Най-младият създател на финансова пирамида в САЩ – как Иян Бък се възползва от човешката лакомия
Чували сме много пъти, че САЩ е мястото, където човек може да изпълни мечтите си. Достатъчно е просто да отиде и да се захване с някаква работа, а след това лесно да изгради своята империя. Голяма част от емигрантите са знаели, че в Лондон улиците са от злато и много често искали да отидат именно там. Има едно неписано правило, че когато един човек наистина успее да победи системата, макар и за кратко, той получава някаква особена форма на чест, защото именно законите трябва да предпазват обществото от другите, от индивидуалистите, от майсторите на измамата, които не само получават вниманието на аудиторията, но по-късно дори се изследват от всяка една институция.
Да бъдеш оригинален измамник е не просто призвание, но и желание за действие. Ето защо обръщаме внимание на един от най-добрите и най-млади създатели на финансова пирамида. Запознайте се с историята на Иян Бик. За разлика от много други свои връстници, неговите 20 години са особено вълнуващи и шеметни. Той може да си позволи всичко, което пожелае. Около неговата личност се носят най-различни истории, някои смятат, че идва от богато семейство, други го наричат гений, а трети смятат, че приятелството с него ще донесе много сериозни облаги и най-вероятно точно това се случва.
Иян обаче има една много по-различна история. Като малък, той си спомня, че е бил обект на тормоз в училище, като се заканвал, че някой ден всичко това ще се промени. За първи път се забелязва в медийното пространство като един от организаторите на най-различни музикални събития в клуб „Tuxedo Junction“ в Данбъри, Кънектикът. Още тогава започва да организира различни мероприятия, като осъзнава, че ако уговори клуба за една сума, спокойно може да повиши билетите двойно и да изкарва добри приходи.
Прави това още на 15-годишна възраст, което наистина е похвално – откривайки ниша за развитие, той не се притеснява от идеята да прави пари, даже я приветства. Не всичко върви толкова гладко, колкото му се иска, понякога полицията идва, за да провери дали евентуално не се продава алкохол в заведението, особено след като Иян качва постове в социалните мрежи, където показва запасите за тийнейджърите, които ще се появят за вечерта. Откъде започва всичко, бихте попитали?
Иян е обвинен за създаването на понзи схема, кръстена на нейния известен създател, отново проявен в САЩ, в началото на XX век. Идеята на Понзи е, че може да предлага някаква услуга и стока, която ще се плати в бъдеще, като с първия натрупан капитал от клиенти, предоставя на новите клиенти някакви средства – един вид разплащане, а след няколко такива транжа, повечето участници в схемата пият по една студена вода и никога не получават никакви други средства. Ето защо и създателите на самата схема са длъжни да работят много върху психологията и да убедят участниците, че всичко е наред. Не си мислите, че това е толкова лесна задача, ето защо и хора като Чарлз Понзи успяват да натрупат капитал от 15 милиона долара, като никой не знае какво се случва с тях.
Истинският майстор на такава схема започва с близки и приятели, а веднъж след като получат главоломната първа печалба, те сами започват една смела рекламна кампания и въвличат други кадри. В случая Иян се насочва към тийнейджърите на Кънектикът. Данбъри се оказва едно от богаташките места под прикритие, поради простата причина, че голяма част от семействата са активни на Уол Стрийт и познават много добре борсите. Семействата там обикновено отбелязват скок на бюджета за година в рамките на 65 000 долара над всички останали американски семейства. Като малък град, създаден почти изкуствено за заможни американци, търсещи място, където да избягат, забавленията и моловете не са чак толкова срещани. Именно тук един младеж ще роди своята гениална идея.
Въпреки голямото финансово образование, никой от тях не знае дори кой точно е Бърни Мадоф, никой не знае и колко хора са останали без своите средства, което показва, че образователната система продължава да е изоставена и изгубена. В самият град, Бик се смята за един от гениите, младеж-чудо, който може да направи пари и от въздуха. Още в гимназията е започнал да продава сода и бонбони, като се разхожда из парковете и спестява разходките на почиващите. След това започва да организира детски дискотеки в един от най-големите клубове на града – „Tuxedo Junction“.
По това време неговите „партньори“ го разпознават като особено тих и интровертен тип, който не обича да комуникира толкова много. Иян умее да планира, умее и да ръководи, а това е впечатляващо за младеж, който е все още в гимназията. Първото създадено събитие от него се случва на 15-годишна възраст, като събира сумата от 2000 долара за вход и още 1500 долара под формата на гривни за благотворителност. Да спечелиш такава сума на 15 години със сигурност ще накара и най-глупавият тийнейджър да се замисли какво да се случи и какво да се прави. За да отпразнува своята първа година, Иян ще наеме ди-джеи и един от големите клубове в Данбъри. Неговите приятели влизат безплатно, но всички останали гости плащат по 10 долара куверт, като след това цената за по-късно пристигналите ще достигне сумата от 15 долара.
