Преводачката, която доказа, че Хитлер наистина е мъртъв

Към началото на май 1945 г. Берлин е в хаос от изстрели, докато Червената армия се бие с последните германски сили, а руските войски празнуват сред развалините по улиците. Всички очакват с нетърпение настъпващия мир и до върховното командване на Съюзниците стига апетитната новина, че Хитлер се е самоубил на 30 април 1945 г. Въпреки това няма доказателства за този факт…

Работата по залавянето на германските лидери напредва и много от членовете на екипа по тази дейност са преводачи, които работят заедно с разузнавателната общност. Един от тези преводачи е млада руска дама на име Елена Ржевская. Обичайната й работа е да превежда стенограмите от разпитите на заловени германски офицери и няма нищо необичайно, когато един ден е повикана в кабинета на командващия офицер полковник Горбушин. Когато влиза в стаята, той й подава обикновена тъмночервената кутия с мека сатенена подплата. Съдържанието на кутията обаче стряска Елена – тя открива, че в нея има набор от зъби. Полковник Горбушин й казва, че това уж са зъбите на Хитлер и тя трябва да ги пази с живота си! Преводачката бе на път да се заеме с много странна задача.

Въпреки че германското радио съобщава, че Хитлер се е самоубил, мнозина от ръководството на съюзниците не вярват и дори са сигурни, че той е избягал от Берлин като в момента е на път за Южна Америка с подводница или се е насочил към границата. На Ржевская е възложена задачата да използва зъбите, които бяха намерени в канцеларията на Райха, за да определи дали те всъщност принадлежат на Хитлер, което веднъж завинаги ще докаже, че той е мъртъв. Тя е напълно изненадана и пита началника си защо са избрали тъкмо нея за тази задача.

Той плахо казва, че тъй като е жена, те са решили, че е по-малко вероятно да се напие и да ги загуби!

Елена решава, че е най-добре да започне като намери зъболекаря на Хитлер. Това е умопомрачителна задача в хаоса, който цари в Берлин по това време. Тя започва като претърсва шкафовете на канцеларията и намира файл, който съдържа рентгенови снимки на зъбите на Хитлер и неговите стоматологични записи. След това тръгва с шофьора си и още двама полицаи сред дима и останките от разрушения град. Обикаляйки барикади, изгорели танкове и други отломки, те в крайна сметка пристига в болницата, за да се опитат да намерят самия зъболекар.

Никой в ​​болницата обаче не знае кой е зъболекарят на Хитлер, но насочват Елена и антуража й към клиниката Шарите, предполагайки, че професор Карл фон Айкен, който е ръководител на въпросната клиника, може и да знае.

Сградата се оказва толкова мрачна отвътре, колкото отвън. Сестрите, напълно изтощени, се грижат за пациентите, докато постоянно пристигат все повече и повече ранени. Тя открива професор фон Айкен в УНГ отделението и го пита за зъболекар, но въпреки че той лично не знае, завежда ги в стоматологичната секция, където откриват, че зъболекарят, който търсят, е д-р Уго Блашке. Така сега руският екип е насочен към хирургията на д-р Блашке, която се намира на Курфурстендам, една от най-модерните и знаменити и до днес улици в Берлин.

Зъболекарят обаче се оказва избягал в Бавария. Руснаците обаче започват да претърсват стаите на зъболекаря. От персонала те разбират, че д-р Блашке може да е в контакт с един от неговите служители, жена на име Кате Хойзерман – много красива руса дама. Когато й казват, че руски екип иска да я види, тя избухва в сълзи от страх, че ще бъде изнасилена отново. За съжаление това е съдба, която много германски жени претърпяват, когато съюзническите сили завладяват Германия.

Тя е успокоена, че тази група няма да й причинят вреда и Елена нежно я пита я дали знае къде са стоматологичните записи на Хитлер. Г-жа Хойзерман изважда кутия с картони и докато ги прелиства, се виждат картоните на много членове на германското върховно командване, заедно с тези на техните жени и деца. В крайна сметка те намират този на Хитлер, но рентгеновите снимки липсват. Хойзерман предполага, че единственото друго място, където може да има такива снимки, е зъболекарската хирургия в канцеларията на Райха.

Руският екип не е сигурен, че ще успее да намери нещо, тъй като канцеларията на този етап е в голямата си част димяща развалина, но те все пак отиват заедно с Кате. Тя ги завежда в тъмна стая, където екипът вижда зъболекарски стол и малко бюро. В шкафовете на тази малка стая руснаците успяват да открият рентгеновите снимки и стоматологичните записи, които търсят.

Разрушеният Фюрербункер

На следващия ден екипът сяда заедно с Хойзерман и я моли да опише внимателно зъбите на Хитлер, както ги помни. С превода на Елена те бавно документират спомените на зъболекарката, като правят внимателни бележки и за конкретните имена на зъбите, а не просто за броя им в устата. Тя гледа да се увери, че няма да има някакви неясноти по отношение на това, което каза Кате.

Едно конкретно изречение предостави доказателството, което търсят. Хойзерман казва, че първия, втория и третия ляв зъб са свързани със златен мост. Тя внимателно описва коронките и корените на зъбите. Руският екип сравнява описанието й с рентгеновите снимки, които са открили, и се уверява, че то напълно съответства.

За окончателното доказателство – съвпадат ли зъбите на фюрера със зъбите в тъмночервената кутия?

Сравнявайки описанието със съдържанието на кутията, Елена открива 100% съвпадение – неоспоримо доказателство, че зъбите принадлежат на Хитлер. Тя ги вади от кутията и ги предава на г-жа Хойзерман, която положително ги идентифицира като зъбите на Хитлер.

Елена е убедена, че сега всичките слухове за бягството на Хитлер от Берлин ще бъдат заличени. Но греши – Сталин настоява доказателствата да се скрият, тъй като ненавижда идеята да разговаря с германците и вярва, че знанието за смъртта или оцеляването на Хитлер ще бъде от тактическа полза в предстоящите преговори за сключването на мир. Когато на конференцията в Потсдам той е попитан дали руснаците имат някакви доказателства за кончината на Хитлер, той просто отрича.

За съжаление, това означава, че Кате Хойзерман автоматично се превръща в евентуален срам за Сталин – затова тя е затворена за 10 години и е обявена за опасен престъпник. Тя почти умира от глад, докато един затворник не споделя храната си с нея.

Никой не знае какво се е случило със зъбите на Хитлер след май 1945 г. до 2000 г., когато руските власти ги показват като част от изложба, посветена на 55-годишнината от края на Втората световна война.

Елена се връща в Москва, когато работата й в Берлин приключва, но успява да разбере какво се е случило с Хойзерман чак през 1996 г. Елена почива през април 2017 г.