Най-голямото измиране на видове в историята на Земята

Земята не е чужда на масовите измирания – досега е имало 5, а някои учени дори твърдят, че сме в разгара на 6. Най-голямото от тях обаче е било толкова опустошително за живота на планетата, че получава и прилежащо име – „Голямото измиране“.

Ако смятате, че астероида Чиксулуб преди 65 милиона години е причинил лоши, смятайте пак. Върнете се още по-назад във времето, преди около 250 милиона години, и ще видите Голямото измиране – известно още като пермско-триаското измиране – което унищожава представители на всички класове живот.

Тогава изчезват над 95% от морските видове и 70% от сухоземните. Общо около 90% от всички видове на Земята по това време са напълно унищожени. Макар че се спори за точния период от време, през който това се случва, няма съмнение, че не е било много весело.

Причината, поради която учените са изобщо в състояние да кажат, че е имало такова нещо, е фосилната документация. Представете си, че правите разрез на седиментна скала, която се е образувала в периода от края на перм до началото на триас; Голямото измиране може да бъде отбелязано с внезапен, рязък спад в разнообразието на вкаменелостите.

Разбира се, такава повсеместна смърт не се случва без причина – но дълго време учените се затрудняваха да разберат какво точно е станало. Някои предполагат, че става дума за удар от астероид, а други – за огромно вулканично изригване, променило климата, или пък за комбинация от фактори.

През 2014 г. екип от изследователи от Масачузетския технологичен институт изложи тезата, че за това може да е виновен възходът на микробите, произвеждащи метан. След като изследват седименти от Южен Китай, те стигат до заключението, че родът Methanosarcina започва да процъфтява към края на пермския период; това означава повече метан, който се превръща във въглероден диоксид, който на свой ред допринася за нивата на глобално затопляне и окисляване на океаните, което може да предизвика широко разпространено измиране.

По-новите изследвания клонят към теорията за „комбинация от фактори“ – по-конкретно, че ефектът на вулканичните изригвания върху затоплянето на климата се е засилил на сушата от така наречените мега Ел Ниньо събития.

„По време на пермско-триаската криза Ел Ниньо [топлата фаза на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан] се е задържал много по-дълго, което е довело до десетилетие на широко разпространена суша, последвано от години на наводнения. По принцип климатът тогава е бил хаос“, казва авторът на изследването професор Пол Уигнал в изявление.

„Повечето живи организми не успяха да се адаптират към тези условия“, добавя съавторът професор Ядонг Сун, „но за щастие някои неща оцеляха, без които днес нямаше да сме тук. Това беше почти, но не съвсем, краят на живота на Земята.“