Промиването на мозъци е лъжа – психолозите не са съгласни с това твърдение

По време на Корейската война, корейски и китайски надзиратели в лагерите за военнопленници, се стремят да промиват мозъците на задържани американци. Няколко затворника признават, че САЩ води война с микробиологични агенти – макар и такава да няма – още толкова се обявяват във вярност в комунизма и до края на войната, около 21 войника отказват да се върнат обратно в САЩ, където да бъдат свободни. Звучи като абсурдна конспирация, но се оказва, че 22 хиляди задържани корейски и китайски войници са готови да се върнат у дома, но Северна Корея не иска да ги размени за 21 американци.

Психологията определя промиването на мозъка като „твърда реформа“ и този дял от науката попада в сферата на „социалното влияние“. Същото се случва всеки ден и във всяка една минута. Налична е цяла колекция от възможности, с която една група хора може да повлияе на друга група хора, променяйки техните вярвания и поведение. Методът на подчинение е един от популярните и неговата основна цел е ориентирана към промяна на поведението на човека, като не се интересува от вярванията му.

Подобни методи често идват с мотивацията „Просто го направи“. Принудата, от друга страна или по-леката форма на манипулация, цели да промени отношението на човека. Тогава се проявява нареждане като „Направи го, защото ще се почувстваш по-добре, по-щастлив, по-здрав, по-успешен.“ Образователният метод е известен като метода на пропагандата, популярен е с това, че ако не вярваш на нещо, то ще бъде преподавано и научено, задължително ще се използва в социално-инфлуенсърската среда, опитвайки се да промени вярванията на човек, заедно с други мотивиращи линии като „Направи го, защото е правилно.“.

Някъде тук ще открием и така нареченото промиване на мозъка. Това е метод, който трябва да премине всички граници на аз-ът и да накара облъчваният човек да прави неща, без да е дал своето съгласие и често да са против неговата основна воля.

Самият процес е твърде сложен и изисква външно влияние в пълна изолация и контрол на дадения обект, точно по тази причина и затворите се оказват перфектна игрална площадка, а някои от най-големите култове се раждат именно в затворена среда. Агентът, който ще промива мозъци, трябва да има пълен контрол над своята жертва. Той трябва да контролира съня, храненията, използването на тоалетната и други базови нужди, които да променят психиката. Процесът изисква многократно унищожаване на идентичността. След постигане на успех, агентът трябва да изгради нов набор от вярвания, поведение и отношение, при това в настоящата обстановка.

Повечето психолози са категорични, че промиването на мозъка може да се случи под правилните условия, но някои смятат, че е с много по-слаб ефект от това, което медията показва. Някои дефиниции на този процес посочват, че са необходими дори заплахи и физическо нараняване, а това би свалило подозренията, че даден култ може да има чак такива успехи.

По мнението на психолозите, промиването на мозъка не е вечно, а е просто временен процес, истинската самоличност на един човек най-често се крие, докато новата идентичност спира да бъде насилвана върху старите навици и възприятия. Излизайки от процеса на промиване, възстановяването настъпва доста бързо.

Мнението на психолози, наблюдавали американските затворници, практически показва, че същите най-вероятно са били обект на мъчение, а не на този по-сложен феномен. След като американските пленници се връщат обратно в САЩ, нито един не изразява комунистическите идеи и изобщо не се интересува от въпросния режим, което поставя под много сериозен въпрос и цялата идея за успеха на корейците през войната. Робърт Джей Лифтън е един от изследователите, който маркира процеса на Северна Корея върху пленниците, той посочва следните стъпки за успех:

1. Нападение на идентичността

2. Вина

3. Предаване

4. Пречупване

5. Снизходителност

6. Признание

7. Захранване с вина

8. Освобождаване от вината

9. Прогрес и хармония

10. Финално самопризнание и прераждане

Всяка една фаза трябва да се случи по време на изолация, където идеята за „нормалност“ практически не може и не съществува като социална референция. Постоянно трябва да има заплаха от нараняване или висока доза страх, които действат обратнопропорционално върху идеята за критично мислене и независимост.

