Теоретиците на конспирацията имат „нужда от хаос“

Темата за теориите на конспирацията и причините, поради които някои хора вярват в тях, става все по-популярна през последните няколко години. По-малко внимание обаче се обръща на причините, поради които хората ги разпространяват. В ново проучване екип от изследователи установява, че тук голяма роля играе „нуждата от хаос“, желанието да се оспори и наруши политическата и социална система.

Изследователите в проучването се интересуват от три форми на мотивация, които могат да накарат другите да предадат теориите на конспирацията. Те включват мотивирано споделяне, при което се споделя съдържание, за да се подсилят убежденията на индивида или групата; алармиране, което цели да предизвика колективни действия срещу политическа група, за която се предполага, че печели; и нуждата от хаос, при която някой се опитва да мотивира другите срещу политическата система.

Това, което е в основата на този тест, е разбирането, че не е задължително човек да вярва в дадена теория на конспирацията, за да я сподели с другите. В такъв случай каква е мотивацията да го прави, ако не е истински „вярващи“?

„Твърдим, че докато мотивираното споделяне е по-вътрешно насочено и зависи от вярата, алармирането е по-външно насочено към побеждаване на конкретна групата и може да действа независимо от вярата в теорията“, пишат авторите.

Те твърдят още, че хаотичните мотиви всъщност изместват тези, основани на вяра в теорията. „Мотивът за споделяне на теория е „всичко да гори“, независимо от това коя партия е на власт и вярата в самата теория“, добавят те.

За да провери това, екипът разпространява през декември 2018 г. анкета, която успява да набере 3336 респонденти, от които 1772 се определят като демократи, а 1564 – като републиканци.

За да се измери „мотивираното споделяне“, участниците са оценявани по отношение на вярата им в конкретни конспиративни теории и готовността им да ги споделят с други хора. След това тази готовност за споделяне е анализирана във връзка с това дали въпросната конспирация съответства на партийната идентичност на респондента. Това е постигнато чрез конкретни въпроси, като например: „Някои хора вярват, че Доналд Тръмп заговорничи с тайни общества от расисти, като Ку Клукс Клан, за да поеме контрола над Съединените щати. Други не вярват в това. Какво мислите вие?“

Участниците, които подкрепят републиканците, получават въпроси като: „Някои хора вярват, че разследването на Мюлер всъщност не е разследване на заговор на кампанията на Тръмп с руското правителство. Вместо това те вярват, че то е разследване на гнусни дейности, включително посегателства над деца и редица други престъпления, извършени от семейство Клинтън, Барак Обама и други, които в момента работят зад кулисите, за да управляват правителството. Други не вярват в това. Какво мислите вие?“

За да се обърне внимание на мотивацията за „биене на тревога“, участниците са попитани дали възприемат своята политическа партия като по-често „печелеща“ или „губеща“ по важни въпроси. Това помага на изследователите да оценят как усещането, че си на губещата страна, може да повлияе на желанието за споделяне на конспиративни теории.

Потребността от хаос е изследвана чрез установена осемстепенна скала, която измерва желанието на участника за крайно нарушаване на съществуващия ред. Това има за цел да оцени дали тези, които постигат високи резултати по тази потребност от хаос, са по-склонни да споделят конспиративни теории, независимо дали вярват в тях или дали те съответстват на политическата им принадлежност.

Въпросите, които измерват това, включват: „Не можем да поправим проблемите в нашите социални институции, трябва да ги разрушим и да започнем отначало“ и „Имам нужда от хаос около мен – твърде скучно е, ако нищо не се случва“.

Включени са и набор от контролни променливи, които проверяват участниците по отношение на неща като нивото на тяхната партийна идентичност, техния авторитаризъм, доверие, религиозност, образование, доходи, пол, възраст, етническа принадлежност и раса. На участниците също така са дадени въпроси, произволно свързани с техните партийни убеждения, с цел да се смекчи т. нар. прайминг – когато излагането на един стимул влияе върху реакцията на човек на последващ стимул.

Резултатите показват, че тези, които вярват в дадена конспиративна теория, са по-склонни да я споделят онлайн, което е логично. Но също така се установява, че нуждата от хаос е положително свързана с желанието за споделяне на конспиративни теории в социалните медии. Всъщност хората с висока потребност от хаос са по-склонни да споделят всичките шест конспиративни теории, споменати в проучването. Тази потребност е била по-силен мотив за споделяне на съдържание, отколкото да се алармира, че някоя страна губи.

Това е интересен резултат. Изследователите установяват, че възприемането на губещия всъщност е отрицателно свързано с желанието за споделяне на конспирации, докато, обратно, тези, които са се смятали за „печеливши“, са по-склонни да ги разпространяват.

„С други думи – пишат авторите, – тези, които възприемат своята страна като понастоящем по-често печелеща, отколкото губеща (по важни за тях въпроси), изразяват по-голяма готовност да споделят [конспиративни теории] от своите колеги.“

„Като противопоставихме тези три мотива един на друг, в крайна сметка установихме, че докато нуждата от хаос има по-малък ефект върху споделянето в сравнение с убежденията, тя постоянно има по-голям ефект върху споделянето в сравнение с партийността и идеологията – което показва, че мотивацията да се предизвика цялата политическа система, а не партийните/идеологическите съперници, е силен двигател на готовността за споделяне на конспиративни теории в социалните медии.“

* * *

Изследването има и своите ограничения. Първо, то разчита на извадката, която не е непременно представителна за населението като цяло. Второ, то се основава на наблюдения, което означава, че оценява съществуващо поведение, вместо да манипулира променливи. Освен това резултатите са получени на базата на самоотчетени данни, което означава, че анализът зависи от информацията, която участниците са готови да предоставят, а не от поведението, наблюдавано в живия живот.

В крайна сметка екипът стига до заключението, че „нашите резултати разкриват, че предишните схващания за политическата принадлежност и хаоса като двигатели на споделянето на враждебни политически слухове (включително теории на конспирацията) може би са по-нюансирани, отколкото предполага съществуващата научна литература“.