Първото убийство в историята на Ню Йорк и един скандал за водоснабдяване
На 23 декември 1799 г. Елма Сандс изчезва, но никой не обръща внимание, защото вестниците се надпреварват да пуснат статията за смъртта на Джордж Вашингтон. По това време няма църква в Ню Йорк, която да не бие тъжно своите камбани. Преклонението е насрочено за следващата седмица, когато всички ще могат да се преклонят пред американския президент, който ги е освободил от английското господство.
Целият град очаква своя герой, но малко по-късно ще дойде новина, че Джордж Вашингтон е погребан в Маунт Върнън. Траурът приключва, но Елма Сандс ще продължи да се смята за изчезнала.
Истинското ѝ име е Гулиелма Елморе Сандс, която пристига в Ню Йорк от Кънектикът. Всички я наричат Елам. Красива и с доста огнен характер, тя бързо си намира работа в дом на улица Грийнуич, притежавана от нейната вече омъжена братовчедка Катерин Ринг и нейният мъж Елиас.
Изчезването се случва на 22 декември, но гостите в стаята си спомнят, че от нейната стая се е чувал някакъв шум, сякаш тя е била у дома си. Мнозина смятат, че се е опитвала да избяга, но от кого? Нейният годеник Леви Уийкс я чака във всекидневната с брат си. Те не разбират кога Елма е напуснала къщата, но по-късно един от нейните приятели я забелязва на улицата с човек, когото никой не е виждал.
Това е последният път, когато някой я вижда жива.
Зимата е пристигнала само един ден по-рано и сезонът започва да затяга своята зимна примка. Снегът се изсипва по улиците и все по-малко хора се разхождат безцелно в Манхатън. Мнозина смятат, че Елма се е насочвала към Ню Йорк, тъй като къщата се намира близо до фермата на Анеке Джанс, която все още не е част от града.
Ниските температури изискват по-сериозно облекло по време на същата вечер. Една от съседките ще сподели пред полицията, че два дена по-рано е дала свое по-дебело кожено палто на нея. По време на претърсването, въпросната дреха ще бъде открита на около 3 километра надолу по пътя, където има следи от шейна и копита. Въпросната локация се намира до дърворезбарска компания с име Манхатън.
Ню Йорк по това време се смята за столица на страната след революцията и високият брой хора, които търсят късмета си там, градът изисква сериозни доставки на вода, отопление и най-различни други блага. Изпратени са някои от най-големите инженери за тази цел. Един от основните участници в тази задача е Арън Бър.
За разлика от всички останали, той никога не се е притеснявал относно своята работа – важното е да успее да вземе колкото се може повече от предоставените средства и след това да ги инвестира във власт. А самото водоснабдяване на града ще остане някъде назад в историята. Само една година по-рано Бър ще успее да подкупи комисията и ще измести Александър Хамилтън, който имал идея да прокара вода от северното езеро на града.
Бър нямал никакво намерение да строи каквито и да било водни канали. Той имал компания, която да спести много от разходите и всичко това може да се случи с помощта на помпи, тръби и други периферия, която да докара водата до дома на всеки жител.
Единственият му пропуск е, че никога не е споделил опита си във водното строителство – абсолютно никакъв. Компанията зад гърба му позволявала да инвестира средства във всичко, което му хареса. След като плаща за поръчката си на 13 ноември в държавен вестник излиза информация, че компания Манхатън ще прекарва водата и други блага в града. Собственикът не спирал да се хвали с опита си и уменията в строителството, следователно скоро всеки жител в Ню Йорк ще има вода и ще забрави за кладенеца.
Преди да продължим историята, трябва да знаете, че Ню Йорк е не е мегаполисът, който ще откриете сега. Това е просто едно огромно село и по пътя ще откриете конски облекчения, тичащи прасета навсякъде и болести. Наклонът на града изпраща всичката мръсотия в езерото, от което се очаква да се вземе вода. Никой не се доближава до това езеро и накрая повечето хора ще започнат да го наричат с другото иронично име – Сладководното езеро.