Пречупването на идентичността започва с отхвърляне на образа, който човекът е имал. Обектът спира да бъде войник, спира да бъде човек, той не защитава свободата и не се бори за справедливост. Това трябва да продължи с дни или месеци, понякога години, целта на занятието е да се постигне пълно изтощаване, объркване или дезориентация. В това състояние ще забележим, че обектът вече няма солидни вярвания и колебанията се прокрадват.

Вкарването на вина настъпва в момента на идентична криза. Следват жестоки атаки за провиненията, които са извършени, без значение дали са малки или големи. Под критика попада целият образ на жертвата. Това може да са неговите вярвания, неговите дела и дори вярата във фалшиви идеали.

Целта е достигане до един много важен въпрос: кой съм аз и какво трябва да правя?

Това са първите идентификации на нервно разстройство. В психологията, същото идва с колекция от тежки симптоми и смущения в нормалното мислене. Понякога жертвата започва да плаче с часове, друг път изпада в депресия и понякога се добавят чувства на изгубване. Когато жертвата достигне точката за пречупване, неговите усещания са минимални, вече няма никакво разбиране къде е и какво се случва с него. В този момент, агентът започва да изкушава и да прокарва своите идеали.

Точката на пречупване трябва да намали нивата на тормоз, за да ги замени с нещо малко по-добро. Това може да е чаша вода или момент, в който да се върне малко симпатия с въпрос: не ви ли липсва дома? В процеса на безпощадни атаки, жертвата може да приеме този въпрос или това облекчение като най-голямото добро на света, сякаш някой е спасил живота му.

Логично е, че след това идва и предложението за изповед. За първи път се предлага нещо по-различно от агресия в лицето на самопризнание. Обектът най-често изисква от своя мъчител точно това действие на добро, иска да се повтори, особено след като освобождава от вина и болка. Вината е основната причина да се причинява болка. След месеци в тормоз, точно този момент е особено критичен. Обектът може и да не знае какво точно е направила грешно, но знае, че има такъв елемент. Представете си това като празен лист, в който точките трябва да се свържат. Агентът запълва основните посоки. Контрастът между новото и старото най-накрая е направен. Старото трябва да се асоциира с психологическа и физическа агония, докато вярата с новото ще е бягство от всичко това.

Следващата стъпка ще е освобождаването от вината. Жертвата трябва да разбере, че има външна причина за извършените от него злини, което автоматично означава, че той по природа не е зъл. От него се изисква да се откаже от хората и институциите, които са били част от старата система и вече няма да има болка. Жертвата има свободата да се спаси от грешното, след като признае своята вина и отхвърли идеите на предишната система. С пълните самопризнания, пациентът вече отхвърля и своята стара психологическа идентичност. Сега вече се изисква от агента да предложи нова такава.

След приключване на този процес, агентът трябва да продължи със своите задачи, но този път предлага по хармонична и деструктивна връзка. С други думи, тук има предложение, което практически ни казва:

„Ако решиш, можеш да бъде добър.“

С това спира всички унижения, които могат да бъдат заменени с комфорт и психическо спокойствие, идващо с вярата в новата система. Жертвата трябва да има усещането, че изборът е изцяло в нейните/неговите ръце. Старата система вече е отхвърлена, но трябва да се направи крачката и точно тук самопризнанията разкъсват жертвата, защото това трябва да е съзнателен избор или поне да изглежда като такъв. Новата идентичност обикновено изглежда обещаваща и по-светла, особено след като старата е довела до мъченията.

Последната фаза е свързана с нещо като прераждане, когато жертвата уж сама избира доброто. Контрастите са видими: агонията от миналото и спокойствието на новото. В последната фаза трябва да се случват различни ритуали и церемонии, за да вградят и потвърдят преминаването от една към друга идентичност, сякаш говорим за празник, ритуал или друго. Един такъв пример може да бъде Възродителният процес на БКП, където българските мюсюлмани разбират, че промяната на имената им трябва да бъде нещо като специален и много важен празник, като тяхно прераждане.

