Кой беше на второ място след Амундсен в надпреварата за Южния полюс
В света има много авантюристи, които са искали да бъдат първи в покоряването на някои от най-далечните точки в света. Логично е, че в повечето случаи се говори за Северния полюс, Южния полюс и Еверест, но когато говорим за планини, там винаги е една по-различна подготовка и се изискват сериозни усилия. Експедицията „Тера Нова“ е една от най-известните и трагичните при опитите за покоряване на Южния полюс. Капитан е Робърт Фалкън Скот, а задачата му е да събере колкото се може повече информация, за да може по-късно да бъде използвана и приложена за другите учени, които ще се опитат да опознаят ледения континент.
По същото време има още една конкурентна експедиция на норвежкия изследовател Роалд Амундсен, който е на път да изпревари британците. Екипажът от 5 души на Тера Нова е готов на всичко, за да грабне наградата, но за жалост, историята ще напомни, че скоростта е опасна, особено по тънък лед. Скот и неговата компания остават изгубени безследно.
Мисията му, колкото и неприятно да завършва, практически не е пълна загуба. Преди да стигнат до полярния кръг. Господата са отговорни за най-различни открития, които завинаги променят изцяло цялата идея за ледения континент.
Робърт Скот е роден на 6 юни 1868 г. в Девънпорт и още от малък показвал интерес към плаването. Неговият дядо и четиримата му чичовци били морски капитани в Кралската флота и често прекарвали времето си в разказване на най-различни истории. Скот също отива във военно училище, за да се подготви за своята морска кариера, преминава всички изпити и се качва на борда на HMS Britannia през 1881 г. и поставя един особен рекорд – тогава е само на 13 години. Повечето записки на борда го описват като срамежлив, но смел младеж, който не бяга от отговорност. Легендата разказва, че в рамките на две седмици е започнал да се катери по ранговете, като през 1897 г. вече е лейтенант във флота.
На 31 години се среща с един бивш колега Клементс Маркхам – президент на британското кралско географско общество. Няколко години по-рано, Маркхам е започнал да забелязва бистрия ум и опит на Скот и започва да обръща повече внимание на различните предлагани експедиции. Точно по тази причина е номиниран за един от първите, които са призовани за покоряването на Антарктида. През юни 1900 г. с никакъв опит за полярните кръгове, Скот тръгва с ранга на командир с избрани британски изследователи на борда на HMS Discovery.
През следващата година ще е рекордьор за най-далечно достигната точка на юг от екватора. Попълва познанията с различни биологични, зоологични и метеорологични открития. Завръща се в Англия през 1904 г. и веднага е повишен в капитан. Въпреки получените звания, неговото съзнание не спирало да копнее за Антарктида. Успява да стигне до Южния полюс по време на британска национална арктическа експедиция и е решен, че иска малко повече.
През 1910 г. най-накрая е предложен за втори опит и този път е на борда на Terra Nova. На 15 юни 1910 г. отплава от Кардиф с редица участници, които да успеят да зърнат нечуваната красота. Сред тях е и ученият Едуард Уилсън, придружаван от фотографа Хърбърт Понтинг. Официалната задача е изследването на географски данни и събирането на научни открития. За Скот има една друга награда, той е искал да бъде първият човек, който да стигне до Южния полюс, изпреварвайки всяка една друга държава.
По-лошото е, че не е единствен, малко по-рано Ърнест Шакълтън е успял да достигне около 160 км навътре в Южния полюс, при това в рамките на два опита от 1907 и 1909 г. Амундсен също отплава само няколко дни след Скот. Ръкавицата за покровителя на Южния полюс е хвърлена и сега всички са в една съвършена битка с времето. Според Арктическото наследство, Тера Нова е включвала 162 сандъка с храна и месо, сирене и масло, три моторни трактора и доста варели с петрол. Изпратени са 2 сибирски и 17 маджурски понита, 33 сибирски кучета, необходима техника за фотографиране, медицински принадлежности, дрехи, инструменти, шейни, въглища, спални чували, палатки и други по-дребни прибори.
През ноември 2010 г. става ясно, че корабът е изгубил две понита, едно куче, една шейна и част от въглищата, както и петрола, тъй като влиза в буря.
