Последният смъртоносен дуел в Англия

Късно следобед на 20 май 1845 г. четирима младежи се измъкват от Госпорт близо до Портсмут и се отправят към отдалечен плаж. Минути по-късно изстрели от пистолет отекват в следобедното небе и двама от четиримата мъже си тръгват от местопроизшествието, докато третият прикляква над простреляно тяло, което крещи в агония. Четиримата мъже току-що са участвали в последния фатален дуел между англичани на английска земя.

Плажът

Дуелът е начин, по който офицерите и господата уреждат честните си спорове от векове. До средата на 19 век все още има определени ситуации, при които среща с пистолети или мечове се вижда не само като възможен отговор на обида, а и като единственият почетен такъв. Мъжете дори са отхвърлени от обществото, ако не отправят предизвикателство за дуел в отговор на обида.

Една от причините за края на дуелите е, че определението за това какво представлява обида, която изисква „възмездие“, става толкова широко, че на един етап мъжете умират за дреболии и вече най-незначителните кавги могат да доведат до стрелба с пистолети на другата сутрин. Например, през 1805 г. двама офицери, единият от армия, а другият от флота, яздят конете си в Хайд Парк, докато тренират своите кучета. Кучетата им обаче се сдавят и след като двамата мъже влизат в спор чие куче е виновно, резултатът е дуел същата вечер на почти самоубийственото разстояние от 5,5 метра. Единият е ранен, а другият – убит. Двубой заради подобен инцидент не е нещо необичайно.

По времето на „последния дуел“ обаче, дуелистите вече са осъждани, осмивани или и двете. Нагласите на обществото и на властимащите вече  са различни. Става толкова трудно да се организира дуел, без той да бъде разкрит от властите, че противниците трябва да пазят все по-голяма секретност. Кралица Виктория гласно заявява недоволството си от практиката; Принц Алберт я нарича „варварска“ и става основният двигател за края й. Уелингтън, най-емблематичната военна фигура през този период, работи с принца за промяната. По ирония на съдбата самият Уелингтън участва в дуел, което е и един от пироните в ковчега на практиката.

Когато дуелът изпада от мода в средата на 19 век, няма нужда законите да се променят, тъй като вече съществуващото законодателство, свързано с насилието, умишленото и непредумишленото убийство, вече обхваща всички аспекти на практиката. Единственият важен ход по това време е промяната в Устава на войната, който урежда поведението на армейските офицери. Принц Алберт иска да въведе „съд на честта“, на който офицерите могат да се оплакват, вместо да се дуелират. Въпреки че това е отхвърлено, изпращането и приемането на предизвикателства е забранено през 1844 г. съгласно ревизираните членове на Устава на войната като Кралският флот възприема същия принцип. В това отношение Великобритания е доста напредничава. Дуелите в Европа продължават много по-дълго – още няколко десетилетия във Франция.

Последният фатален дуел в Англия има своите корени в 1845 г., когато лейтенант Хенри Хоуки от Кралските морски пехотинци и привлекателната му съпруга Изабела се запознават с Джеймс Александър Сетон, бивш офицер от кавалерията в предградието на Портсмут в Южно море. Всички са в средата на 20-те си години. Не след дълго богатият Сетон започва да обръща много внимание на Изабела. Той й предлага подаръци, пътувания с каретата си и я посещава у дома, когато знае, че Хоуки е на работа. По-късно Изабела се представя като напълно невинна жертва на неговите хищнически набези, но тези твърдения са поставени под въпрос. Сетон е високомерен, решителен човек и едва скрива тайната на развратните си планове. Хоуки със сигурност има подозрения, защото казва на прислужницата да намери начини да прекъсва Сетон и съпругата му, ако те са заедно, докато той е навън.

Нещата стават сериозни по време на един бал, когато Сетон настоява да танцува с Изабела против желанието на Хоуки. Сетон интимничи с чуждата съпруга, докато танцуват, след като вече е заявил, че не се страхува да излезе срещу съпруга й, ако това означава, че ще я спечели. Хоуки накрая излиза извън границите на търпението си и отвежда Ситон на една страна, за да говори с него. Никой не знае точно какви думи си разменят двамата, но Хоуки почти със сигурност иска среща, тъй като смелостта на Ситон незабавно се изпарява и той казва, че е под достойнството на кавалерист да се дуелира с „обикновен пехотинец“. Това не само е обидно и за двамата от семейство Хоуки, но е и страхлив начин да се избегне дуел. Начин, който не сработва. Хоуки знае, че ако направи достатъчно голяма сцена, Ситон ще бъде прекалено унижен, за да отхвърли предизвикателство. Така докато Сетон се опитва да напусне бала, Хоуки го заплашва, че ще го „търкаля нагоре-надолу по главната улица“ и дори го рита. Сетон няма избор. Рано на следващата сутрин негов приятел пристига в дома на Хоуки и дава предизвикателството на Сетон.

Хоуки избира млад, неопитен негов колега морски пехотинец, Едуард Пим, за свой секундант, вероятно защото са близки приятели, но след това се оказва в неловката ситуация да не притежава пистолети за дуел. Като военен очевидно би трябвало да има достъп до огнестрелни оръжия от всякакъв вид, но дуелните пистолети имат специален дизайн, който се развива през годините, за да отговари на единствената им цел. Така той и Пим трябва да обикалят оръжейните магазини на Портсмут, докато не намерят подходяща двойка оръжия.

В 17:00 Хоуки и Сетон заемат местата си на разстояние 15 крачки един от друг и се подготвят. Един от секундантите дава команда за стрелба, но в резултат прозвучава само един изстрел от пистолет. Когато Пим подава пистолета на Хоуки, петлето е наполовина дръпнато и съответно оръжието е неспособно да стреля. Един опитен секундант би знаел, че неговият човек е на път да поеме изстрел, без да може сам да отвърне на огъня, и би го предупредил. За щастие на Хоуки, Сетон пропуска изстрела си – гладкоцевните кремъчни пистолети, които стрелят кръгли топчета, не са най-точното оръжие, така че пропускът едва ли е изненада. В ерата на тези пистолети около половината дуелисти са ранени, а около едва една-пета убити.

Съгласно приетите принципи и етикет на дуела, той вече трябва да бъде спрян. Сетон стрелял и пропуска, а неуспешният опит на Хоуки също се брои за изстрел. И двамата мъже моат да си тръгнат с непокътната чест. Тук секундите трябва да се намесят, но сега Хоуки и Сетон получават вторите си пистолети (най-вероятно по нареждане на Хоуки, който е бесен от ревност).

Сетон отново пропуска, но този път Хоуки не греши.

Сетон почива около две седмици по-късно и така става последният англичанин, загинал в дуел на английска земя.