Младите хора вече са толкова нещастни, че са променили един основен модел на живот

На мнозина от нас са казвали, че гимназиалните години ще са най-хубавите в живота ни. Но според ново изследване на професор Дейвид Бланшфлауър от Университета Дартмут и колегите му това вече не е така.

„Съществува литература с поне 600 публикувани статии, които показват, че щастието има U-образна форма спрямо възрастта и, обратно, че нещастието има обратната форма спрямо възрастта“, пише Бланшфлауър миналия месец в статия относно резултатите си. „В различни набори от данни и мерки констатацията за спад на щастието в средната възраст се повтаря постоянно.“

„Но вече не“, продължава той. „Сега младите възрастни (средно) са най-малко щастливите хора. Нещастието сега вече намалява с възрастта, а щастието се увеличава – и тази промяна изглежда е започнала някъде около 2017 г. Възрастните в зряла възраст са по-щастливи от младите.“

Трудно е да се преувеличи колко универсална е U-образната крива на щастието. Тя бе доказана в почти всяко тествано човешко общество – от напреднали и богати страни до развиващи се държави; наблюдаваше се в англоговорящия и неанглоговорящия свят; на места с висока и ниска продължителност на живота, високи и ниски нива на демокрация, независимо от средните доходи, БВП или коефициента на Джини.

„Открих доказателства за надир на щастието в 145 държави, включително 109 развиващи се и 36 развити“, пише Бланшфлауър през 2020 г. в една от многото си статии, посветени на явлението. „Открих го в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралазия и Африка. Имам U-образна форма на благосъстоянието за всяка една от 35-те страни членки на ОИСР. Разполагам с нея за 138/193 държави – членки на Организацията на обединените нации.“

Моделът на U-образната форма е толкова фундаментален, че дори не е необходимо да се ограничавате до човешките общества, за да го видите – тенденцията е наблюдавана дори при популациите на човекоподобните маймуни. Оказва се, че тя е неизбежна част от това да бъдеш не просто човек, а хоминин: предопределено ни е, изглежда по биология, да бъдем щастливи, когато сме млади и стари, и най-нещастни по средата.

Поне досега.

Благодарение на безпрецедентния спад в благосъстоянието на младите хора U-образната крива на щастието вече е по-близо до права линия, като удовлетворението от живота е най-високо в края и най-ниско в началото на зрелостта.

„Това ни шокира“, казва Бланшфлауър в лекция, посветена на откритията му по-рано тази година. „Изведнъж започнахме да наблюдаваме бърз спад в благосъстоянието на младите хора – особено при младите жени, но тенденциите при младите мъже са същите.“

„В данните имаше промени, които наистина не бяхме виждали преди“, добави той.

Днес, казва, приблизително 1 от всеки 9 млади жени в Америка съобщава, че всеки ден от живота им е лош за психичното здраве. При младите мъже този показател е по-нисък, но все още е много тревожен – приблизително 1 на 14. Екипът установява огромен ръст на броя на младите хора, които посещават службите за психично здраве, хоспитализирани са заради самонараняване и дори правят опити за самоубийство.

И макар че явлението е забелязано за пръв път в данни от САЩ, последвалите проучвания на Бланшфлауър и колегите му показват, че проблемът е много по-широко разпространен, отколкото само в една страна. Всъщност досега тази нова негативна връзка е установена в повече от 80 страни по света – от Австралия до Зимбабве.

„Имам абсолютно същия модел в 43 държави, които вече съм разгледал“, казва Бланшфлауър. „Това е доста плашещо и трябваше да направим нещо по въпроса още преди години.“

И така, какво се крие зад глобалния спад в щастието на младежите? Ами това е най-важното: не знаем.

Никой от лесните отговори не изглежда подходящ. Промяната „не е причинена от ковид“, подчертава професора; „пандемията просто удължава тенденциите, които са започнали през 2011 г.“. Вероятно не е и от пазара на труда, тъй като благосъстоянието на младите хора изглежда започва да намалява точно по времето, когато пазарът на труда се активизира.

„Отговорът е нещо, което започва около 2014 г., има глобален характер и се отразява непропорционално повече на младите – особено на младите жени“, казва Бланшфлауър пред Scientific American. „Всеки, който предлага обяснение, трябва да го съобрази с това.“

„Аз, освен мобилните телефони, нямам нищо друго.“