Лудият бомбаджия срещу компанията на Едисън
Всички сме чували историята на Тед Качински – математическият гений, който за жалост става обект на изследване в програмата MK Ultra, за да може след това да полудее и да започне да изпраща бомби по пощата. Той далеч не е единствен в терористичните атаки. Макар и позабравен, Джордж Питър Метески също влиза в класацията и успява да докаже, че е достатъчен само един човек, за да може един цял град да се изправи на нокти. И нека не забравяме, че неговото царуване започва от 1941 г. и продължава до 1956 г. За 16 години успява не просто да побърка едно цяло поколение, но и да накара всеки един човек на хоризонта да се замисли дали наистина е добър ден за разходка на открито. Никой не може да бъде категоричен какво точно се обърква в него.
Той има нормално детство, успява да получи образование и след това отбива военната си служба в морската пехота, като е назначен за ел. специалист в Шанхай. Прибирайки се у дома, започва да работи като механик и живее спокойно с двете си сестри. В цивилният живот всичко върви нормално, докато не се случва работен инцидент, който го изпраща в болницата в продължение на 26 седмици. След като всички щети са покрити, лекарите го вписват в графата на инвалидите и работата му в електрическите компании приключва. Нараняването, което е натравяне с горещи газове, скоро води и до туберкулоза, а при опит да получи някакво работно обезщетение, властите му отказват такова.
Именно в този период се развива една изключителна агресия към адвокатите на всяка една компания, но са необходими около 40 години, за да постави своята първа бомба, а целта му е електрическата компания Едисън, която се намира в Манхатън. Първите два атентата остават без особено внимание и полицията смята, че това са случайни опити. Електротехникът не се опитва да бъде ефектен с производството на своите машини, неговият поглед е насочен към ефективността и затова винаги използва различни тръбни бомби – размерите им са между 10-25 сантиметра с диаметър от 1-5 сантиметра. Оказва се, че не е трудно да се открият дори продуктите за направата им. Батериите се взимат от фенерчета, а пазарът е пълен с евтини часовници, които да работят като таймери. В рамките на 16 години успява да постави 33 бомби, от които 22 избухват и раняват 15 човека.
Поставената първа бомба никога не се взривява, но откритата бележка ясно показва, че някой е много ядосан на служителите на Едисън. През септември 1941 г. е открита втора бомба, която отново е близо до сградите на Едисън, като също не успява да сработи. Във втората бележка е написано, че патриотичният дълг зове извършителят да изправи Едисън пред правосъдието. Заплахата за още бомби идва, но със закъснение от почти десет години. В този период терористът предпочита да изпраща само агресивни писма до полицейските управления, като се надява, че някой ще обърне внимание и най-вероятно ще се насочи към изобретателя. В този период отново никой не обръща внимание, но ще открием, че майсторът не е губил времето си, а просто подобрява механизмите.
Метески започва да избира някои от големите сгради в града, като някой повтаря отново и отново. Неговите устройства се поставят в телефонни будки, гардеробни, тоалетни и други. Гарата в Пенсилвания е ударена цели 5 пъти, библиотеката в Ню Йорк е ударена два пъти, автобусната ара е пострадала още два пъти, а малко след това се насочва и към метрото. От време на време оставя по една бомба в кина, театри и други места, където ще има повече хора. След като първата бомба избухва и не успява да рани никого, терористът решава да остави следващата в ресторант, а малко след това избира и телефонните будки, които бързо започват да се избягват. По това време полицията заявява, че най-вероятно става въпрос за шегаджии, като на следващия ден вестниците отделят само един-два абзаца по темата.
На 22 октомври 1951 г. New York Herald Tribune получава писмо със заплаха, че бомбите ще се увеличат, докато Едисън не бъде изправен пред съда. В друго издание през ноември ще се извини на всички пострадали, но все пак смята, че действията му са повече от оправдани и работят за общото благо. Още през март 1952 г. гърмят две бомби, като успяват да ранят хора, едната избухва на автобусната гара, докато другата се детонира в кино салон. Обществото вече нарича извършителя „Лудият бомбаджия“ и дори не подозират колко прави са. Полицията официално заявява, че това са бомби, които са направени от хора, търсещи публичност и опитвайки се да привлекат още повече внимание.
В рамките на 1953-1954 г. Метески успява да подобри своята формула и бомбата му в обществената тоалетна ранява трима души. По време на концерт, провеждащ се за бялата Коледа на 7 ноември, никой не подозира, че под една от седалките стои творението на побеснелият терорист. Експлозията успява да рани четирима души. Това обаче са някои от успешните удари, въпреки опитите на Джордж да спечели внимание, голяма част от произведенията не се взривяват. През 1956 г. полицията вече е притисната в ъгъла. Никой не може да разбере какви са мотивите, никой не може да разгадае защо някой се стреми да поставя взривове.
Докато 74-годишен мъж не се среща със следващата експлозия. Оказва се, че Джордж е минирал една от тоалетните в автобусна гара и след като тоалетната чиния се взривява и го ранява сериозно. Докато дойде бомбеният отряд, голяма част от следите са унищожени, но откриват рамка на часовник и чорап. Малко след това един пазач от центъра Рокфелер успява да открие тръба под телефонната бутка в сградата. Негов колега я взима със себе си, защото смята, че може да му свърши работа у дома и се качва на автобуса за Ню Джърси. За щастие я оставя на кухненския плот у дома си, като малко след това се детонира, но няма ранени. На 2 декември в театър Парамаунт следва още един взрив и 6 души от 1500-те посетителя са ранени.