Ню Йорк има два основни проблема – има нужда от вода за пожарникарите и също така чист източник. През 1796 г. Джоузеф Браун ще направи предложения пред кметството – да се създаде частна компания, която ще трябва да докара вода до долен Манхатън от река Бронкс. Идеята е приета, но не и намерението да се направи каквото и да било.
През 1799 г. предложението се гледа и са извикани няколко човека – Джоузеф Браун (зет на Бър) и Александър Хамилтън (един от най-големите търговци в града). Решено е да се използва частна компания, за да се спестят данъците. Желанието на гражданите да инвестират пари в този проект е отхвърлено. След 24 часа е написан един нов закон, който ще завърши цялото фиаско.
Новата частна компания ще има право да използва капитала и да го инвестира в различни компании, акции и облигации. Преди Хамилтън да успее да обясни защо това е едно от най-грешните решения, Бър вече е успял да спечели избора, а след това ще използва и връзките си с един от конгресмените от Делауеър. И така, за да има някакво действие и печалба от всички забавления с акции, собственикът просто трябва да отклони всички други средства от възложените за проекта.
Компания Манхатън ще побърза да каже, че водата в Бронкс не е подходяща за целите на града. Няма достатъчно гравитация, която да докара водата от долните части на града към отворените канали и след това ще замръзва през зимата. Какво е тяхното решение? Да изградят един огромен кладенец – нещо като резервоар и водата да идва директно от езерото – онова с чистата вода.
Намерена е подкрепа дори от д-р Браун. Той смята, че не е невъзможно водата да се пречисти, след като премине през всички помпи и да подобри качествата си. Ще бъде необходимо раздвижване от няколко месеца, за да може най-накрая боклукът да изчезне. Не сме сигурни, че ако един човек пие вода от тоалетната си чиния, нейните качества ще се подобрят, но тогава какво можем да очакваме от едно замърсено езеро?
Браун е назначен за един от новите изпълнителни директори и като човек с доста щедра заплата, той може да се справи много лесно с всички големи изисквания. Компанията, която се опитва да отрови един цял град и работи повече на борсата, отколкото в строителството, какво може да се обърка? Инвеститорите са големият проблем. Един от тях е Елиас Ринг, който живее на улица Грийнуич и преди време е успял да патентова водно колело. Неговите опити да продаде своя патент на общината се проваля, но само няколко месеца след това е свързан с компания Манхатън и започва да работи.
Освен това мъжът има доста магазини, един от тях е позициониран на първия етаж на дома му, докато на втория живее прислугата и братовчедката на съпругата му – Елма.
Елма продължава да е изчезнала вече 10 дена от 2 януари 1800 г. е известно, че тялото ѝ е открито в кладенеца на компания Манхатън, който се намира на около километър от дома ѝ. Тя е посинена, роклята ѝ е разкъсана, но няма никаква информация дали е скочила, паднала или бутната там. На 4 януари един от вестниците намира малко място, за да остави съобщение, че млада жена е избягала със своя любовник. На 6 януари полицията установява, че Елма е била умишлено убита.
Няколко дена по-късно ще има още няколко версии: любовникът е убиец, нейният годеник е убиец, но никой не може да каже нищо. Леви Уийкс (годеникът) влиза в затвора за убийство и по-късно е пуснат под гаранция, защото няма и много доказателства за него. Единственото твърдене е, че приятел на Леви е измервал кладенеца няколко дни по-рано, но г-ца Сандс напуска дома преди Леви и няма логика точно той да е убиецът. Неговото първо дело е и първото дело за убийство в Ню Йорк. И до днес няма отговор за истинския извършител, Леви успява да излезе от затвора и напуска завинаги Ню Йорк.
Какво се случва с компания Манхатън? Тя построява кладенеца и използва дървени тръби от възможно най-лошо качество. Проектът е такъв провал, че още 20-30 години ще са необходими на града, за да повтори процеса и да се опита да направи своята следваща и в пъти по-добра система. На финалът ще стане ясно, че компания Манхатън ще се обединени с друга банка Чейс и ще се превърне в банка Чейс Манхатън.
