Няколко разкрития около потъването на Титаник
Има толкова много творби за трагедията с Титаник от 1912 г., че мнозина се питат: „Какво още може да се направи?“ Отговорът всъщност е: много.
Фактите от онази злощастна вечер ни позволяват бързо да отхвърлим най-абсурдните конспиративни теории – тези за някаква застрахователна измама, или идеята, че Титаник е построен с ниско качество, за да спестя пари например. Ето някои от по-значимите разкрития, които не са толкова популярни…
Капитан Смит и председателят на White Star (компанията собственик на кораба) Брус Исмай са обект на много подигравки и критики – но историята сочи, че и двамата мъже са третирани несправедливо
Двамата мъже често са подлагани на обстрел заради действията си по време на пътуването и потъването. Капитан Смит набутва кораба си с пълна скорост в ледени води, където знае, че плуват ледени късове; след като корабът удря айсберга, той е обвинен, че е доста безучастен в евакуацията и че не заема силната позиция на водеща фигура, когато е най-необходим.
Междувременно Исмай често е нападан, тъй като се твърди, че кара капитан Смит да увеличи скоростта през опасните води и нарежда кораба да възобнови курса след сблъсъка, като по този начин застрашава живота на пътниците още повече. Дори е критикуван просто защото оцелява…
Историческите сведения обаче ясно показват, че решението на капитан Смит да увеличи скоростта през онази вечер, макар и очевидно съмнително, не е нещо необичайно. В действителност, корабите Лузитания и Мауретания (британските океански кораби, пуснати през 1906 г.) редовно минават през същите тези води и дори през известни ледени полета с още по-голяма скорост и продължават да го правят дори след бедствието с Титаник. Ясно е, че капитан Смит не може да бъде съден както всеки друг капитан на пътнически лайнер в Атлантическия океан по това време. Капитан Смит просто няма късмет.
Междувременно записите ясно показва, че Брус Исмай, макар и доста ангажиран и развълнуван от представянето на Титаник по време на това пътуване, не оказва ненужно влияние върху капитан Смит, за да увеличи скоростта на кораба срещу по-добрата преценка на командира. След сблъсъка Исмай помага да се успокоят пътниците и дори активно участва в настаняването им в спасителните лодки. Едва в самия край той сам се качва в спасителна лодка – решение, за което читателя ще прецени сам. Исмай претърпява непоправими щети върху репутацията си, просто защото оцелява…
Корабостроителят Томас Андрюс не среща края си по начина, по който често се показва в книги, документални и игрални филми за бедствието. Всъщност смъртта му е значително по-героична
Всеки документален и игрален филм, създадени някога на Титаник, бърка подробностите за смъртта на Томас Андрюс от Harland & Wolff. Постоянно се представя, че се оттегля в стаята за пушачи в първа класа, в състояние на шок, където дочаква края. Въпреки това откриваме, че доказателствата в подкрепа на тази версия са трудно достоверни; дори той да е бил видян там, е много преди корабът действително да се разпадне.
Вместо това откриваме поразителни, но много правдоподобни доказателства от оцелелите: някои твърдят, че Андрюс е видян да помага на пътниците да се качат в лодките, а по-късно хвърля шезлонги зад борда, за да помогне на хората във водата, след което се отправят към парапетите само минути преди корабът потъна.
Един особено важен очевидец е стюардът Сесил Уилям Н. Фицпатрик: той разказва как вижда Андрюс и капитан Смит да минават заедно през контролния център на кораба, на най-горната палуба, само няколко минути преди палубата да потъне. По това време Фицпатрик също е на моста в контролния център и той се озовава във водата, преди да се качи на една от спасителните лодки.
Разказите на очевидци подкрепят възможността един от офицерите на кораба да се самоубива, както е показано във филма на Джеймс Камерън
Един друг спор е подновен, когато филмът от 1997 г. показа първия офицер Уилям Мърдок да се самоубива, след като първо стреля по пътници, които се опитват да се качат на спасителна лодка. Някои се оплакват, че тези кадри са обида към паметта на един фин човек и герой; много от тези оплаквания идват от хора от родния град на Мърдок и техните чувства са разбираеми. Всъщност оцелелият втори офицер Чарлз Лайттолер пише на вдовицата на Мърдок: „Бях… със сигурност последният офицер, който вижда г-н Мърдок… Той работеше усилено, лично помагаше на хората, грижеше се за спускането на лодките… Другите истории за него са абсолютно неверни.“
И все пак Камерън не е измисля сам твърденията за Мърдок. След бедствието много вестници споменават за самоубийство, като мнозина казват, че е става въпрос за Мърдок. Внимателното разглеждане на много от тези разкази обаче дава основание за съмнения: често свидетелят е на спасителна лодка или е на грешното място, за да види какво може да се е случило. В някои случаи доказателствата сочат, че репортерите по онова време директно си измислят цитатите.
И все пак няколко оцелели, които пишат до семейството и приятелите си, казват, че нещо се е случило на предната палуба на лодката, близо до мястото, където Мърдок е видян за последно.
Двата най-авторитетни разказа за самоубийство са от пътник от първа класа Джордж Реймс и пътник от трета класа Юджийн Дейли. В писмо до съпругата си Реймс пише: „Видях офицер с револвер да стреля и да убива човек… После даде военен поздрав и след това изстреля куршум в главата си.“ Дейли пише на сестра си: „В първата каюта (палубата)… Видях офицер да застрелва двама мъже… След това имаше нов изстрел и видях самия офицер да лежи на палубата. Казаха ми, че се е застрелял, но аз не го видях.“
И Реймс, и Дейли повтарят своите истории на повече от едно място. Освен това и двамата мъже са на лодка на предната палуба, където повечето източници твърдят, че има стрелба. Всъщност пътникът от първа класа Ричард Норис Уилямс казва, че е чул изстрел зад себе си точно когато водата достига точно до това място.
Важно е обаче да се отбележи, че нито Реймс, нито Дейли споменават името на офицера. Възможно ли е той да е някой друг освен Мърдок? Възможно е – шести офицер Джеймс Муди също е в тази близост. Местонахождението на главния директор Хенри Уайлд след товаренето на спасителна лодка D 15 минути преди потъването на кораба, е неизвестно. Много малък брой вестникарски истории твърдят, че именно Уайлд е стрелецът.
Дали служител се самоубива по време на потъването на Титаник, вероятно никога няма да бъде известно със сигурност, поне не без откриването на повече информация на очевидци. Но много от хората, които са свидетели на самоубийството (ако то се случва), загиват при бедствието. Понастоящем просто няма достатъчно надеждна информация.
