Събитията преди жестоката кончината на Александър Стамболийски
Годината е 1922 г. и Военния съюз, Народния сговор и Конституционния блок са твърдо решени да направи преврат срещу правителството на БЗНС начело с Александър Стамболийски. Те обаче не знаят, че ще мине малко време преди нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г.
По-късна възстановка на срещата в дома на Иван Русев между ръководителите на Деветоюнския преврат
БЗНС печели с невероятни цифри изборите през април следващата година – 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента.
Партията обаче става все по-изолирана политически заради конфликти с другите – картинката е цветна: БКП (втора партия на изборите) определя правителството за фашистко и съответно за свой най-пръв враг, лидерите на традиционните партии от Конституционния блок (четвърта партия на изборите) са в затвора, Военният съюз е официално забранен (но продължава да обединява много военни фигури), а на ВМРО лично правителството готви унищожение с Нишкото споразумение.
Разбира се, най-добрият преврат е добре организираният военен преврат и Военният съюз, кой друг, се заема. Офицери правят събрания, гарнизони и се подготвят за бой; участват и ВМРО (и то как…). Пресата разбира за тази бурна масова организация (слухове за преврат има още през януари). Но това не спира нищо. Цар Борис III осъжда тези действия, но безполезно и на 25 май вече всичко е организирано – дата на действието, методи, последователност, цели, кой какво върши…
Александър Цанков
Всичко започва (като много други неща и до днес) в 3 часа сутринта в София. В 3:30, след потвърждение по телефона, провинцията също се задейства. В София работят Велизар Лазаров и Дамян Велчев начело на военни части. Софийския гарнизон на Лазаров се бие с полицията и Оранжевата гвардия.
В 4:30 сутринта Велизар и Дамян пристигат на същинската среща от колективната снимка горе – среща, започнала около 10:00 часа предишната вечер – и казват на всички, че преврата е осъществен и правителството на Александър Стамболийски е свалено. Присъстващите в стаята са министрите на новото правителство, начело с Александър Цанков. То е утвърдено с указ от Цар Борис III по обяд на 9 юни. (Всички изглеждат доволни, че БКП не участва)
Панорамен изглед към село Славовица
В Средна гора върху релеф от накъсана и наклонена на север плиоценска заравненост с ясно изразени заоблени хълмове, прорязани от дълбоки суходолия и оврази се намира хубавото село Славовица, вижте го. В селото зимата е мека, а лятото е топло и продължава в топла есен – характерно за континенталния и преходно-континенталния климат.
Село Славовица също така е на около 30 километра от Пазарджик. Проф. Иван Батаклиев твърди, че то, каквото е днес, е основано през 17 век. Именно благоприятният (за овощия и зеленчуци) климат привлича заселниците, а продължителното слънцегреене е много подходящо за лозе.
Юни месец е средата на дъждовния сезон – тогава в селото обикновено вали.
Деветоюнският преврат заварва Стамболийски в родната му Славовица и той не успява да реагира особено умело.
След 9 септември 1944 г. се появява официалното направление Българската марксическа историография, която се налага принудително на научните среди от болшевишката тоталитарна диктатура. Тази марксическа историография определя контрареакцията, Юнското въстание, като стихийно селско въстание в отговор на военния Деветоюнски преврат. Сега на тези действия се гледа като на бунтове, а не въстание, поради импровизирания им хаотичен характер. В тях все пак участват хиляди.
Самият Стамболийски повежда пазарджишките села към Пазарджик още веднага на 10 юни, но пред града се спират, защото врагът е доста по-многоброен. Същият ден след устна заповед от Иван Вълков, новият военен министър, капитан Иван Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, за да заловят и убият Стамболийски. Там вече има операцията с тази цел, ръководена от полковник Славейко Василев.
На 11 юни артилерията в Пазарджик открива стрелба и Стамболийски нарежда силите му да се разпръснат, за да не стане кървава баня. Самият той също бяга като в продължение на 3 дни се крие от село на село в опит да се добере до двореца в Кричим. На четвъртия ден обаче е предаден от 7 селяни от село Голак.
Вила музей на Александър Стамболийски в Славовица
Той е отведен обратно в Пазарджик като по пътя няколко пъти селяни се опитват да го линчуват като нападат конвоя, но Славейко се справя с тях. Вече в града, заедно с Харалаков си спретват кавга кой да поеме Стамболийски – Славейко Василев дори е уредил специален влак за София, който чака. По телефона обаче се получава нареждане той да бъде предаден на Иван Харлаков и капитанът го откарва с автомобил директно във вилата му в Славовица.
Там членове на ВМРО, водени от Величко Велянов, убиват Александър Стамболийски по особено жесток и безсърдечен начин като го измъчват, а накрая тялото му е обезобразено до неузнаваемост.
Така на днешната дата през 1923 г. Александър Стамболийски намира края си.
