Най-бележитите женски протести по света

Стачката на сватовниците – 1888, Великобритания (на илюстрацията горе)
През 1888 г., с подкрепата на социалистически активисти, около 200 момичета в лондонската фабрика „Брайънт енд Мей“ оставят инструментите си в знак на протест срещу условията на труд и оскъдното заплащане. Към тях се присъединяват още 1200 работници и в крайна сметка компанията се съгласява с техните искания, обещавайки, наред с други неща, да премахне глобите и удръжките на заплатите и да направи специална стая за закуска.

Войната на жените от Аба – 1929 г., Нигерия
От ноември до декември 1929 г. около 25 000 жени в провинциите Калабар и Оуери в югоизточната част на Нигерия излизат на бунт срещу политиката на потисничество, въведена от британската колониална администрация, включително нов пазарен данък. Жените нападат европейски магазини и местни съдилища, управлявани от колониалните служители, и в някои райони принуждават наложените от Великобритания началници да подадат оставка. Но те се сблъскват с жестоки отмъщения от колониалните войски – има повече от 50 убити жени и десетки други ранени.

Широко се смята, че въстанието е едно от първите големи предизвикателства пред британската власт в Западна Африка през колониалния период и в резултат на това много от предложените закони отпадат, включително пазарния данък.

Походът към Версай – 1789, Франция
Едно от най-ранните събития на Френската революция, Маршът на жените, започва на пазарите в Париж в знак на протест срещу недостига и нарастващите разходи за хляб. Не след дълго хиляди въоръжени жени тръгват към Версайския дворец, решени да принудят Луи XVI да се върне в Париж. Кралят чува оплакванията им, но не е убедени и хора от тълпата обсаждат двореца като почти залавят Мария Антоанета. Обсадата приключва едва когато Луи XVI се съгласява да премести кралския двор обратно в града.

Стачката на Путилов – 1917 г., Русия
На 8 март 1917 г., Международния ден на жените (23 февруари по стария руски календар), групи от (основно) жени започват да се събират на Невския проспект в руската столица Петроград. Към обяд броят им набъбва до десетки хиляди, много от тях стиснали самоделни транспаранти с призив за промяна. Следобед към тях се присъединяват текстилни работнички, които стачкуват в знак на протест срещу недостига на хляб, а до късния следобед около 100 000 души – включително и мъже – се присъединиха към стачката.

На следващия ден около 150 000 души излизат по улиците – някои плячкосват, преобръщат трамваи или се бият с полиция, а други просто призовават за промяна. Тази демонстрация, водена първоначално от жени, помага да се посеят семената на Руската революция.

Протест на Мис Свят – 1970 г., Великобритания
На 20-ия конкурс за красота „Мис Свят“ настъпва безпорядък през 1970 г., когато протестиращите за освобождение на жените щурмуват Роял Алберт Хол в Лондон, където 58 жени се състезават за титлата „Мис Свят“ (печели Мис Гренада, Дженифър Хостен, на снимката). 100-те милиона зрители (22 милиона само в Обединеното кралство), които гледат събитието по телевизионните екрани по целия свят, могат само това – да гледат – докато водещият Боб Хоуп е обсипван с изгнили плодове и зеленчуци и брашно. Освен че протестират срещу идеята жените да се оценяват само по външния им вид, протестиращите също искат да обърнат внимание на мултинационалните компании и пресата, които подкрепят състезанието. Всеки от протестиращите е глобен около 1500 лири днешни пари, а някои прекарват една нощ в килиите.

Движението за освобождение на жените – 1960–80-те г., по целия свят
Движението за освобождение на жените се появи през 60-те години – предимно на Запад – по време на бързи социални и културни промени и провежда кампания по редица въпроси, засягащи жените – от принизяването им до предмети и насилието над тях, до равното заплащане, репродуктивните въпроси и абортите, правата и половата дискриминация.

Използвани са множество методи – както легални, така и незаконни – за повишаване на осведомеността относно проблемите в основата на движението и за изискване на социални и правни промени – включително протестни шествия, писане на писма, засипване с брашно…

Грийнам Комън – 1981–2000, Великобритания
През септември 1981 г. уелската група „Жени за живот на Земята“ пристигна в Грийнам Комън, Бъркшир, за да протестира срещу решението да се разположат там 96 ядрени ракети. Когато опитите за обсъждане на решението са пренебрегнати, те създават лагер до оградата около авиобазата RAF Greenham Common. Така се ражда Общият женски лагер за мир в Грийнъм.

През следващите 19 години жените окупират лагера денонощно, при всякакви метеорологични условия и без електричество и течаща вода. Едно от най-големите събития, проведени на мястото, се случва през декември 1982 г., когато над 30 000 жени се хващат за ръце около базата. Ракетите са премахнати между 1989 и 1991 г., но Лагерът на мира остава като протест срещу ядрените оръжия. Последните жени го напускат през септември 2000г.