Уайът Ерп – стрелецът от дивия запад без нито една рана

Легендите за дивия запад винаги са печелили вниманието на аудиторията, а Холивуд не пропуска възможност да използва този ресурс, за да го филмира, което ни води до имена като Уайът Ерп. Историята или поне холивудските филми, разказват, че е един от най-бързите стрелци (не най-бързият), но истината е значително по-различна. Ерп е известен шериф, хазартна личност, любител на проститутките, ловец на бизони, собственик на салон, миньор, боксов рефер, пазач на бардак и разбира се – стрелец.

Според Артър Кинг, Ерп е бил сравнително бърз, но скоростта му никога не е впечатлявала. Разбира се, той е участник в прословутата 30-секундна престрелка в О.К. Корал. Случва се през октомври 1881 г. и срещата е от една страна между Върджил, Морган и Уайът, подкрепяни от Джон Хенри „Док“ Холидей. Злодеите са така наречените каубои Били Клейборн, братята Айк и Били Клантън и Том МакЛъри.

Напрежението ескалира, господата се срещат за бърз интелектуален разговор и малко повече барут от популярните колтове. Макар и да са на сравнително близко разстояние, изстреляните патрони са около 20, а пострадалите шерифи не са малко, но Уайът напуска сражението без нито една дупка в тялото. Според различни източници и проверки, Уайът може да се похвали като един от малкото представители на дивия запад, който никога не е прострелван в битка. Той доживява до 80-годишна възраст и умира от естествена смърт. Престрелките и дуелите, които сме виждали в кината са изключителна измислица и нямат нищо общо с реалната картина. Обикновено такива конфликти се провеждат между повече хора и най-често са следствие на интелектуални спорове.

Точно по тази причина скоростта не е от особено значение. Престрелките от дивия запад са практически игра на точност, а Уайът е бил много ефикасен. Бързите стрелци най-често са тези, които пропускат и следователно умират, точно по тази причина нямало значение кой е най-бърз. Според Джим Дънхам от музея за западни изкуства, престрелките са били доста стресово изживяване и точно по тази причина взетите решения са ключови.

А за Уайът Ерп казват, че е един от най-хладнокръвните хора в тази епоха. Той не показвал никаква емоция, суровият му поглед можел да достави хладните тръпки по гръбнака на противника, колтът довършвал срещата. Повечето журналисти и хора, които имали честта да го познават, заявяват, че в най-добрите си дни, шерифът бил ампутиран от страх.

В описаната престрелка от 1881 г. братята дори не са очаквали да водят престрелка, тяхната основна идея била да разоръжат противника и всеки да се прибере у дома си. Когато се оказало, че противниците имат друго намерение, ароматът на барут започнал да се промъква. И докато младежите, с които разменят изстрели, смятали за по-ефикасно да, Ерп работил с точен мерник. Битката обаче не приключва до тук, бандата на каубоите евентуално успява да се разплати, прострелвайки Върджил Ерп в края на декември, същата година.

Тумбстоун

Снимка: By C. S. Fly – Tombstone 1881, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10515200

Осъзнавайки, че цялото семейство е под опасност, фамилията продава всичко, което има в легендарния Тумбстоун (буквално преведено „Надгробен камък“) и решава да напусне града. Уайът пише писмо до Айк Клентън, с което се надява, че сметките им са изчистени, но според противника, всичко едва сега започва. Междувременно събраните пари от продадените имоти и натрупаното от хазарта започва да се инвестира във финансирането на едно от най-завладяващите вендета.

На 13 февруари Ерп ипотекира дома си при адвоката Джеймс Хауърд за 365 долара (около 9670 долара днес) и така и не успява да се изплати и го губи през 1884 г. На 18 март Морган Ерп е прострелян, докато играе билярд с приятели. Ден след като Морган умира, Върджил заминава с тялото при семейството му в Колтън, Калифорния, където се очаква да бъде погребан.

Междувременно със събраните пари, Ерп заплаща на своите нови приятели братята Джеймс и Уорън, Док Холидей, Шърман МакМастър, Джак Джонсън, Чарли Смит, Дан Тъптън, Джак Вермилян и още много други по 5 долара на ден, за да пазят семейството му. До сформираната скромна армия достига информацията, че на гарата има каубоу, които искат да изпратят още едно тяло до семейството в Калифорния. Франк Стилуел и още 5-6 човека чакали в засада.

На следващата сутрин тялото на Франк е намерено на релсите и е покрито с огнестрелни рани. Когато семейството заминава, Ерп започва да обикаля всички лагери на прословутите каубоу и един по един успява да ги избие. При една от престрелките, Ерп има редица дупки по палтото си, но не и по себе си. Докато битките стават все по-епични и публиката чува за тях, жителите на Тумбстоун започват да дават колкото се може повече пари, за да се приключи цялото фиаско. Някои фермери предоставят нови коне, когато не могат да помогнат с парите.

Снимка: By Marine 69-71 at English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46093111

Последната престрелка се развива на територията на Ню Мексико, където около две седмици каубоите са преследвани и накрая организацията се разпуска, като всеки оцелял се опитва да се дистанцира и отдалечи възможно по-далече от предишната си слава. Пред интервю за Хюбърт Хауи, Ерп споделя, че не се чувства престъпник, защото е избил дузина обирджии, убийци и крадци на добитък. Историята на един от лидерите на въпросната организация – Джони Ринго, завършва своя живот далеч не толкова драматично, както се представя във филмите.

Ринго не излиза на дуел срещу Док Холидей, никога не е бил прострелван и от Ерп. Истината е, че Ринго заплашвал много пъти, че ще се самоубие и очевидно на 14 юли изпълнява заканата си. Тялото му е намерено с дупка в главата, пистолетът е в ръката му и има още 5 непроизведени изстрела. Собственик на ранчо в близо до възвишението Чирикахуа чува само един изстрел и по-късно открива тялото му. Както се шегуват във филма „Тумбстоун“, Ринго наистина не е издържал на напрежението. Уайът Ерп умира на 13 януари 1929 г. в дома си в Лос Анджелис.

И до днес продължава да се смята, че е единственият стрелец, който никога не е бил раняван в битка, но при разглеждането на противоречивата му история и факта, че е лъгал много пъти в биографиите си, включително и за смъртта на Ринго, можем само да допускаме колко точно истинска е цялата история.