Програмата на ЦРУ за елиминиране на политици, чуждестранни лидери и други – забранена от Форд и продължена от Рейгън
След като няколко пъти Ричърд М. Бисел не успява да извърши атентат над Фидел Кастро, Кенеди официално го премахва от поста му в ЦРУ и започва да търси други варианти за интервенция. Едва през 1976 г. президентът Джералд Форд трябва да забрани същата заповед, поради простата причина, че секретната работа на ЦРУ се оказва не просто секретна, а публична за медиите. Конгресът е свикан, а в него Бисел трябва да обясни какви точно са правомощията на ЦРУ и кой дава такива нареждания. Въпросната заповед се забранява почти веднага, докато през 1978 г. Джими Картър не я връща отново с нов входящ номер, като същото прави и Роналд Рейгън през 1981 г. И макар официалната версия да посочва, че двамата президенти са против използването на такива крайни мерки, нито един от тях не пропуска възможността да използва силите на ЦРУ за точно тези цели.
Самият Форд пише до конгреса, че подобни действия ще се смятат за престъпление, особено след като се говори за убийство на чуждестранен представител и то в мирно време. Има само една много важна подробност – забраната не пречи на Рейгън да поръча убийството на Муамар ал-Кадафи през април 1986 г. като отговор за бомбардировките в Берлин по-рано през месеца. Няма оправдание и за изпратените ракети на Клинтън върху тренировъчните лагери в Афганистан, за които се твърди, че са били собственост на терористичната групировка ал-Кайда, която бомбардира две американски посолства в Източна Африка. Клинтън дава разрешение да се използва и сила за залавянето на Осама бин Ладен и други високи постове от същата организация.
Проявата на подобни опити за убийство на политически лидери не е изненада. ЦРУ има доста богат списък с премахването на неудобни лидери, но днес ситуацията е в пъти по-различна.
През 2017 г. Северна Корея официално обяви, че ЦРУ не са се отказали от старите си методи. Изолираната страна посочва, че ЦРУ и Южна Корея са се опитали да премахнат Ким Йон Ир. Самият опит не е успял да сработи, но агентите от Северна Корея твърдят, че е използван специален биохимичен модел, намален до нано частици. Самата отрова нямало да елиминира тогавашния първи, но пък показва, че отровата трябвало да подейства между 6-я и 12-я месец. ЦРУ никога не коментират случая, но самото твърдение продължава да стои. Това повдига доста въпроси относно санкциите и ограничаването на действията на ЦРУ през 70-те години на миналия век. Самата заповед на Форд гласи:
„Нито един служител на правителството на САЩ няма право да участва, разработва или подготвя политическо убийство.“
Самият Кенеди не се е досетил, че това може да спаси живота му. Разузнавателната агенция никога не спира забранените игри, но пък се старае да промени схемите. По тази причина обръща внимание на атаки с дронове, бомбардиране и преследване на лидери на различни организации, понякога дори на лидери на държави като Кадафи и Хюсеин. Един от първите убити е министър-председателят на Конго, премахнат заради силните си връзки с Русия.
През 1960 г. ЦРУ изпраща учен, който да го отрови със специално разработен вирус, но се оказва, че това не е необходимо. Ученият пристига на време, когато страната официално го сваля от власт. През 1973 г. ЦРУ участва в опитите да се свали чилийския президент Салвадор Аланде, който също подкрепя левицата, ЦРУ не са намесени официално в самия заговор и изпълнение на преврата, но го подпомагат. Резултатът е, че Аланде е убит в същия ден.
Следвайки същата логика, не е трудно да забележим, че ЦРУ официално подчертава мотивите си и Северна Корея има право да споделя такава информация, но докато не минат години и не се разсекрети този времеви период, няма как да има категоричен отговор. Все пак ще открием, че САЩ и ЦРУ не са единствените, които използват биологични методи. Александър Литвиненко беше отровен с полоний и неговият опит за убийство се оказа толкова свирепо, че за месец същият хотел, в който Литвиненко е отровен, остава затворен за почистване от радиоактивни следи.
Днешните методи, поне по думите на автори от WikiLeaks, съобщават, че ЦРУ има доста по-изискани методи за премахването на определена личност. Усилията са насочени в посока на електроника и кибер активност. Документи от октомври 2014 г. показват, че ЦРУ разглежда най-различни методи за хакване на централното управление на един автомобил. По този начин ще се позволи на даден агент да контролира автомобила и да инициира катастрофа, като спокойно може да изключи еърбег системите.
По същото време Северна Корея и Иран заявиха, че проблемите при тяхната ракетна система и ядрени изследвания, е имало сериозно заразяване на системите, които не са им позволили да завършат своята техника.
Най-вероятно всеки жител, който все още управлява стара и доста по-механична кола, няма да има никакви проблеми с подобни хакерски атаки.
През 2015 г. Чарли Милър и Крис Валасек успяват да хакнат Jeep Cherokee от 2014 г. и за кратко време можеха да завъртат волана, да изключват спирачките или да изключат двигателя. Двамата хакери установили, че автомобилите могат да бъдат хакнати по най-различни други начини. Това мотивира гиганта Fiat Chrysler да извика повече от 1.4 милиона автомобила.
По-притеснителното е, че двамата хакери се оправдават с това, че са направили своето проучване в свободното си време и изобщо не са имали за цел да стигнат до абсолютния контрол. Фактът е, че са успели, което трябва да притеснява много други по-горди собственици на автомобили. Изследователи от Германия твърдят, че могат да отворят около 24 различни марки автомобили без ключалки, използвайки само електрониката.
Днешните автомобили категорично, не могат да се смятат за особено добри или съвършени, но от друга страна има достатъчно учени, които са на мнение, че компютрите не могат да се защитят допълнително, просто ще се изисква една по-сериозна сигурност, която най-вероятно се е подобрила през последните години. Учените от университета в Мичигън твърдят, че няма как една кола да бъде блъсната умишлено, този сценарий е все още труден за развитие, но не и невъзможен.
ЦРУ все още не са признали, че са извършили подобни опити, а и няма как да има информация за подобни, след като разсекретяването по закона за свобода на словото в САЩ изисква даден времеви интервал да бъде обвързан с някакво престъпление или операция. При липсата на маркиране, логичното е да открием, че най-вероятно информацията няма да бъде предоставена.
До днес има съмнения, че американският журналист Майкъл Хейстинг е бил убит по същия начин, след като официално обяви война на администрацията на Обама и направи разкрития, които очевидно не даваха никакви шансове за Обама да успее да си намери заместник. Хейстинг е търсен няколко пъти от ФБР, а в последствие решава да се срещне с информатор, на когото да предаде последното си разкритие. По пътя към Лос Анджелис, неговият автомобил ускорява с изключително висока скорост и след това се забива в палма и експлодира.
Налага се на пътната полиция да използва ДНК анализ и следи от отпечатъците му, за да може да гарантира самоличността на журналиста. До днес никой не разбира какво точно е трябвало да разкрие Майкъл, но е очевидно, че същият човек няма да може да говори повече. Негово основно правило е, че никога не изпраща информация по електронна поща и не говори с никого по телефона, урежда само и единствено срещи.
