Папата, който се взриви
Човешките погребални практики през вековете са забележителни – от мумифицирането на древните египтяни до екологичните варианти като компостирането и аквамацията, които се предлагат днес. Един от най-разпространените начини за третиране на мъртвите е балсамирането.
Но и с него много неща могат да се объркат.
Нека да се върнем в Рим, октомври 1958 г. Тогавашният папа Пий XII току-що е починал от остра сърдечна недостатъчност. Когато е бил жив, той е знаел, че като папа един ден трупът му ще бъде изложен на показ, за да бъде посетен от опечалените – но заявява, че иска органите му да бъдат съхранени в тялото.
Така се дава началото на една злополучна поредица от съмнителни практики на балсамиране, които довеждат до това, че Пий XII… ами, малко се взривява.
Подобно на толкова много злополучни експерименти в историята, взривяващият се папа започва с една мечта. Мечтата на лекаря Рикардо Галеази-Лизи, който искал да изпробва нов подход за балсамиране, който да се съобрази с желанието на папа Пий органите му да останат вътре.
Тук ще се спрем на един важен етап от тази процедура, който обикновено се състои в това, че всички тъкани и вътрешни органи на тялото се източват и се пълнят с консервираща течност. Или още по-добре, органите се отстраняват напълно, както при мумифицирането. Това е така, защото без това множеството бактерии, които иначе са държани под контрол от имунната система, си организират голямо парти, на което се отделят много газове и съответно коремът на клетия починал се подува.
Вместо това Галеази-Лизи се фокусира върху накисването на тялото с масла, преди да го обвие с пластове пластмаса. В комбинация с необичайно горещото време през този фатален октомври, това създава перфектните условия за ускоряване на процеса на разлагане, който се случва вътре в тялото.
Както обяснява старшият научен сътрудник в Лабораторията по анатомия, Surgeons Hall Museums, професор Кен Доналдсън: „Въпреки че са направили, както е искал Пий – да бъде погребан „както Бог го е създал“ – може да забележите грешка в това, че вътрешните органи не са били съхранени правилно при този подход. Неизбежно автолизата, плюс гниенето, причинено от чревните бактерии, скоро са генерирали големи количества газ в тялото.“
„След 4 дни – колкото трае огледът и погребалната церемония – гърдите на папата „експлодират“ поради натрупването на газ в гръдната кухина, след това носът и пръстите падат, а тялото придобива зеленикаво-черен цвят. Миризмата е толкова отвратителна, че някои хора припадат, а охраната трябва се сменя на всеки 15 минути.“
Да, изглежда, че разлагането е сила, която не щади нито мъж, нито жена, нито папа; и виждаме примери за нейната жестокост в природата, като мухите, които копаят на 2 метра дълбочина, за да влязат в ковчезите и да снесат яйца. Това е удобен процес за отърваване от труповете в природата, но може да доведе до проблеми в зависимост от вида на погребението, което искате да направите – попитайте Уилям Завоевателя, краля, който също се пръска над своите опечалени.
