Първият менталист в историята на Ню Йорк – журналистът срещу убиецът
На 10 януари 1871 г. Едуард Хамилтън „Хам“ Фриймън успява да влезе в затвора Бингхамтън в Ню Йорк, след като няколко седмици се е договарял с пазачите за среща. Въпросният затвор се намира на близо 320 километра от Манхатън – обетованата земя и началото на един полис, който по-късно ще бъде известен като „Голямата ябълка“. Шерифът ескортира Едуард през коридорите.
Каменните стени носят своето ухание на мухъл и никога не са почиствани, самата сграда е влажна и студена, няма нито един човек, който би заявил, че тази сграда е безопасна и годна за живеене. Единствената есенция, която може да победи за кратко аромата на мухъл, е керосиновата лампа на шерифа. Подът пращи от болка, а по думите на шерифа ще е на 29 години след няколко седмици.
Едуард иска да посети една конкретна килия, където е задържан известен убиец. Като човек, който живее в малък град и отговаря за малкия градски вестник, това ще е неговият момент да пробие сред големите автори. Една среща е достатъчна за обикновения читател, който тепърва трябва да разбере колко деликатна е човешката душа и колко малко трябва, за да се изкриви и обърне към насилието. Кондензат от килията се стича по стените и оформя малки вадички по пода.
Едуард се опитва да бъде учтив и подава ръка, докато нервният му глас разкрива страхът от тази среща. Затворникът, който отдавна е забравил как изглежда човешкото отношение, отвръща по същия начин. В малката килия, журналистът и убиецът стоят на разстояние от метър. Страхът започва да се насища, когато шерифът излиза и дори не оковава домакинът на килията. Погледът на 51-годишният задържан убиец е странен. Тъмните му кафеви очи са зачервени, защото е прекарал последните вечери в четене през нощта и то на мизерна светлина.
Виждат се за първи път, но Хам вече знае много за своя събеседник. През последната седмица е писал за неговото минало, за паниката, която е обхванала града, както и за обвинението му. Публиката иска да чуе личната история на извършителя и това е причината за посещението. Едуард Рулоф е избрал именно Хам за разказвач на личната му история, а това е златно предложение за успех. Покрай наличните възможности за успех, Хам трябва да осъзнае, че това изживяване никога няма да бъде забравено, дори и на безопасно разстояние в собствения си дом, споменът от срещата с Рулоф ще го преследва.
Интересът се събужда, когато всички описват мистериозния човек като вселен дявол в човешко тяло. Още с първите няколко дни от съдебното дело през 1871 г. Хам ще открие, че няма нищо подобно от описаното. Журналистът записва подробно всичко, което се е случило в делото. Малките детайли трябва да помогнат за разнищването на случая – защо извършителят е убил човек, след като е успял да го обере. Страховитото престъпление е нещо ново за модерното време на Ню Йорк.
Злобата и омразата в началото ще се приемат за нещо напълно нормално, Рулоф не е ангел и няма как да бъде, но колкото повече напредва случая, толкова повече съчувствие започва да се усеща. Огромното туловище, където обикновено седи подсъдимият ще се опита да стане и да каже нещо, за да бъде успокояван от адвоката си. Има нещо, което този човек иска да каже, има нещо, което не иска да остане забравено и пропуснато, но законът не се интересува от чувства, а се фокусира върху престъплението.
Хам остава впечатлен от човешкия облик на убиеца, на чудовището, на злодея, на онзи, който тепърва трябва да провери колко здрава е бесилката. Делото се превръща в спектакъл и след като няма телевизия, а вестниците могат да отразят само един щрих, стотици сеирджии си запазват място, за да гледат историята на убиеца. Най-голям интерес имат жените и това е по-сериозната изненада. Най-често са домакини, които стават много рано, за да сготвят всичко за своите съпрузи, след това да сложат тоалета си и да запазят място в съда.
