Най-ужасното мъчение в историята

През 1484 г. англичанинът Уилям Колингборн е признат за виновен в държавна измяна.

Престъплението му? Написал куплет, в който обижда крал Ричард III и неговите висши съветници.

Присъдата му? Смърт. Но не просто смърт – Колингборн ще бъде екзекутиран чрез обесване, изкормване и разчекване.

Най-напред Колингборн традиционно е завързван за дървен панел и теглен от кон до мястото на екзекуцията. Там е обесен почти до смърт, а след това е изкормен. Твърди се, че все още в съзнание, Колинборн е извикал: „О, Господи Исусе, още една беда!“, когато червата му били хвърлени в огън пред очите му. След това е извършен последният етап от екзекуцията – крайниците на Колинборн са откъснати от тялото му.

Това ужасяващо наказание е било запазено за мъже, признати за виновни в държавна измяна, и се е прилагало в Англия в продължение на векове. То не само подлага жертвата на часове ужасни мъчения, но и служи като предупреждение за другите – подобни екзекуции често привличали тълпи – да спазват реда и да уважават короната.

И така, как започва този метод на екзекуция? Кои са били някои от хората, загинали по този начин? И как най-накрая приключва?

Измяна

Обесването, изкормването и разчекването се появява за първи път през XIII век като особено мъчителна екзекуция, предназначена конкретно за виновните в измяна. Въпреки че е кодифициран в закон едва през XIV в., методът обикновено следва същите стъпки, като жертвата е подложена на часове болка и унижение.

Британският закон информира жертвата: „Да бъдеш теглен с кон до мястото на екзекуцията, където да бъдеш обесен за врата и като си жив да бъдеш съсечен, да бъдат отрязани твоите интимни части, да бъдат извадени червата ти и да бъдат изгорени пред теб, главата ти да бъде отрязана от тялото ти и тялото ти да бъде разделено на четири четвърти, за да бъде унищожено по волята на краля.“

Така процесът е разделен приблизително на 3 части. Първо, жертвата бива влачена към екзекуцията, обикновено с кон, понякога тя е била връзвана за дървен панел. Въпреки че това може да изглежда милостиво на фона, то е само за да се гарантира, че осъденият ще остане жив.

След това жертвата се обесва, но не докато умре, а само докато не загуби съзнание. След това е разрязвана, изкормвана и кастрирана. Често вътрешностите на клетника са изгаряни пред очите му.

В този момент много хора – поне тези, които са имали късмет – са умирали от шок или наранявания. Други все още оставали живи до момента на обезглавяването им.

Но има и една последна стъпка.

След като жертвите са вече мъртви (макар че в някои исторически изображения на метода на екзекуция жертвите са изобразени с все още прикрепени глави в тази стъпка), те са „разчленявани“, което означавало, че телата им са разкъсвани на четири части. Понякога палачът просто ги нарязвал на парчета, но в други случаи се съобщава, че ръцете и краката им са връзвани за четири коня. След това конете са подтиквани да потеглят в различни посоки, като по този начин жертвата е разкъсвана на четири части.

Обикновено тези екзекуции се провеждали публично пред огромни, жадни за кръв тълпи. И всве пак, за да са сигурни, че посланието е достигнало до всички, които са се изкушили да се противопоставят на краля, палачите излагали частите от телата на жертвите на публични места като Лондонския мост.

Така от XIV в. нататък обесването, изкормването и разчекването е не само ужасен метод за екзекуция, но и популярен.

Жертви

Илюстрация в „Английска история“ на Матю Парис, Уилям де Мариско е влачен към екзекуцията си с кон.

Началото на този тип наказание се дебатира, но то се споменава за първи път в средата на XIII век.

През 1238 г. мъж е осъден на смърт по този особено жесток начин за опит за убийство на крал Хенри III. Според „Английска история“ на бенедиктинския монах Матю Парис от 1235 до 1273 г. мъжът е бил „влачен, след това обезглавен, а тялото му – разделено на три части; всяка част след това е била влачена през един от главните градове на Англия, а след това е била увисена на бесилка, използвана за разбойници“.