През 2013 г. Иян най-накрая завършва гимназията и с много малък интерес към колежа, започва да се занимава именно и само с провеждането на събития. Успява да открие някои по-добри промоутъри и така организира други интересни мероприятия по тази линия. Любимият Tuxedo Junction разполага с още едно помещение, което се използва за склад. Иян го наема и започва да организира своите мероприятия именно там. В рамките на 6 месеца се радва на някакви успехи, но осъзнава и голямата истина – не всяка вечер е подходяща за развлечение. През 2014 г. собствениците заявяват, че ще затворят врати и Иян първи предлага да закупи цялата сграда.
Като място с история – през 90-те години някои от младите рок банди, пътуващи между Ню Йорк и Бостън ще започнат да се отбиват и в това място, за да спечелят още пари. Не са и малко от звездите, които го посещават, някога тук са пели Korn, Blink-182, Jewel и Oasis. В последното десетилетие на новото хилядолетие ще стане ясно, че все по-малко хора минават покрай Кънектикът и точно това е мечтата на Иян – да върне старата слава и да накара повече хора да инвестират в нощния живот или в емоциите, които някога са били налични. Не трябва да се залъгваме, дори и тогава сградите струват много пари, но Бик признава, че е успял да вземе средствата от приятели и роднини. Неговият баща има кетъринг компания и няма нищо против да подкрепи начинанието.
Малко по-късно станало ясно, че той иска да закупи само бизнеса, като сградите остават на собствениците, което редуцира значително разходите. Полицията чака точно това и редовно идва за най-различни проверки. Бик няма никакъв лиценз за продажба на алкохол и след като такъв не се открива, клубът е глобен два пъти за пускането на повече хора, отколкото е заявила противопожарната команда. Оказва се, че вкарването на алкохол е било особено лесно, като това също идва под формата на глоби. След като и това не помогнало, младият собственик наема фирма за кетъринг, но често се случва легално да се продаде алкохол на непълнолетен. YouTube каналът се превръща в доста цветно място, където съдържателят най-често се представя като бизнес гуру, цитиращ най-различни мъдри мисли.
На фона на всичко това, местните издания го описват като млад и успешен бизнесмен, който знае как да се справя в една особено враждебна среда. Това има и тъмна страна. В последните години от гимназията, той започва да търси най-различни инвеститори, като предлага бизнеси в eBay. Разследващите смятат, че е закупил акаунт с много висок рейтинг, занимаващ се с продажбата на електроника. След това намира друг купувач и започва да продава не толкова добри стоки от негово име. На фона на това, приходите от тези продажби, както той самият твърди, идват от организирането на събития и концерти, но една бърза проверка показва, че повечето не са успели да покрият дори разходите си.
След като открива други инвеститори в неговия eBay бизнес, започва да плаща и комисионни – твърде големи, за да бъдат истина. Първо са неговите съученици, след това са и други хора, които дори не познава. Често разказва как може да купи гейминг конзоли за по 100 долара и след това да ги продаде за по 400 долара в мрежата. С подобни планове, скептиците бързо се тушират, след като хората около тях започват да получават пари от продажбите. Лакомията е един от големите човешки пороци и някои от неговите приятели инвестират суми от по 10 000 долара, а след това повличат още повече хора след себе си. Някои идват с 5-6 хиляди долара, други с много повече, но в началото всички са повече от щастливи.
Единственият с големи облаги остава Бик, който реално не върши нищо, а получава пари, докато хвърля дребни суми в очите на своите „партньори“. След като състоянието се трупа, бизнесменът решава да се отдаде на по-лъскав живот. Започва да се разхожда из по-богатите щати, харчи пари и не се интересува от нищо. Един от инвеститорите заплаща сумата от 50 хиляди долара, които веднага се инвестират в два джета. На фона на това, много от неговите съдружници вече не са особено щастливи от фактите и искат да си върнат парите. В продължение на година, мнозина не са виждали и стотинка и точно тогава се ражда гениалната мисъл – дали съвсем случайно всичко това не е една голяма измама?
Скоро и федералните агенти започват да привикват всички на разпит, за да разберат кой е този млад Джеф Безос, който на 20 години притежава толкова много. През 2013 г. е обвинен, че е успял да наеме Уиз Калифа за своето заведение, но се оказва, че такива планове никога не са били възможни. С парите организира други събития, но отново без толкова голям успех. С натрупването на големите борчове, най-накрая Иян се озовава обратно в собствения си малък и скромен дом. Стойността на всички събрани пари е около 3 милиона долара, които се оформят в 11 различни обвинения за измама. Най-накрая е осъден за 6 от тях, като се оказва, че дори лежи в затвора. В историята на САЩ, той остава един от най-младите измамници, ръководили финансова пирамида в модерната история.
Едва ли ще е единственият и през следващите години, но както той самият споделя в съда – парите дошли от факта, че всеки е бил толкова лаком за пари, че просто нямало как да се откаже. На финалът е трудно да се замислим кой е виновен – този, който взима или този, който дава.
