Ново изследване показва, че както грубите думи, така и жестовете могат да имат ефект на намаляване на болката.
В изследването са включени 111 студенти от колежа „Каламазу“ в Мичиган, 61% от които се определят като жени, а средната им възраст е 19 години. Болката е причинена чрез добре познатия експериментален метод, при който ръката на човек се потапя в ледена вода за колкото дълго може да издържи.
Изследването има за цел да измери влиянието на езика и жестовете, както „неутрални“, така и „табу“, върху възприемането на болката. В езиковата част участниците са помолени да казват две думи – едната ругатня, а другата не – отново и отново, докато ръката им е потопена в студената вода. В частта с жестове им е казано да вдигнат или средния си пръст (табу), или показалеца си (неутрален).
На участниците е казано да кажат на експериментатора веднага щом усетят болка, за да може да се запише време. След опита те попълват скала за оценка на болката и задача за попълване на думи, предназначена за измерване на чувството на агресия.
Въз основа на предишни изследвания учените предполагат, че циничните жестове и изрази ще имат аналгетичен ефект. И това се оказва вярно.
„Установихме, че участието в действие табу […] дава възможност на участниците да издържат на болката значително по-дълго, отколкото участието с неутрални действия“, пишат авторите в статията си.
По-изненадващото е, че не е имало значителна разлика между жеста или езика. Но вече защо един неприличен жест действа също толкова добре – учените не са толкова сигурни.
Една от теориите, които авторите предлагат, е, че процесът на правене на жеста активира същите невронни пътища като изричането на думата. Възможно е също така той да предизвиква сходни чувства и емоции, без да активира самата дума, но са необходими още изследвания, за да се разнищи този въпрос.
Авторите не намират доказателства от своето изследване, че аналгетичният ефект на псуването има нещо общо с агресията, но посочват, че това може да е недостатък в дизайна на изследването: „не можем да изключим възможността да е замесена агресия; може би нашите измервания на завършването на словосъчетанието и на сърдечния ритъм не са били достатъчно чувствителни, за да открият промени в агресията.“
Възможно е обаче включването на задачата за попълване на думи да е имало и друга непреднамерена положителна страна – изглежда, че тя е отвличала вниманието на изследваните лица от действителната цел на изследването, което означава, че е било по-малко вероятно те несъзнателно да променят поведението си, за да го съобразят с това, което според тях експериментаторите са искали да видят. Поради тази причина авторите препоръчват включването на подобна когнитивна задача в бъдещи изследвания като малка разсейка, ако не за друго.
В крайна сметка все още не е ясно защо ругатните помагат за намаляване усещането на болката, но това проучване е последното от поредица изследвания, които установяват този ефект – и, което е изключително важно, авторите казват, че то е първото, което доказва, че обръщането към някого може да има същата болкоуспокояваща сила като неприличните думи. Информация, която си струва да си спомните следващия път, когато си ударите крака в масата.