканците, хванати в неподчинение на апартейда, могат да бъдат затворени, глобени или бити, докато тези, за които се подозира, че са в расово смесенa връзка, са издирвани съгласно законите за неморалността от 1927 и 1950 г. Повечето „виновни“ двойки са изпращани в затвора. Ако чернокожи мъж или жена бъдат хванати без техните „dompas“ – паспорт, съдържащ пръстови отпечатъци, снимка, лични данни за работа и разрешение от правителството да бъде в определена част на страната – те също могат да бъдат затворени. Повече от 250 000 чернокожи южноафриканци са арестувани всяка година съгласно тези закони.

Кой се бори с апартейда?
През 1952 г. се провежда първата значителна, ненасилствена политическа кампания – кампанията за непокорство. В продължение на четири месеца над 8000 доброволци умишлено нарушават законите на апартейда, като отказват да носят пропуски, нарушават полицейския час и използват обществени места и съоръжения, предназначени само за бялото население. Кампанията, ръководена от Африканския национален конгрес (АНК) и Южноафриканския индийски конгрес, поражда масов подем за свобода в самата Южна Африка и привлича вниманието на ООН.

През този период се провеждат и други действия на съпротива, включително демонстрации, протести, стачки, политически действия и в крайна сметка се стига до въоръжен отговор. През 1960 г. при един протест са убити най-малко 69 невъоръжени чернокожи хора и са ранени 180, когато полицията открива огън по протестиращите в бедния чернокож град Шарпсвил.

Ами Нелсън Мандела?
Нелсън Мандела – президент на Младежката лига на АНК – е главен доброволец в кампанията през 1952 г. Той продължава да играе водеща роля в генерирането на мащабна съпротива срещу апартейда и през 1961 г. въвежда противоречивото, въоръжено крило на АНК – „Umkhonto we Sizwe“ (Копието на нацията).

Участието на Мандела както в мирната, така и във въоръжената съпротива довежда до 27-годишната му присъда в затвора, където е подложен на ужасяващи и нечовешки условия. Неговата история става известна по целия свят.

Как завърши апартейдът?
През 1973 г. ООН денонсира апартейда, но нещата се развиват чак през 1976 г., когато полицията открива огън със сълзотворен газ и куршуми срещу ученици в Совето. Насилието предизвика възмущение и ООН въвежда ембарго за продажбата на оръжие на Южна Африка, последвано през 1985 г. от икономически санкции от Обединеното кралство и САЩ.

С нарастващия международен натиск някои закони за апартейда са отменени. През 1990 г. светът наблюдава как Нелсън Мандела е освободен от затвора, след което продължава да води кампании. Четири години по-късно, на 26 април 1994 г., над 22 милиона южноафриканци вземат участие в първите многорасови парламентарни избори, гласувайки в АНК с Нелсън Мандела начело. Той полага клетва като първия чернокож президент на страната.