Противоречивият живот на Луис Карол и педофилските теории за него
Преподобният Чарлз Лудвиг Догсън е известен на света с литературния си псевдоним Луис Карол. Преди да се отдаде на литературата, Чарлз прекарва много време в изследване на математиката в Оксфорд. Колегите му смятат, че е много отдаден на науката и в архивите пишат, че е прекрасен човек с добро чувство за хумор. Когато излиза „Алиса в страната на чудесата“ през далечната 1865 г. всеки човек дарен с дарбата да чете ще се докосне до този литературен шедьовър.
Не трябва да забравяме, че книгата и до днес е в обръщение, издава се постоянно, вдъхновява хора като Уолт Дисни, Салвадор Дали и Тим Бъртън в създаването на по-различна версия. И всичко щеше да е прекрасно за тази личност, ако все повече биографи не започнаха да проследяват по-обстойно живота на Чарлз Догсън. Мнозина търсят произхода на неговото вдъхновение и успяват да открият няколко житейски мотива, които са колкото притеснителни, толкова и изненадващи.
Сред тях се открива присъствието на психедилично антикултурно движение, където може да спекулираме и за присъствието на наркотици, но към това можем да добавим и отношенията с 10-годишно момиче. Самият Тим Бъртън споделя, че магическият свят е твърде изкушаващ дори и за добрите хора.
Алиса Лидъл
Снимка: Луис Карол
Чарлз се ражда през 1832 г. в Деързбъри – малко селце в Северозападна Англия и е трето дете в семейството на Чарлз Старши и Франсис. В техния дом се раждат около 11 деца и младият Чарлз често прекарвал времето в забавляване на своите братя и сестри. Разказвал измислени истории, създавал най-различни игри и пишел на списания. Децата заплащали със сериозно боготворене и всички сякаш били щастливи.
На 18-годишна възраст заминава в Оксфорд, където има шансове да стане свещеник, но успява да избегне клетвата. Самият той е приеман в доста домове точно за доброто си отношение към децата. През 1855 г. декан Хенри Лидъл пристига с Оксфорд с жена си Лорина, синът им Хари и трите му дъщери Лорина, Алис и Едит. Отношенията бързо се стоплят, особено след като Чарлз знаел как да привлече вниманието. През юли 1862 г. взима дъщерите и тръгват на разходка по реката между Оксфорд и Годстоу и там започва да разказва историята на момиче, което преминава в един магичен свят.
Разбира се, главната героиня носи името Алис, а музата била много очарована от този факт и после го помолила да напише тази история. Този следобед Догсън прави и снимки, макар и все още камерите да са изключителна рядкост. Точно това магическо устройство отваря още повече врати, все пак всеки иска снимки, а и Чарлз е доста добър оратор. През целият си живот ще направи повече от 3000 снимки и половината от тях са на деца.
Алиса Лидъл
Снимка: Луис Карол
И нека не забравяме, че някои деца са без дрехи, което е малко притеснително, но във времето на Викторианските стандарти, това не е било особено притеснително. Разбира се и Алиса е получила възможността да попадне оскъдно облечена в албумчето на Чарлз. След като успява да изпълни всичките си желания, Догсън прекратява за известно време комуникацията с фамилията. След няколко месеца ще започне отново да комуникира с родителите, но дъщерите никога повече няма да получат толкова необходимото внимание.
През 1864 г. ще направи един последен жест към малката Алис – книгата „Подземните приключения на Алиса“. Всяка творба носи успехи и Чарлз е поканен дори да забавлява две от внучетата на Кралица Виктория. През 1881 г. приключва с математиката. През 1898 г. се разболява от пневмония и умира малко по-късно. През 1932 г. Алис Лидъл пътува със сина си и дъщеря си до Ню Йорк, където да получи титлата „почетен доктор“. Наградата се връчва за специални заслуги като „събуждането на девическият чар в гениалното математическо въображение и разкриването, както и разбирането, на детското сърце“.
Снимка: By Lewis Carroll – Carroll photobooks and internet. Morten Cohen, Lewis Carroll, photographer : four nude studies, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3306487
През 1945 г. излиза и първата по-интересна критика относно любовния живот на Догсън. Флорънс Бекер Ленън споделя, че докато всички са захласнати в магическите светове, Догсън развива не толкова здравословна връзка с героинята си. „Мнозина се чудят какво наистина се случва с любовния живот на Чарлз. Сега може да бъде казано, той обича малки момиченца, но точно като Питър Пан е без никакви намерения за брак. Алиса е неговата любима приятелка от всички.“. Авторката смята, че Чарлз се е опитал да сключи почтен брак с детето, използвайки директно пътя към родителите, но разбира се, това било твърде грешно желание, дори и за далечната 1863 г. Алиса е едва на 11 години тогава.
Алиса никога не прави коментар по темата, но по-голямата сестра Лорина пише, че отношенията между детето и писателя се засилвало все повече с повишаващата се възраст. Един ден майката направила забележка на писателя, че преминава границите на разумното и той се обижда и дистанцира. Проблемът в цялата история е наличието на твърде много детски снимки, които минават границите на разумното. До 90-те години на миналия век излизат три биографии на тримата автори Доналд Томас, Майкъл Бейкуел и Мортън Коен имат подобни наблюдения за подтиснати педофилски влечения, които по един или друг начин са игнорирани.
Дневниците на писателя са публикувани през 1954 г. и за изненада на мнозина не са пълни. 4 от 13-те книги са изгубени, някои страници липсват и според експертите са били скъсани от самия Чарлз. В някои писма, включително и едно написано от племенницата на Чарлз се споменава за притеснителната тенденция, в която жителите започват да говорят и клюкарят по адрес на доброто отношение между автора и малката Алиса.
През 1999 г. Каролин Лийч дава по-интересна идея. Тя вярва, че авторът на детски книжки е успял да създаде тази вълнуваща идея, за да може да привлече вниманието на читателите, а истината е, че винаги е харесвал възрастни жени, включително и г-жа Лидъл.
Каква е истината, най-вероятно никога няма да разберем, но пък можем да смятаме Чарлз Лудвиг Догсън за английската версия на Хумберт Хумберт от романа „Лолита“ на Владимир Набоков.
Заглавна снимка: By Reginald Southey – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the „sweat of the brow“ doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9506443