Няколко години по-късно, през 1241 г., мъж на име Уилям Мариз е признат за виновен в пиратство. Син на благородник и първият човек, екзекутиран за пиратство, Мариз е осъден да бъде разкъсан на четири части.

От този момент нататък много други хора са обесени, изкормени и разчекнати – някои от тях доста известни. Да вземем за пример Дафид ап Груфид, уелски принц, осъден на смърт за това, че е „съзаклятничил“ за смъртта на краля. През 1283 г. той е обявен за предател на краля“, обесен „като убиец“ и разчленен за „съчиняване на смъртта на своя господар краля“. За капак крайниците на принца са изгорени за светотатство.

Но може би най-известният случай идва две десетилетия по-късно с екзекуцията на шотландския рицар Уилям Уолъс.

През 1305 г. Уолъс е признат за виновен в държавна измяна заради участието си в шотландското въстание срещу Англия. Осъден е на смърт по познатия вече начин… но смъртта на Уилям Уолъс е особено жестока.

Шотландският лидер е съблечен гол, завързан е за дърво и е влачен 1 километра до мястото на екзекуцията си, докато освирепяла тълпа хвърля по него боклуци и екскременти. Той е обесен, но е изкормен още приживе. Палачът отрязва пениса и тестисите му, изважда червата му и ги изгаря пред очите на Уолъс. След това сърцето на Уолъс е също извадено, той е обезглавен и най-накрая тялото му разрязано на четири парчета. Сякаш смъртта не е достатъчна, след това парчетата са изложени из цяла Великобритания, а главата му е забита на кол на Лондонския мост.

Уолъс, разбира се, далеч не е последният човек, който умира по този живописен начин. Освен Колингборн, който намира смъртта си през 1484 г., и Франсис Дереъм, който е убит през 1541 г. (заради предполагаема връзка със съпругата на крал Хенри VIII Катрин Хауърд), много водачи на бунтове също са екзекутирани така, включително ръководителите на Селския бунт през 1381 г. и хората, отговорни за заговора на Бабингтън срещу кралица Елизабет I през 1586 г.

Гай Фокс и съучастниците му в Барутния заговор също са осъдени на смърт чрез обесване, изкормване и разчекване. Фокс обаче успява да се отърве от мъките, когато скача от стълбата на бесилото и си чупи врата (тялото му все пак е разчленено и изложено на показ).

Краят на злокобната практика

Гравюра, изобразяваща екзекуцията на сър Томас Армстронг през 1684 г.

Въпреки че обесването, изкормването и разчекването може да изглежда като средновековен метод за екзекуция, той продължава да се прилага до XVIII и XIX век. През 1798 г. ирландският свещеник Джеймс Койгли става един от последните хора, убити по този начин през XVIII в. за това, че е „съдействал“ за смъртта на краля и е подкрепял французите.

През XIX в. подобни екзекуции продължават, но жертвите вече не се изкормват, а други части стават символични – както когато ирландецът Едуард Маркъс Деспард и шестимата му съучастници, осъдени на смърт за заговор за убийството на крал Джордж III, са символично изкормени в двора на затвора, преди да бъдат обесени и обезглавени.

От този момент нататък повечето осъдени са само обесвани и обезглавявани (без теглене с кон, икормване и разчекване). И когато през 1867 г. е произнесена последната присъда за този тип екзекуция, тя не е изпълнена, а 3 години по-късно Законът за конфискацията от 1870 г. я отменя напълно.

Все пак историята тя оставя своя отпечатък като не само превръща в мъченици хора като Уилям Уолъс, но и показва колко жесток може да бъде човешкият ум. Векове наред екзекуцията на престъпници не е достатъчна; властите в Англия искат да видят враговете си да умират по възможно най-ужасяващия, болезнен и унизителен начин – и в продължение на стотици и стотици години от XIV до XIX век им се получава.