Сплинтернет: Фрагментирането на Интернет

Под „Сплинтернет“ се има предвид начина, по който интернет e раздробен или въобще сегментиран на различни части (от splinter – цепеница, отломка). А това става, защото независимо дали за държава или корпорация, в манипулацията на това до каква информация имат достъп хората, има много пари и контрол. Идеята за раздробяване на интернет не е нова, нито пък проблемът е нов. Но последните развития вероятно ще засилят сегментирането и със сигурност отново го изкарват на преден план.

Интернет като едно цяло

Според вас дали всички по земята разполагаме с един хомогенен интернет, или има много различни интернети според зависи кой си и къде си?

Нека дадем пример с неща като небето, морето или икономиката. Въпреки че концептуално всяко едно от тях е единично, монолитно нещо, често виждаме само част от него, когато го преживяваме пряко. Същото се отнася и за интернет.

Голяма част от него е така наречената „дълбока мрежа“: частите, до които търсачките обикновено не стигат. Статистиките варират, но се приема, че около 70% от мрежата е „дълбока“.

Въпреки името и тревожните новини, които се чуват, дълбоката мрежа е предимно безобидна. Тя просто представлява частите на мрежата, до които достъпът е ограничен по някакъв начин.

Личната ви електронна поща е част от дълбоката мрежа – без значение колко лоша е паролата ви, за достъп до нея е необходимо разрешение. Същото важи и за акаунтите ви в Dropbox, OneDrive или Google Drive. Ако вашата работа или училище имат собствени сървъри, те също са част от дълбоката мрежа – свързани са с интернет, но по подразбиране не са публично достъпни (надяваме се).

Можем да разширим това определение до неща като видеоигрите с много играчи, повечето социални медии и още много други. Да, има части от нея, които са със съмнителна легалност, но по-голямата част от дълбоката мрежа е съставена само нещата, до които просто е нужна парола за достъп.

Интернет също се променя – осъществяват се нови връзки, кабели се прекъсват или сателитите се повреждат, хората свързват към мрежата новите си устройства – от телефони до като „умни“ хладилници и звънци – или случайно отварят портовете на компютрите си.

Но тъй като огромна част от мрежата се формира от нашия индивидуален достъп, всички ние имаме свои собствени гледни точки за това какво е да ползваш интернет. Точно както когато стоим под небето, нашaта гледна точка е различна от тази на другите. И никой не може да види пълната картинка.

Раздробеният интернет е на път да се раздроби още повече

Имало ли е някога един-единствен „интернет“? Със сигурност първообразът му, наречен ARPANET, през 60-те години на миналия век е бил монолитен, дискретен и нераздробен.

Наред с това през 60-те и 70-те години правителствата на Съветския съюз и Чили също работят по подобни мрежи, наречени съответно ОГАС и CyberSyn. Те също бяха мрежи, които могат да се разширят значително, и имаха качества, които резонират днес – ОГАС беше силно наблюдавана от КГБ, а CyberSyn беше социален експеримент, унищожен по време на крайно десен преврат.

Всяка от тях беше много ясно обособена, всяка от тях беше раздробена компютърна мрежа, която разчиташе на правителствена подкрепа, за да успее, но ARPANET беше единствената, която успя – благодарение на значителното си правителствено финансиране. Именно тя е ядрото, което по-късно се превръща в основата на интернет, и именно работата на Тим Бърнърс-Лий по HTML в ЦЕРН скелетът на тази мрежата, която познаваме днес, и нещо, което той се стреми да защити.

Днес виждаме, че обединеният „интернет“ е отстъпил място на раздробен интернет – който е на път да се разпадне още повече.

Много държави вече имат свои собствени интернет мрежи. Те все още са технически свързани с останалата част от интернет, но се подчиняват на най-различни политики, разпоредби и правила, че са значително различни за потребителите.

Например Русия наблюдава своя интернет (в съвсем съветски стил) и далеч не е сама в това отношение – благодарение на Си Дзинпин вече съществува „голямата китайска защитна стена“ (огромна система за цензура).

Наблюдението не е единствената пречка пред използването на целия интернет: тормозът онлайн, злоупотребата, цензурата и монетарната цена на достъпа и други подобни мерки за контрол на интернет са основен проблем в много държави.

Контролът върху съдържанието сам по себе си не е лош – лесно е да се сетим за онлайн съдържание, което повечето хора биха предпочели да не съществува. Въпреки това националните регулации водят до раздробяване на интернет преживяванията в зависимост от това в коя държава се намирате. Всъщност във всяка една страна има местни фактори, които оформят сърфирането в интернет – от езика до закона, от културата до цензурата.

Макар че това може да бъде преодоляно чрез инструменти като VPN или преминаване към блокчейн мрежи, на практика това са индивидуални решения, които се използват само от малък процент хора и не представляват стабилно глобално решение.

Ние вече сме в Сплинтернет

Дори и без правителствата да цензурират, проблематиката на раздробяването на интернета си остава. През 2021 г. Facebook спря да пуска австралийски новини в знак на протест срещу Кодекса за договаряне на новинарските медии. Преди това организации като Wikipedia и Google протестират срещу ликвидирането на разпоредбите за неутралност на мрежата в САЩ през 2017 г. Facebook се опита да създаде заградена интернет градина в Индия, наречена Free Basics – което доведе до масови протести относно корпоративния контрол в края на 2015 г. и началото на 2016 г. Днес нарушенията на правото на ЕС от страна на Meta излагат на риск нейния бизнес модел на територията на съюза.

Тази широка промяна е описана от Марк Андреевич през 2007 г. като цифрово заграждане – когато държавите и търговските интереси все повече сегментират, разделят и ограничават това, което е достъпно в интернет.

Бъдещото фрагментиране на интернет няма да е по-различно от това, което вече имаме. Но то ще направи мрежата още по-малко глобална, по-малко естествена, по-малко справедлива и по-малко обединена от тази, която имаме днес.