Синдромът на Антон: Да „не виждаш“ какъв е проблемът

В редки случаи на инсулт или някакво мозъчно увреждане пациентът може да загуби напълно зрението си… и да изминат дни преди лекарите всъщност да установят, че той е ослепял. Но как така – нима самият пациент не осъзнава загубата на сетивото си?

Да, точно. В изключително редки случаи човек, който изобщо не вижда, вярва напълно, често до степен на раздразнение, че вижда напълно добре. В историята са регистрирани само 28 такива случая; на хора, които не знаят, че са слепи.

Какво представлява синдромът на Антон?

Синдромът, известен още като „слепота на Антон“ и „зрителна анозогнозия“, е кръстен на австрийския невролог Габриел Антон и се отнася за човек, който е кортикално сляп (тоест, е сляп поради увреждане на зрителната област на мозъка), но който си представя картини, което го карат да вярва, че не е загубил зрението си.

Тези хора твърдо заявяват, че не са слепи и виждат добре, и отхвърлят всички доказателства, които сочат за обратното. Те често изпитват сериозно объркване и се опитват да убедят останалите в правотата си чрез подвизи, които са трудни за сляп човек, като често се препъват в предмети или се опитват да преминат през затворени врати…

Скоро лекарите и сестрите започват да подозират, че те не виждат, но да им се помогне може да бъде изключително трудно и мъчително. Това е особено често срещано при възрастни пациенти с мозъчна травма, което допълнително усложнява диагностицирането и лечението си.

Синдромът на Антон е описан за първи път клинично от Габриел Антон при наблюдението на 69-годишна дойка, която е имала увреждания на двата темпорални лоба и е била едновременно глуха и сляпа. Случаи, за които може да се предположи, че са синдрома, обаче са документирани още по времето на Римската империя, когато жена на име Харпаст ослепяла, но твърдо вярвала, че не е сляпа. Все пак прислужниците ѝ постоянно трябвало да пренареждат стаята ѝ, тъй като ѝ била „твърде тъмна“. Цялата история на жената е описана не от кой да е, а от Сенека, в „Нравствени писма до Луцилий“ през 63 г. от н.е.

Лечението се фокусира върху причината за слепотата, което при пациентите с инсулт е изключително ограничено. В някои случаи множествената склероза довежда до синдрома, а лекарствата, които я облекчават, са помогнали и за слепотата на един пациент.