Полицейският комисар Стивън П. Кенеди официално впряга всички сили на полицията, за да разбере кой продължава да си играе с тях на котка и мишка. На 24 декември за голямо щастие никой не успява да пострада. Един от читателите в библиотеката отива до телефонната будка, изпуска една от монетите и след това открива, че на пода има тръба, увита в чорап. Охраната се вика и след кратка консултация бомбата се хвърля в необитаваната градина, а полицията веднага е уведомена. На мястото пристигат 60 служителя, придружавани от детективи. Едно писмо отново пристига във вестниците, като там Метески заявява, че бомбите са били оставени месеци назад и просто не са се детонирали.
Защо никой не успява да открие бомбаджията на време? След като всички заплахи са насочени изцяло към Едисън, полицията отива и започва да разглежда неговите картони. Оказва се, че освен Джордж, стотици други работници са уволнени неправомерно, което означава, че властите ще се забавляват много в разследването, особено със задаването на въпроси към хора, които обичат предишния си работодател. Още по-лошото е, че проверката на съда, както и на лудниците не показва абсолютно нищо. Проверяват се дори училищата, които могат да предложат части за производство на бомбите, но отново без никакъв резултат. Гражданите също са принудени да гледат своите съседи и да съобщават, ако започнат да се държат малко по-странно от обичайното.
През април 1956 г. се ражда и описанието – мъж над 40 години с опит в механиката, който има достъп до метални тръби и често пуска поща от Уайт Плейнс, изразяващ изключителна агресия към компанията на Едисън. Посоченото описание показва поне 500 души, които могат да бъдат потенциалният извършител и отново без никакъв резултат. На 27 декември се издава и официалната награда от 26 000 долара за всеки, който може да посочи атентатора – ситуацията вече излиза извън контрол. Появата на наградата започва с редица фалшиви обвинения, както и желанието на различни жители да посочат случайни хора, с които да спечелят колкото се може повече внимание. Абсолютно всеки става подозрителен и резултатът продължава да е повече от странен. Анализът на отпечатъци, разглеждането на бомбите и търсенето на някаква връзка между дестинациите – нищо не дава резултат.
Най-накрая са извикани дори психолозите, които трябва да помогнат за стесняването на кръга от заподозрени. Извикан е Джеймс Бръсълс, който има опит с душевно болни пациенти. След като представят всички доказателства и Джеймс започва работа, неговите притеснения посочват, че става въпрос за служител, който не е получил никакво обезщетение или е бил уволнен неправомерно, а след това е потърсил реванш. Вниманието и натиска към правенето на бомби се обяснява с някаква нарастваща параноя, която го принуждава да повтаря действията си отново и отново. Какви са неговите заключения?
Според психологът, извършителят е мъж, защото почти всички атентатори на този етап се оказват мъже. Средно телосложение, като това допуска от броя хоспитализирани пациенти. Най-вероятно на възраст между 40-50 години, защото параноята се развива бавно. Известен е със своята прецизност и спретнатост, примерен работник и човек с изключително добро отношение към околните. Решават, че е славянин, защото най-често бомбите се правили в Централна Европа, възможно да е католик, като най-важното е, че може да е учтив, но не и приятелски настроен.
Още тук става ясно, че не говорим за съмнителен човек, а за някого, с когото може да се разминете на улицата и изобщо да не разберете какво наистина се е случило. Образованието му би трябвало да е добро, но така и не се стига до колеж. От записките по писмата се смята, че идва от чужбина – тоест емигрант или човек, който е живял там. Джеймс е категоричен, че сексуалният живот най-вероятно е обвързан с едипов комплекс. Самотник, който има малко интерес към жените и дори е възможно да бъде девствен. Възможно е да не е женен и да живее с други роднини под един покрив. Най-интересното е, че Джеймс е категоричен в едно – при залавянето на извършителя, най-вероятно същият ще бъде облечен е с чист и спретнат костюм.
Въпреки критиките и желанието да се работи изключително сериозно под радара, психологът настоява този профил да бъде разкрит и информацията да се публикува. Резултатът отново не е добър, до края на годината се отбелязва нов рекорд по сигнали и този път ситуацията изобщо не изглежда розова. И макар да няма резултат, повечето хора са готови дори да обвинят собствената си майка в евентуалните нападения, като всичко това продължава да бъде доста сериозен проблем. Едва на 18 януари 1957 г. екипът, който се занимава с разглеждането на досиета и освободени кадри от компанията на Едисън, забелязва един човек, който използва думи като „несправедливо“, „перманентно нараняване и инвалидност“ в своята защита.
Същите думи могат да бъдат открити и в посоченото досие, което New York Times публикува. Името на картона също е налично, при това придружено със снимка. Джордж Метески – освободен на 5 септември 1931 г. Дори писмата с обжалване са прикрепени и там стоят същите думи, които човек е търсил и по-рано. Алиша Кели, която открива досието, официално получава и наградата малко след ареста на Джордж. Откриват го у дома му, когато е още по пижама. Карат го да напише няколко думи и след това го молят да се облече. Когато Джордж се завръща, той е облечен в костюма, който психологът е посочил по-рано. Единственият проблем е, че когато най-накрая се стига до делото, психолозите са категорични, че човекът е болен от параноя и не може да бъде съден като нормален човек. Прекарва около 25 години в лудница, като след излежаването на 2/3 от присъдата си е освободен, но само с едно изискване, да посещава редовно психолога, да пие всички предписани хапчета и да внимава, защото едно нарушение ще го изпрати веднага обратно в лудницата.
След време се опитва да продаде своята история, но нито един издател не е съгласен да я публикува. Лудият бомбаджия се прибира обратно у дома, точно там, където е арестуван, за да доживее до 90-годишна възраст и да умре тихо, забравен точно по същия начин, по който е започнал своята кариера.