Логично е да се досетим, че един такъв процес не е и никога не е тестван в модерна лаборатория, особено след като има редица нарушения на научната етика. Лифтън създава точно този модел, използвайки войниците, които са се върнали от Северна Корея.

Трябва да приемем, че методът няма да проработи при всеки човек. Например хората, които се съмняват повече в себе си, изпитват слабост в изявяването и нямат развито усещане за идентичност, бързо могат да бъдат обладани от идеята за вина и краен абсолютизъм. Интелигентните и силни хора могат да бъдат възприети като по-трудни и резистентни към въпросния процес. Хората със сериозна вяра в религията са уязвими и по-лесни за изключване от една система и включването в друга. Хората които са имали тежко детство, били са жертва на насилие, могат да бъдат още по-привлекателен таргет.

Откъсването от личността е нещо, което повечето войници в професионалните армии изучават в тренировъчните лагери, което от своя страна трябва да показва, че ученият не е бил толкова далече от истината. Оказва се, че веднъж щом един човек разбере как работи този процес, той автоматично може да изгради някаква резистентност. Западът разбира за този процес малко след Корейската война, но се оказва, че още в началото на XX век се прилагат същите практики върху политическите затворници в лагерите в Русия. След това техниката за превъзпитание се озовава в Китай и всички останали сателити на СССР.

През 1929 г. Мао ясно заявява, че превъзпитанието трябва да се случи изцяло в процеса на „борба“, а съдейки по описаните методи, очевидно е, че превъзпитаването е било мъчително и дори унищожително за китайците. Едуард Хънтър е един от първите, който разкрива методиката през 1951 г. след като се среща с американски военнопленници.

Веднага след разкриването на тази техника, ЦРУ също разработват своя собствена система, позната още като МКУЛТРА. Нейният старт е даден през 1953 г. Именно там се предлагат наркотици и други лекарства, които трябва да изкривят възприятията на един човек, за да се извърши същото промиване, но в много по-приятелска обстановка. През 70-те години на миналия век става ясно, че Конгресът официално забранява тази практика. Нека не забравяме, че въпросната програма дава резултат, но негативен. Все пак има достатъчно хора, които са чували за математическия гений Тед Качински, познат на обществото като UNA Bomber. Въпросният е обект на тази програма и в последствие полудява и започва да изпраща бомби в университети, летища и други обекти.

През 60-те и 70-те години има още притеснителни фактори, които могат да накарат обществото да се страхува, тогава е хитовият момент на култовете, които отцепват и затварят цели малки общества, принуждавайки ги да работят.

Ще открием, че подобна методика работи върху хора, например Р. Кели беше осъден именно за това, че успява да промие мозъка на тогавашните си приятелки и след това да ги превръща в робини, описваха го като човекът с флейтата, който извеждаше децата от селата, ако сте чели тази приказка.

На видеото е Джеремая Дентон, който с морзов код казва, че е измъчван в затвора, използвайки очите си, за да предаде сигналът.

Ако обърнете внимание на сериалът „Bad Vegan“, разказващ историята на Сарма Мелнгайлис, то най-вероятно ще забележите същите принципи. Жената притежава една от първите и най-успешни вегански ресторанти, преди да дойде веганската вълна, но се събира с мъж на име Антъни Стърджис, който откровено се старае да извлече всичките ѝ пари. При него ще открием абсолютно същата техника.

Героят на Джордж Оруел в прословутата „1984“ практически преживява същото, когато е заловен. В киното най-вероятно сте гледали филмът „Манджурският кандидат“, който също разказва подобна история или „A Clockwor Orange“. Интересното е, че ще открием такива теории и вълнуващи практики почти навсякъде, но по-големият въпрос в такива моменти е, че не можем да сме сигурни дали такива практики продължават и до днес.