Paradise Papers – тайната на милиардерите, които спестяват около 250 трилиона долара за едно десетилетие
Легендите за онзи 1% от световното общество, който диктува правилата в света, най-често са изключително вълнуващ сценарий за филми и сериали. Ако си спомняте „Mr. Robot“, най-вероятно се досещате и как изглеждат конспирациите за контрола на света. В този сериал дори разбирате и колко точно свободни сте – реално не сте. Осъзнавате, че всеки един продукт, до който се докоснете, веднага се опитва да вземе дигиталния ви отпечатък и да намери онези продукти, които бихте искали да закупите.
През годините станахме свидетели като случая на Едуард Сноудън, видяхме и тоталния провал на Facebook като платформа, която продава личните данни на милиони за най-различни цели, включително и манипулацията на изборите. Илон Мъск също не остана по-назад, превръщайки туитър – една от последните свободни социални мрежи – в място за евтина руска пропаганда. Изненадите никога не спират, но сега си представете, че разполагате с всички доклади и записки на компании и милиардери, които търсят начин да скрият натрупаните печалби, използвайки данъците на малкия човек, за да обясняват защо светът се намира в това положение.
И докато мнозина дори не подозират колко дълбока е заешката дупка, един човек притежава мръсните ризи на точно този 1% от хора.
Бастиан Обермайер е най-успешният и най-преследван журналист в немския Süddeutsche Zeitung.
През 2017 г. получава достъп до 1.4 терабайта информация, включваща всички файлове от така наречените „Paradise Pappers“. Според колегата му – Фредерик Обермейер (нямат роднинска връзка), информацията, която и двамата са получили, съдържа имената на повече от 120 хиляди души и компании. Всички файлове са собственост на фирма Appleby, която позволява на различни големи корпорации да крият данъци и печалби, както и да останат винаги над големите вълни. Там може да се открие информация за принц Чарлз, за вече покойната Елизабет II, президентът на Колумбия и още много други.
Ако се чудите как започва всичко, как един човек може да вземе всички записки на финансовия господ, трябва просто да отворите Reddit. През октомври, същата година, неизвестен потребител пише, че разполага с всички данни и от тогава се води едно от най-дългите и интересни разследвания в света. Когато Елизабет Зерофски от The New York Times е поканена в офиса на немското издание, дори не подозира къде ще отиде. Бастиян я води в собствения си щаб, стая на редакцията, позиционирана на последния етаж, изискваща специален достъп. Стаята е със затъмнени прозорци, по пода и бюрата има тонове разпечатана хартия, както и сериозно количество компютри и лаптопи.
По думите на Бастиян, нито един от тях не е бил включван някога в интернет, както и никога не е използван от друг колега. Всички машини са закупени специално за този случай, по този начин се ограничава течът на информация. Така наречените „Paradise Papers“ са общо 13.4 милиона файла. Немското издание си партнира с повече от 81 журналиста в 67 страни, като именно германците от Мюнхен предоставят необходимата информация за проверка. Източникът е фирма в Бермудите, която показва и колко богати са някои компании, разглеждайки техните офшорни сметки.
Тайната е толкова мащабна, че прехвърлените журналисти нямат право дори да говорят с колеги на тази тема. Изданието е категорично, че ще повдигне дела, ако някой изнесе каквато и да е информация. Назначените журналисти трябвало да напуснат работното си място в 11 часа и 30 минути всеки ден, за да се преместят в другата зала и никой не е подозирал какво се случва там.
Обермаяр не е случаен в подобни разследвания, благодарение на него се появяват легендарните „Panama Papers“. Тогава информацията идва от компанията Мосак Фонсека и отново светът разбира как богатите винаги ще бъдат с една крачка напред. Базата данни е прехвърлена в Международния център за независими разследвания, който отдавна демонстрира особени познания в подобни случаи.
Хора от няколко часови зони използват данните и проверяват някои от най-големите скандали, които са се появили. Такъв пример е компанията Nike, която в последните няколко десетилетия партнира с въпросната Appleby, за да се изгради една по-различна стратегия, в която компанията да плаща малко данъци и всичко останало да изпраща директно в офшорни компании. Фредерик и колегите му установяват, че един чифт маратонки се продава за сумата от 70 евро, но производствената цена рядко надминава 10-20%.
Какво става с останалите пари от печалбата? Оказва се, че немската компания продава продукти през своя холандска компания, която играе ролята на търговски агент. В годишния си доклад, немския клон посочва трансакции между други два холандски представителя. Холандската компания е основен търговец на Nike в цяла Европа и всичко, което се закупува, поне през 2017 г. отчита печалбата си там.
Немските власти не могат да направят абсолютно нищо по въпроса, освен да наблюдават този процес. И това не е изненада за никого, Холандия или Нидерландия, както се нарича държавата сега, реално е данъчен рай за всяка една по-голяма компания, най-вече за американските корпорации.
За да работи схемата, Nike трябва да продава обувки през холандската компания, а за да може да плаща на нея, повишава цените на всички продукти. Информацията от въпросните документи показва, че между 2010 до 2012 г. са платени около 3.86 милиарда долара само за употреба на логото, както и за други запазени марки. Тъй като законите в Нидерландия не налагат допълнителни такси, парите спокойно заминават към Бермудите, където се намира централата на компанията.
Логичното е, че когато се отваря централа в Бермудите, платените данъци рязко започват да намаляват, докато печалбите растат в геометрична прогресия. Това е само един от основните случаи, който германците, заедно с останалите журналисти, започват да разкриват. Проверката на документите съдържа повече от 12-14 хиляди съвпадения при търсенето на думата „Тръмп“. Още по-интересното е, че когато въпросният непознат предлага да предостави документите от втора голяма адвокатска кантора, той е подчертал многократно, че се е опитал да се свърже с американски издания, които да разследват откритието, но по някаква причина всички са отказали.
След пускането на „Panama Papers“, журналистите попадат на своя втори голям удар. Междувременно Волфганг Крач – главният редактор на немското издание – получава телефонно обаждане от американски в-к с молба, че при следващото голямо разкритие, медията иска да се включи и да помогне с разследването. Двете разследвания носят награда Пулицър на Обермаяр. Той самият е на много сериозен кръстопът, тъй като работи две години по всички случаи и продължава и до днес, но успява да запази семейството си. След публикуването на „Panama Papers“, Владимир Путин започва да твърди, че това е атака срещу Русия, но дори няма коментар за следващите разкрития от втория огромен брой данни.
От безумните разкрития става ясно, че дори английската кралица не е инвестирала във Великобритания, а е намерила по-добър начин да отклонява средства отвъд океана. От всички документи става ясно, че подобни фирми костват около 4.7 трилиона долара за едно десетилетие. Замислете се какво точно може да се случи с тези средства, ако попаднат на правилното място.
Друга интересна информация, посочена от международните разследващи журналисти, показва и ясно защо санкциите не работят за онзи 1% от руски олигарси, които и до днес стоят много далече от фронтовата линия, създадена от Владимир Путин. Мнението на същите експерти е, че не трябва да се преследват олигарсите, а техните адвокати – хората, които регистрират офшорки, опитват се да открият вратички в закона и да скриват приходи. Това предложение остава висящо и до днес.
В “Paradise Papers” откриваме имената на бивш японски министър-председател, британското кралско семейство, дори Боно може да бъде забелязан в тази игра. Никой не е толкова чист, колкото изглежда, особено след като документите многократно са верифицирани и потвърдени.
