Страховитите, но забележителни асасини

Една пролетна сутрин благородникът се събуди с чувство на дискомфорт. Той се обърна в леглото си и за свой ужас на възглавницата до него видя кама. Потресен веднага изтича до охраната, но объркани те го увериха, че предната нощ нищо съмнително не се е случвало. Прозорците също са добре заключени и няма следи от влизане с взлом. Докато изследва стаята за някакви улики, благородникът намира бележка под възглавницата си, на която пише: „Предупреден си.“

Това може да звучи като измислица от 1001 нощ, но всъщност подобни неща често се случват на богатите и влиятелните хора през периода 11-13 век. Стотици благородници, учители, търговци и генерали са получавали такива среднони посещения, обикновено когато са най-уязвими. Само късметлиите получавали бележка. Историята на ал-дауа ал-джадида, както асасините сами се наричали (от арабски – „новата доктрина“), е обвита в мистерия и в голямата си част загубена заради войни и времето. Ясно е обаче, че способностите им са променили хода на историята.

Хасан и-Сабах

Групата на асасините е създадена от Старецът от планината – Хасан и-Сабах, ирански исмаилитски проповедник шиит. Той напуска дома си в Кайро заради спор между двама наследници на Фатимидския халифат. Хасан заема грешната страна в спора и в резултат на това му се налага да бяга в Персия след кратко пребиваване в затвора. Решен да отмъсти за отношението към себе си и същевременно да унищожи и традиционните си сунитски врагове, той намира перфектното седалище за целта – крепостта Аламут в планините Алборз в Северен Иран.

Крепостта Аламут

Старецът от планината бързо намира верни последователи от земите около Аламут, а със завладяването на още замъци из Персия групата му расте до размерите на „държава в държавата“ с влияние върху политиката в целия Изток. Стремежите на асасините се променят от година на година, но един от тях остава постоянен: да държат враговете си – кръстоносците, фатимидите и сунитите – в спор помежду си. Докато те се бият един с друг, асасините могат да правят горе-долу каквото си искат. Както всички шийти, Хасан знае, че когато външните врагове свършат, той и хората му са следващите – затова и асасините прекарват над 100 години в опити никога да не идва техният ред.

Хасан и-Сабах и асасини

Относно името „асасин“ – някои твърдят, че идва от наркотика хашиш, взиман преди битка или при церемонията по посвещаване в групата. По-вероятната теория обаче е, че името произлиза от самия Хасан и-Сабах, тъй като „асасин (хашашин)“ буквално означава „последователите на Хасан“.

Още повече теории има за това как точно са се обучавали членовете на групата. Една от тях разказва, че асасините са били упоявани, за да се симулира чувството на смърт и след това са били събуждани в прекрасна градина с изобилие от храна и красиви прислужнички. Когато получават допир с този „рай“, те били готово с удоволствие да се бият и умрат за главатаря си. Според други разкази асасините от малки още били отглеждани в прекрасни градини, а на определена възраст са изпъждани от там и заплашвани, че ако не се подчиняват, никога няма да се върнат. Тези теории обаче не са подкрепени с факти – знаем, най-малкото, че някой упоен с хашиш със сигурност няма да има бистрия ум да изпълни успешно внимателно обмислено убийство. Много от митовете за асасините идват от текстове на Марко Поло, за когото се твърди, че е посетил Аламут през 1273. Това не е вярно, защото крепостта бива разрушена почти 20 години по-рано.

Една от популярните легенди, които се носят за асасините, е следната:

През 1092 година двама мъже излизат на един от балконите на Аламут, високо над персийските планини. Единият е представител на владетеля, а другият твърди, че е преродения Бог. Именно Хасан започва да говори първи: „Виждаш ли онзи мой поклонник, който стои на стражата на върха на кулата? Гледай!“ Той дава сигнал и в този момент поклонникът разтваря ръце към боговете и скача от 600 метра във водата, която заобикаля замъка. „Имам 70 000 мъже и жени из цяла Азия, всеки от които е готов да ми служи. Може ли твоят господар, Малик Шах I, да каже същото? И иска да му се предам! Това е отговорът ми. Върви!“

Известно е, че асасините клонят към оръжията за близък бой като убиват жертвите си предимно с кама и за предпочитане на публично място. Мнозина губят живота си, например, в джамията по време на петъчна молитва. Подобно на днешните терористи, асасините се стремели да втълпят възможно по-силен страх у враговете си. Безопасността им не била от такова значение след изпълнение на мисията – те обикновено били убивани от местните служители на реда, но работата им вече била свършена и това осигурявало мястото им обратно в райските градини.

И понеже камата изисквала близост, асасините били царе на маскирането и внедряването под прикритие – те се представяли за пилигрими, дервиши и всякакви други, за да се доберат до жертвата си. Дотолкова, че хората масово предпочитали да сключат примирие с убийците, отколкото да рискуват да ги заколи някой „стар приятел“, прислуга или бодигард. Това било и основната причина групата да оцелее толкова време дори след смъртта на основателя си.

Конрад Монфератски

Списъкът с успешни убийства на асасините е доста дълъг. Едно от най-добре документираните им нападения е това срещу Конрад Монфератски – човек, обявяван от едни за герои, а от други за злодей. Той собственоръчно успява да спре Саладин при опита му да превземе християнската крепост в Тир и успява да обедини кръстоносците в един от най-тежките им моменти. За негово съжаление обаче той има и много врагове из католическите си братя. След като неочаквано става цар на Йерусалим, Конрад очаква короноването си през април 1192 година. 6 месеца по-рано двама асасини дегизирани като монаси се внедряват в Тир, където бъдещият цар живее след като спасява града. Една вечер, докато се прибира от къщата на негов приятел, той е намушкан от двамата убийци.

Дори Саладин, великият мюсюлмански генерал, има вземане-даване с асасините. След 2 неуспешни опита да бъде отстранен, той решава да нападне тяхното главно сирийско укрепление в Масяф. По време на атаката обаче Саладин свиква внезапни преговори и в крайна сметка двете страни постигат разбирателство. Защо и как става това отново не е особено ясно – като един възможен вариант се представя история, в която генералът се събужда и намира до леглото си отровна торта с бележка: „Ти си под наша власт“. Друга версия е, че асасините са заплашили цялото му семейство със смърт.

Замъкът в Масяф

Финесът, стратегията и интелектуалната сръчност, с която Хасан и наследниците на позицията му управляват асасините, са невероятни по сложност. Затова и грешките са неизбежни. Една такава се допуска през 13 век – Чагатай, един от синовете на Чингис хан, управляващ части от Персия, забранява някои молитвени ритуали и коленето на животни. Това не се харесва на исмаилитистите и по подразбиране и на асасините. Съответно Чагатай е убит от хора от Аламут, но заради това през 1256 година крепостта е изравнена със земята от монголския генерал Хулагу, внук на Чингис хан и син на Толуй, в акт на отмъщение.

Оцелелите асасини се разбягват из цяла Азия и това е краят на тази ужасяваща, но забележителна група хладнокръвни убийци.