Няколко любопитни статистики от историята

8: Броят годишни заплати, които 1 килограм вълна – два пъти боядисана в най-доброто тирийско лилаво – ще струва на един римски войник през 1 век сл. Хр.

(на картината кучето на Херкулес открива лилавия цвят, художник: Теодор ван Тулден)

От около 1500 г. пр. н. е. лилавото багрило, произведено от секретите на жлезите на някои видове черупчести, е цветът на кралете, свещениците, магистратите и императорите, а най-висококачествения цвят идва от Тир, в древна Финикия (днес Ливан).

Цената му е феноменална. През 1 век сл. н. е. килограм вълна, два пъти боядисана в тирийско лилаво с най-добро качество, струва около 1000 денария – повече от осем годишни заплати на един обикновен римски войник. Едиктът на Диоклециан от 301 г. сл. н. е. (Познат още като Едиктът на максималните цени), който се опитва да контролира появилата се инфлация в империята, споменава най-скъпата боядисана коприна, която струва 300 000 денария за килограм! Междувременно известният сатиричен поет Марциал твърди, че лилавото наметало на претора (държавна позиция в Древен Рим под тази на консула) всъщност струва 100 пъти повече от заплатата на войника.

Причините за астрономическата цена се крият в получаването на самото багрило. Процедурата включва дълъг процес на риболов – използване на плетени капани, грундирани със стръв, след което се извличат на малки количества от багрилото отново с продължителен, трудоемък и миризлив процес от хиляди черупчести животни. Плиний Стари обяснява този процес и дава производствена статистика, която показва огромния брой необходими черупки, които се ползват в него. Той казва, че ако едно мекотело е с тегло 1 грам, над 3,5 милиона мекотели ще произведат само 500 килограма багрило.

И не преувеличава. Днес тирийското лилаво е пресъздавано, но отново с големи разходи. Когато германският химик Пол Фридандър се опитва да направи цвета през 1909 г., той се нуждае от 12 000 мекотели, за да направи само 40 грама багрило, достатъчно, за да оцвети носна кърпичка. През 2000 г. 1 грам тирийско лилаво, направен от 10 000 мекотели по оригиналната формула, струва 2000 евро.

6: Продължителността на живота в седмици за новопристигналите коне в Южна Африка по време на Англо-бурската война

Конете изиграват съществена роля в Англо-бурската война (1899–1902), но плащат ужасна цена: от 518 704 коня и 150 781 мулета и магарета, изпратени на британските сили в Южна Африка по време на конфликта, около 2/3 (347 007 коня, 53 339 мулета и магарета) никога не се връщат у дома.

В началото на войната британските части пътуват от зимата в северно полукълбо до лятото в Южна Африка, което означава, че кавалерийските коне все още са със зимните си палта и съответно страдат сериозно от жегата. Нещо повече, животните трябва първо да издържат дългото морско пътешествие (до 6 седмици), преди дори да стигнат Южна Африка. След като пристигнат пък на конете често не им се дава време да се възстановят от пътуването и да се приспособят към местните условия, а вместо това те са впрегнати веднага в действие. Нещо повече, около 13 144 коня и 2816 мулета и магарета са изгубени при самото пътуване в държавата.

Постоянното търсене на още и още свежи животни означава, че трябва да се внасят допълнително коне, но за разлика от понитата на бурите, тези внесени отвън коне не могат да пасат южноафриканска зеленина. Така се оказва почти невъзможно да се осигури достатъчно храна за тях, особено след като бурските партизани непрекъснато атакуват британските линии за доставка на провизии.

След войната кавалерийският офицер Майкъл Римингтън припомня, че процесът на извеждане на животните на фронта е „тридесетдневно пътуване а кораб, последвано от пет или шестдневно пътуване с железопътен транспорт, след това известно време полу-глад, след това малко бърза работа, след това два или три дни пълен глад, след това още работа…“. Невежеството в грижата за конете също не помага: един новопристигнал войник пита Римингтън дали трябва да храни коня си с говеждо или овнешко месо, и животните често се яздят, докато просто рухнат на земята. Резултатът от цялото това мъчение е, че средната продължителност на живота на новопристигналия кон в Южна Африка е само шест седмици.

500 000: Приблизителният брой на загиналите германски цивилни от стратегически бомбардировки по време на Втората световна война

Блицът е най-значителното нещо, което се случва с Великобритания по време на Втората световна война и в много отношения в крайна сметка дефинира цялата боен опит на държавата във войната на вътрешния фронт. Но това, което много хора са склонни да пренебрегват, е, че причинявайки 50 000 смъртни случая, стратегическите бомбардировки над Великобритания от германски самолети убиват около 1/10 от броя на загиналите при подобни атаки на Великобритания срещу Германия. Много от тези атаки са извършени от британското командване на бомбардировачите, което само губи около 50 000 екипажа си в конфликта.

Историята на Великобритания по време на Втората световна война трябва да бъде по-малко фиксирана върху блица и да се признае, че самата тя е извършител на далеч по-тежки бомбардировки над Германия. Това не е отклонение или отговор на немската бърза атака, а по-скоро дългогодишна политика на британската държава да използва машини за разрушаване на германската военна икономика.

1138: Броят на лондонските деца, които са записани като починали от „зъби“ през 1685 г.

Това число е взето от Статистиката за смъртност в Лондон от 1685 г., в която са изброени причините за смъртта в енориите в града. Наемани са по-бедни жени, наричани „търсачки“, които да събират данните, като са им плащани малки суми, за да ходят от врата на врата и да питат кой в този дом от какво е умрял. Много хора се страхуват от търсачите, защото те са свързвани с инфекции.

Отговорите, които получават, са странни: те включват неща като „уплах“, „стрес“ и „зъби“. Последното е съкратено от „отглеждане на зъби“ и се счита за основна причина за заболявания и смърт при новородените в ранния модерен период: през 1664 г. лекар заявява, че „никненето на зъби „винаги е опасно поради тежките симптоми, които произвежда, като конвулсии, треска и други злини“.

Но как никненето на зъбки причиняват заболяване? Преди се е смятало, че живите същества са съставени от специални вещества, наречени хумори, които съдържат различни количества топлина и влага. Когато хуморите са балансирани, тялото е здраво, но когато те са в дисбаланс, се получава болест. Зъбите са опасни, защото причиняват „остра болка като убождане с игли“, която от своя страна генерира „голяма топлина“, а топлината донася болести, причинени от горещите хумори, като треска. В детството телата са особено топли (стареенето се счита за процес на охлаждане) и затова се смята, че всяка допълнителна топлина при децата води до проблеми със здравето.