Писателите, които умряха по особено художествен начин

Писателите честичко обичат да убиват персонажите си и това понякога се случва по творчески нестандартни начини. Ето например Чарлз Дикенс кара един свой персонаж да се самозапали в серийния си роман „Мрачна къща“. Но необичайните смъртни случаи не се срещат само на страниците на книгите; редица автори сами са умирали креативно – и понякога смъртите им изглеждат дори по-странни от измислица.

Нека ви разкажем за някои от тях:

Шъруд Андерсън

Докато е на круиз до Южна Америка с четвъртата си съпруга Елинор, американският писател на романи и разкази Шъруд Андерсън започва да изпитва болезнени стомашни спазми. Двамата слизат от кораба в Панама и отиват в болница, където Андерсън умира няколко дни по-късно, на 8 март 1941 г. При аутопсията се установява, че причината е дървена клечка за зъби с маслинка на нея, която авторът е глътнал, докато пие мартини. Малката клечка пробила червата му и довела до перитонит – инфекция на вътрешната обвивка на корема.

Есхил

Древногръцкият драматург Есхил изпълва трагедиите си със смърт, дотолкова, че е известен като „бащата на трагедията“ – и се предполага, че собствената му кончина е била подобаващо драматична. Според писателя Валерий Максим Есхил бил ударен по главата от костенурка, докато седял пред стените на град Сицилия: „Над него имаше орел, който носеше костенурка. Подмамен от блясъка на безкосместия му череп, той пуснал костенурката върху него, сякаш била камък, за да се нахрани с месото на разбитото животно.“

След това тази история е доукрасена от Плиний Стари, който твърди, че един оракул „предсказал смъртта на Есхил в този ден чрез падане на къща, при което той предприел мерки и излязал под открито небе.“

Густав Кобе

Музикалният критик и писател Густав Кббе обичал да плава с яхта, но това му хоби се оказало фатално. На 27 юли 1918 г. Коббе се намирал в лодката си в залива Грейт Саут Бей, Ню Йорк, когато разбрал, че ниско летящ военноморски хидроплан се спуска таман към него. Той се изправил, за да се гмурне във водата и да заплува към безопасно място – което само по себе си всъщност може да е фатална грешка – но загинал, когато самолетът, по думите на „Ню Йорк Таймс“, „се ударил в горната част на мачтата, тя се откъснала и на практика разцепила черепа на мъжа на две части“.

Маргарет Уайз Браун

През 1952 г. авторката на „Луна за лека нощ“ (1947 г.) Маргарет Уайз Браун е във Франция на рекламно турне, когато развила апендицит и била откарана в болница за спешна операция. За да покаже на персонала, че се чувства добре след операцията, тя вдигнала крака си във въздуха – движение, което обаче разместило кръвен съсирек в крака ѝ. Съсирекът стигнал до мозъка и я убил.

Тенеси Уилямс

Томас Ланиер Уилямс III дава на света пиесите „Трамвай „Желание“ (1947 г.) и „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1955 г.), отличени с наградата „Пулицър“. На 25 февруари 1983 г. драматургът е намерен мъртъв в апартамента си в хотел „Елизе“ в Ню Йорк като първоначалният лекарски доклад гласи, че се е задавил с капачка от бутилка, която е била „погълната, вдишана или някаква комбинация от двете“.

Всъщност обаче капачката не го е убила. По-късно става ясно, че причина за смъртта му се дължи на непоносимост към секонал – производно на барбитуратите, което Уилямс е приемал, за да подпомага съня си. Д-р Анет Джей Садик, професор по театър и литература в Градския университет на Ню Йорк, обяснява през 2010 г., че фалшивата причина за смъртта се дължи на това, че Джон Уекър, асистентът на Уилямс, казва на съдебния лекар: „Вижте, хората ще си помислят, че е самоубийство или СПИН, или нещо странно, а ние не знаем какво се е случило. Така че съдебният лекар казва: „Добре, той се е задавил с капачка от бутилка“.

Пиетро Аретино

Пиетро Аретино е италиански сатирик, драматург и поет, на когото се приписва създаването на писмената порнография. Съществуват две различни истории за това как е приключил животът му през 1556 г., но и двете са свързани със смях. В едната, сестра му го кара да изпадне в истеричен кикот, който от своя страна го кара да падне назад от стола и да си удари главата. В другия, груб коментар на херцога на Урбино по повод портрет на голата му съпруга предизвиква смеха на Аретино, който прераства в инсулт.

Сър Томас Уркхарт

Друг човек, за когото се твърди, че е паднал от смях, е сър Томас Уркхарт. Шотландският писател и преводач умира през 1660 г. като се предполага, че новината, че Чарлз II – за когото Уркхарт се е сражавал срещу Оливър Кромуел в битката при Уорчестър през 1651 г. – отново е заел престола, го е накарала да изпадне в пристъп на радостен, но смъртоносен кикот.

Сър Фулк Гревил

Да умреш в тоалетната не е най-достойният начин да си отидеш и въпреки че елизабетинският поет и драматург сър Фулк Гревил успява да го избегне, тоалетната със сигурност е изиграла роля в края му. Недоволният слуга на Гревил, Ралф Хейуърд, намушкал господаря си в корема, докато му помагал да си закопчае панталоните, след като използвал тоалетната. Лекарите запълват раните му с животинска мазнина, но вместо да излекува нараняването, мазнината изгнива през следващите няколко седмици и Гревил умира от гангрена на 30 септември 1628 г. Може би ако беше убит набързичко в тоалетната, щеше да е по-добре.

Марк Твен

Самюъл Лангхорн Клемънс, по-известен с псевдонима си Марк Твен, умира от сърдечен удар на 21 април 1910 г., което е доста често срещан начин да си отидеш. Това, което е необичайно при него обаче, е, че той е успял да предскаже собствената си смърт. „Появих се заедно с Халеевата комета през 1835 г. Тя идва отново през следващата година и аз очаквам да си тръгна с нея“, заявява той през 1909 г. „Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако това не стане.“ Авторът на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884 г.) сбъдва желанието си: Перихелият на кометата – моментът, в който тя е най-близо до слънцето – е на 20 април, само един ден преди Твен да напусне този свят.

Франсис Бейкън

Научен експеримент със замразено пиле е началото на края на Франсис Бейкън – английски философ, държавник, учен и писател. Джон Обри съобщава в „Кратко житие“, написано между 1669 и 1696 г., че Бейкън излязъл на студа, след като си помислил, че снегът вместо сол може да бъде добър начин за запазване на месото. Той натъпкал сняг в тялото на една кокошка, но „снегът така охладил него, че той веднага се разболял изключително тежко“. Няколко дни по-късно, на 9 април 1626 г., Бейкън умира от пневмония.