Невероятната история на японския майстор на меча Сасаки Коджиро – и фаталния му дуел срещу Миямото Мусаши

Японското минало е изпълнено с епични воини, но малко от тях издържат проверката на времето така добре, както историята на самурая Миямото Мусаши – и неговият дуел със Сасаки Коджиро, един от най-великите майстори на катаната в Япония.

Въпреки че Мусаши се е сблъсквал с много силни противници, никой не е представлявал по-голямо предизвикателство от Коджиро. Двамата се сблъскват на малкия остров Фунаджима през 1612 г. и въпреки че битката е бърза и решителна, тя се оказва и един от най-важните дуели в историята на Япония. Мусаши, който по онова време е на около 28 години, бързо поваля Коджиро и се утвърждава като най-великия самурай в Япония. След това, шокиращо, той се отказва да бъде воин.

Въпреки че в крайна сметка е победен в дуела, уменията на Сасаки Коджиро са толкова високо ценени, че Мусаши чувства, че вече няма пред кого да се доказва – той излиза победител срещу най-опитния в страната и затова се оттеглил от дуелите.

В крайна сметка паметта на Коджиро е усъвършенстването на уменията и той продължава да вдъхновява майсторите на бойните изкуства и до днес.

Нека проследим неговия живот.

Най-опитният майстор на меча в Япония

Знаем, че е роден около 1585 г. – историческите данни не са ясни – в префектура Фукуи, но голяма част от ранния живот на Коджиро е забулена в мистерия. Сведенията сочат, че изучава меча в стила Чуджо-рю, макар че се спори дали негов учител е бил прочутият Тода Сейген или Канемаки Джисай, който е бил ученик на Сейген.

И в двата случая Коджиро от ранна възраст добре владее стила, въпреки че техниката му се различава от тази на неговия учител по един забележителен начин. Докато Сейген – предполага се, че именно той е преподавал на Коджиро – е майстор на кодачи (къс меч), Коджиро е усвоил техниката с нодачи (дълга катана). Неговият меч е с 20 сантиметра по-дълъг от традиционната катана и Коджиро го владеел с такава плашеща лекота, че станал известен като „Демона на Западните провинции“.

В крайна сметка Коджиро побеждава в дуел по-малкия брат на своя учител и създава своя собствена школа, която нарича Ганрю или „стил на голямата скала“. Става известен и с характерната си техника, наречена „Тсубаме Гаеши“ или „Бързата лястовица“. Името е вдъхновено от бързите и непредсказуеми движения на лястовица в полет.

За съжаление, освен името и обобщението на техниката, не са запазени никакви документи, които да описват как всъщност се е изпълнявала тя. (Това, което е сигурно обаче, е, че техниката и уменията на Коджиро му спечелват еднакво много слава и презрение в цяла Япония, тъй като разказите за неговите дуели всяват страх у противниците му – и предизвикват съперници.

Конкретните детайли на много от първите дуели на Коджиро също са изгубени във времето, но през вековете са се запазили няколко сведения. Един от ранните двубои, допринесъл за славата на Коджиро, е сблъсък между него и трима противници. Те имали мечове, а Коджиро бил въоръжен само с тесен (желязно ветрило). Въпреки че това не e любимото му оръжие, той успява да надделее над противниците си и да излезе победител в битката.

Но именно легендарният дуел между Сасаки и Миямото затвърждава мястото и на двамата воини в историята.

Кой е Миямото Мусаши?

Принт на Миямото Мусаши, който разсича Тенгу – демон от японския фолклор. Wikimedia Commons

Миямото Мусаши е прочут майстор на меча, стратег, философ и художник. Най-известен е с уникалната си техника с два меча и рекорда си от победи в поне 60 дуела. Много от неговите поучения са събрани в текста от XVII в. „Книга на петте пръстена“, който и до днес служи като ръководство за начинаещи майстори на бойните изкуства.

Мусаши се сражава и печели първия си дуел едва на 13 години, с което рано се отличава от своите връстници. В по-късните си тийнейджърски години се бие за губещата страната в битката при Секигахара през 1600 г., в резултат на което става ронин или самурай без господар. Този период на скитане позволява на Мусаши да усъвършенства уменията си и да развие своята отличителна техника нито ичи-рю, или „Две небеса като едно“.

Към 1612 г. Мусаши и Сасаки Коджиро са изключително уважавани майстори на меча – вероятно двамата най-велики воини в Япония по онова време. Естествено, това ги превръща и в ожесточени съперници.

Така на 13 април 1612 г. те решават да разрешат съперничеството си веднъж завинаги.

Съдбовният двубой

Гравюра, изобразяваща съдбовния дуел между Миямото Мусаши и Сасаки Коджиро. Публично достояние

Миямото Мусаши се среща със Сасаки Коджиро на малък остров, наричан тогава Фунаджима, но не в планирания момент. За да наруши фокуса на противника си, Мусаши пристига на двубоя с три часа закъснение и със странно оръжие: груб, ръчно издялан бокен – дървен меч, който той изработва от гребло. Оръжието е и значително по-дълго и от прочутото нодачи на Коджиро, което дава на Мусаши предимство.

Когато Мусаши най-сетне пристигна, развълнуваният Коджиро вади меча си и захвърли ножницата, крещейки: „Закъсняваш, защото се страхуваш!“

На което Мусаши отговаря с думите: „Ако нямаш повече полза от ножницата си, вече си мъртъв.“

Това само още повече развълнува Коджиро и той се впуска в атака, използвайки прочутата си „Бърза лястовица“. Подготвеният за това Мусаши, ползвайки по-дългия си бокен, бързо отвръща, нанасяйки смъртоносен удар в черепа на Коджиро. С това дуелът приключва и Миямото Мусаши печелил титлата на най-великия японски дуелист.

Смятайки, че вече няма достатъчно достойни предизвикателства, Мусаши се оттегля и прекарва остатъка от дните си като учител, художник и философ.

* * *

Междувременно остров Фунаджима по-късно е преименуван на Ганрю-джима в чест на бойния стил на Коджиро. Всъщност, въпреки решителната си загуба, неговата памет остава силно. Дуелът между двамата е увековечен в статуи на острова, както и в безброй литературни произведения, театрални постановки и филми в Япония.

В крайна сметка Сасаки Коджиро остава добре позната фигура в историята на японските бойни изкуства. Неговите техники допринасят значително за развитието на дисциплината, а историята му е свидетелство за стремежа към съвършенство и сложността на честта и съперничеството в самурайската традиция. Историците все още спорят дали подробностите за съдбовния дуел са напълно точни – или дали изобщо се е случил – но независимо дали е или не е, той е пример за умение и хитрост.