Неразкритото убийство на един крал
Ананда Махидол е късогледо и болезнено срамежливо момче. Когато е на 9 години през 1935 г., той става осмият крал на Сиам (Тайланд) и пленява сърцата на своя народ. Но царуването му е болезнено кратко и завършва в спалнята му с един куршум, изстрелян в главата от близко разстояние. Той е едва на 20. След броени часове 18-годишният брат на Ананда, Пхумипхон, сяда на трона, където остава от 9 юни 1946 до 13 октомври 2016 г. Той управлява по-дълго от всеки държавен глава на Сиам и натрупва богатство, оценено на повече от 30 милиарда долара, което го прави най-богатият монарх в света според Forbes. Неговите инвестиции за училища и болници, както и за оказване на помощ при бедствия, помагат за значителната му популярност сред обществото (като това става и с известна помощ от приятели със събствени интереси). Смъртта на Ананда обаче и до днес остава неразгадана.
Пхумипхон Адунядет, 2010 г.
И така, какво точно се е случва в Тайланд през юни през 1946 г.? Отговорът днес не е по-ясен, отколкото в момента след убийството, което шокира цялата държава. Ананда и брат му са неразделни като деца и юноши, а един от общите им интереси е огнестрелното оръжие – известно е, че се упражняват в стрелба редовно в Големия дворец в Банкок. На сутринта на 9 юни 1946 г. Пхумипхон казва, че в 9:00 ч. влиза в спалнята на брат си в двореца, вижда, че спи и го оставя. Двайсет минути по-късно изстрел отеква в комплекса на двореца. Пажът на царя, Чит Сингазени, се втурва в стаята и, като не вижда никого освен Ананда, извиква: „Царят се застреля!“ Майка му, Сангвал, последва слугата в стаята. Ананда лежи в леглото си с лице нагоре, с дупка от куршум в челото и пистолет Colt .45 до него. Сангвал отблъсква мрежата против комари и се хвърля върху тялото, викайки: „Нанда, сине мой!“
Първите вести в печата от Банкок казват, че смъртта на Ананда е случайна. Ананда след няколко дни трябва да пътува до Съединените щати за посещение в Ню Йорк и Вашингтон, преди да се върне в Швейцария, където получава по-голямата част от образованието си. В дните след смъртта му обаче вестниците по целия свят спекулират с възможността крал Ананда да е отнел живота си целенасочено. Връзката му с 21-годишна швейцарка в Лозана се разпадна, докато е в Тайланд, и се носят слухове, че кралят е бил унижен. Той има и неприятности със стомаха, казват някои съобщения. Той е неохотен владетел и се кара с майка си, отбелязват други. Но тайландското правителство бързо отхвърля всяка инсинуация за самоубийство. За будистите в Тайланд е просто немислимо, че техният просветлен крал може да се самоубие. Освен това правителството отбелязва, че пистолетът е открит до лявата ръка на Ананда, който борави с дясната, и почти слепият крал не е с очила, когато умира.
В края на седмицата тайландските служители – осъзнавайки необходимостта от бързо разрешаване на смъртта – нареждат специална анкетна комисия, която да я разследва. Правителството, което вече е разклатено от борбите за власт след Втората световна война, е в смут. „Всяко споменаване на краля на публично място“, съобщава репортер на Chicago Daily Herald от Бангкок, носи сериозни последствия от тайната полиция. (Съгласно тайландската конституция, критиките към монархията са забранени.) Анкетната комисия назначава група от 15 медицински експерти, включително един американец, които да докладват за стрелбата. Те ексхумират тялото на Ананда и правят рентгенови снимки, за да се определи пътя на куршума.
До края на месеца лекарите представят своя доклад: Сиамският цар Ананда Махидол е бил убит. „Това е абсолютно убийство“, заяви Чок Чотикашиен, един от видните членове на групата. Американският лекар Едуин Корт е съгласен. „Положението на раната и следата от куршуми изглежда показват, че смъртта е резултат от убийство, а не от самоубийство“, каза Корт. „Случайна смърт е слабо вероятна.“
След няколко месеца разпити разследването продължава на фона на безкръвен преврат, с който военен режим превзема властта в Тайланд от цивилното правителство, ръководено от премиера Приди Пханомьонг. След седмица Приди се укрива в следствие на обвинения, че има участие в смъртта на Ананда. Бившият секретар на краля, сенатор Халео Патомрос, е арестуван заедно с двама служители на двореца, включително Чит, слугата, който открива тялото на Ананда. „Има категорични доказателства, че Негово покойно величество е убит“, заявява генерал Фин Чънхаун, заместник върховен главнокомандващ на сиамската армия.
След като Пхумипхон се завръща от Швейцария през 1950, той си създава силно позитивен образ сред своя народ, не без помощта на ЦРУ и американското правителство, което иска силен антикомунистически съюзник в лицето на Тайланд.
Но 8 години след като Ананда е открит в спалнята си с дупка от куршум в главата, делото за убийство е в задънена улица. Разследването и съдебните процеси продължават, но основният заподозрян Приди, бившият премиер, остава в изгнание. Секретарят на Ананда и двамата слуги все още са лишени от свобода, но тъй като на практика няма доказателства срещу тях, не са осъдени. Едва през октомври 1954 г. генерал Фао от сиамската армия, който продължава да настоява за приключване на делото, осигурява присъди, които Върховният съд на Тайланд потвърждава. Тримата са осъдени на смърт заради конспирация за убийство на крал Ананда. Вината им обаче е съмнителна и убийството остава неразкрито.
