„Медицината е моята професия; войната е моето хоби.“ Може и да не очакваме думи като тези да идват от устата на кардиолог, д-р Вутер Басон от Южна Африка не е обикновен лекар. Всъщност, когато Басон ръководи свръхсекретния правителствен проект Крайбрежие през 80-те години, неговата работа е да разработи биологични оръжия, предназначени да създадат геноцид, финансиран от държавата.
Наред с други терористични актове, тази програма от епохата на апартейда работи върху „биологични оръжия, специфични за расата, предназначени да умиротворят, стерилизират или дори да убият небялото население на Южна Африка“. След приключването на апартейда през 90-те години новото ръководство на страната казва: „Ако някога е имало програма, която наистина е описателна за геноцидните програми на режима на апартейда, това е тя.“
Басон е представен за пръв път пред света извън Южна Африка в статия от The New Yorker от 2001 г., озаглавена „Пазителят на отровата“. „Южноафриканците го наричат д-р Смърт“, започва статията. „Той е награждаван бивш армейски бригадир, а в цивилния живот е изтъкнат кардиолог и основател и ръководител на проект Крайбрежие – строго секретна програма за химически и биологични оръжия.“
Но дори след като попада под международно внимание за извършването на някои от най-ужасните дела на апартейда, д-р Вутер Басон се измъква невредим.
Питър Бота
„Project Coast“ е създаден през 1981 г. от Министерството на отбраната на Южна Африка под ръководството на тогавашния министър-председател Питър Бота. Д-р Вутер Басон ръководи операцията и набира около 200 кадъра включително високопоставени членове на Южноафриканските сили за отбрана, учени и лекари. Първоначално проектът е представен като изследователска програма, ориентирана към отбраната, предназначена да защити страната от враговете й.
Това, което всъщност прави тя, е да произвежда химически и биологични средства за неутрализиране на активистите срещу апартейда и да предотврати нарастването на небялото население.
Сред смъртоносните творения на д-р Басон са цигари с антракс, токсично мляко, вода и уиски и инструменти и чадъри с отрова. Идеята е тези предмети да бъдат пуснати в големи количества за ползване от нищо неподозиращите маси и така те да бъдат убити тайно.
Понякога обаче методите на Басон не са толкова тайни. При една операция, при която са убити близо 200 военнопленници в Намибия, на жертвите се инжектира инвалидизиращо количество мускулни релаксатори и след това са изхвърлени в океана от хеликоптер. Но дори когато токсичните предмети на Басон не са пускани, те създават хаос само още във фазата на тестване. Всъщност военнопленниците често са ползвани като опитни зайчета и са оставяни да умрат в отдалечени райони.
В един особено шокиращ случай Басон участва в заговор да се сложи талий в лекарствата на Нелсън Мандела с талий – токсичен тежък метал, който може трайно да наруши мозъчната функция – преди излизането му от затвора през 1990 г.
Когато смъртта не беше целта, проектът се фокусира и върху синтеза на „специфични за расата бактериални оръжия“, за да стерилизира небялата популация в Южна Африка. Д-р Шалк Ван Ренсбург, бившият директор на изследователските лаборатории Рудплат, дава показания пред Комисията за истина и помирение в Южна Африка (орган, подобен на съда след апартейда, който позволява на жертвите и свидетелите да свидетелстват, а извършителите да бъдат подложени на разпит или да поискат амнистия за минали престъпления), че в рамките на две седмици след присъединяването му към проекта:
Разбрах, че това не е отбранителна работа; това е нападателна работа. Най-честата инструкция, която получавахме от доктор Басон… беше да разработим нещо, с което да убием човек, което да направи смъртта му да прилича на естествена, и че нещото не бива да бъде открито в нормална криминалистична лаборатория.
Докато свидетелските показания като това хвърлят малко светлина върху престъпленията на Басон в проект Крайбрежие през 80-те години, голяма част от тях със сигурност остават под булото на тайната от ерата на апартейда и до днес.
Вутер Басон е признат за виновен по четири обвинения за непрофесионално поведение от Съвета на здравните професии в Южна Африка през 2013 г. В съда Басон защитава действията си като се представя за пехотинец на правителството на апартейда.
Процесът му започва на 4 октомври 1999 г. в Претория, Южна Африка. Първоначално той е обвинен в 67 престъпления, които включват 229 убийства, заговор за извършване на убийство, притежание на наркотици, трафик на наркотици, присвояване, измами и кражби, голяма част от които произтичат от работата му като лидер на проект Крайбрежие. Съдия Вили Хартценберг отхвърли обвиненията в конспирация, свързани със смъртта на 200 лица в Намибия, след като постанови, че южноафриканските съдилища нямат юрисдикцията да съдят д-р Басон за престъпления, извършени извън страната. Освен това съдията отхвърля четири обвинения за убийство в Южна Африка и 18 месеца по-късно общия брой обвинения вече са 46. След процес от три години, три месеца и 18 дни, съдия Хартценберг отсъжда, че държавата далеч не представя достатъчо доказателства и отхвърля останалите обвинения срещу д-р Басон. Прокурорите обжалват решението, но през 2003 г. Върховният апелативен съд на Южна Африка отказва да даде нов процес.
Как точно се измъкна Басон от всичко това, остава загадка и до днес. Той вика само един свидетел – себе си – и често признава вина като просто казва, че следва указанията на другите, но въпреки това остава на свобода. Някои казват, че съдията е бил на негова страна, но резултатът от делото остава шокиращ и до днес.