Те са истинските консуматори на престъпленията и точно това може да ги превърне в още един по-специален фактор. Има и още една причина да се струпват толкова жени на едно място – Едуард Рулоф е красавец. Той е голям, впечатляващ с визията си и ако някога се е усмихвал, няма жена, която да устои на харизмата му. Към това се прибавя и тръпката, това е ходеща заплаха, която без усилия може да отваря глави. Точно тази комбинация ще накара най-големите красавици да запазват първите редове, да бъдат по-близо до чудовището с красиви черти.
След делото, Рулоф е изпратен в затвор и вече няма следа от гъстата му кафява брада. Шерифът е поискал да не минава един сантиметър от лицето му. За интервюто се е облякъл. Какво се очаква при срещата с убиец? Гледка на обезумял, страшен и заплашителен великан? Не, точно обратното. Рулоф е спокоен, изискан, хладнокръвен и дори любопитен за интервюто си. В разговора се шегува, показва светлини от разум и внимание, говори точно и на място.
Един час в разговори ще покаже, че Рулоф не прилича на убиец – никой не прилича, докато не се окаже, че има доказателства за него. Журналистът започва да се чуди дали този гигант не е невинен, дали не е просто натопен за всичко, което се случва. Възможно ли е да е луд или просто роден с повече зло? Хамилтън Фриймън ще бъде един от хората, които ще се опитат да уловят интелекта на убиеца. По време на разговорите си, двамата ще говорят за семейството, за детството, за неговото влизане в престъпния свят. Ще се търси дори връзка между грешките в живота на Едуард и залитването в крайности.
Рулоф използва всеки момент, за да държи целият разговор в своето поле. Не дава свободното задаване на въпроси да се движи в тази посока. Не позволява историята му да се изкриви, той знае какво иска да каже и го прави. През следващите шест месеца и двамата ще говорят за живота, но някои от легендите на Рулоф няма да се потвърдят. Проблемите за Рулоф започват през 1842 г. с влизането в Америка и срещата му с Хенри Шчут. Това е период от историята на страната, когато всички са прехласнати по идеята за американската мечта – злато, алкохол и необятна територия от близо 3200 километра непозната земя.
Пристигащите емигранти искат да избягат от нищета и често започват да проверяват какво точно може да се открие в прерията. Те са причината за бързото развитие и на големите градове, които тепърва ще покажат пълният спектър от възможности. С построяването на водна връзка, до Ню Йорк пристигат най-различни стоки като месо, вълна и други. Покрай тях идват и хора, които никой не иска, но са чули за големия град и неговите възможности. Така и самият Едуард ще се озове близо до града, а след това ще успее да спечели и почитатели. Кой е толкова мистичният човек, който сега ще очаква своята смъртна присъда?
През живота си ще бъде описван като лекар, адвокат, учител, фотограф, изобретател, майстор на килими, филолог и още много други. Как човек с толкова много знания ще се превърне в престъпник и сериен убиец? Зад всички свои качества, великанът има една открита злоба. Първото подозрение за изневяра ще доведе до убийството на неговата съпруга, а за да няма свидетели, Рулоф ще отрови собствената си дъщеря.
Преследван от закона, той ще започне да прави най-различни обири, а малко след това винаги ще намира начин да елиминира своите партньори, за да заграби повече. При залавянето си ще има няколко убийства зад гърба си. Мнозина ще го разпознаят като човека, убил своята съпруга и дете. Марк Твен ще поиска помилване за него с идеята, че може да направи по-добър човек, отколкото е сега, но без успех. Самият Рулоф е обесен на 18 май 1871 г. Според някои от надзирателите и палача, той искал да побързат, защото се надявал да стигне до ада за вечеря. Мозъкът на убиеца е изпратен в университет Корнел, където мнозина ще се опитат да разчетат злото по мозъчната кора. Професор Бърт Уайлдър ще опише тази находка като най-големият мозък, който някога е виждал.