Господата пристигат през януари 1911 г. Започва разтоварването на кучетата, понитата, моторизираните шейни и започват да се строят укритията от студа.
Веднъж след като са поставят основите, офицер Виктор Кампбел решава да отплава на изток до земята на крал Едуард VII. На връщане ще забележи кораба на Амундсен, който вече е хвърлил котва в залива на косатките. След размяна на учтивости, Кампбел прави всичко възможно да се върне обратно в лагера и след това да информира капитан Скот за гостенина си.
Ръкавицата е хвърлена и в този момент Амундсен е най-свирепият враг за достигането до Южния полюс. Скот нарежда на своите хора да се подготвят за експедиция, да натоварят необходимите хранителни записи и да започнат да гледат пътеките, по които е правилно да вървят за своето пътешествие. Бързането ще доведе до следващата голяма трагедия – 6 от 8-те понита ще умрат по пътя. Арктическата зима започва през април и 25-те души, които са на борда, са принудени да хвърлят котви и да чакат в една от построените бараки. Прекарвали по-голямата част от времето си в изследвания и игра на футбол, докато Скот продължавал да форсира обстановката и да се опитва да намери правилната посока за завършване на маршрута до полюса.
По това време Уилсън успява да открадне 3 императорски яйца от пингвините за бъдещи изследвания, успява да се пребори с отрицателните температури и разстоянието от 100 километра, за да стигне до пингвините.
На 24 октомври 1911 г. капитан Скот започва своето пътешествие, вече е настъпила така наречената Арктическа пролет. Преминава Ледената бариера с 16 души, моторни шейни, кучета и понита. Планът на капитана е бил следния: при достигането на една контролна точка, най-слабият от групата ще трябва да се върне обратно, докато накрая не останат 5 души.
Шейните се чупят на около 90 километра от основния лагер. Останали само с кучета и няколко понита, групата едва преминава Ледената бариера на 4 декември. След това стигат до платото, което прегръща всеки авантюрист, а легендата показва, че от другата страна е полюса. На 20 декември Скот изпраща и кучетата в лагера.
На 3 януари 1912 г. капитанът и 4-ма души тръгват към последната дестинация. Господата достигат на Южния полюс на 17 януари, за да видят, че Амундсен е оставил своя флаг там. Норвежецът е успял да ги победи с 34 дена. Това е едната лоша новина, а още по-жестоката е, че сега следват близо 2000 километра обратно към лагера.
На 17 февруари се преминава полярното плато без особени проблеми. На 17 февруари всички започват трудните изкачвания по Бердморския глетчер, Еванс колабира от студ и след няколко часа е мъртъв. В началото на март става ясно, че останалата група от полярните членове. Поради измръзване и Оутс започва да страда от гангрена и не може да върви повече от няколко километра на ден. Накрая губи една от ръцете си, а ампутацията се прави на 17 март – неговия 32-ри рожден ден. За съжаление, всички членове мислят едно и също – Оутс започва да бави групата и накрая се самоубива. Остават само Скот, Боуърс и Уилсън, които продължават напред в снежната буря. Остават около 16 километра до лагера и първите големи хранителни запаси.
В последният запис на Скот от 29-и март е ясно, че екипът бедства и се надява да открие храната, която най-вероятно ще ги спаси. В последните редове споделя, че няма сили дори да пише. Всеки ден и хората от лагера на Тера Нова започват да ходят до по-далечните точки и да доставят храна, но за съжаление установяват, че никой не ги е докоснал. Най-накрая организират спасителна операция и започват издирването. След близо две седмици в студовете, забелязват останките на тримата оцелели. Групата, която не е знаела съдбата на Оутс, продължава да го търси, докато не открива неговия спален чувал. Никой не знае какво се случва с тялото на Еванс.
Новините за загубата и трагедията, която е застигнала Тера Нова, официално оставя всички хора в шок. Мнозина са разочаровани от загубата при покоряването на Южния полюс, но още повече са хората, които не могат да приемат и загубата на най-добрите моряци. За голяма утеха се оказва, че научните открития, включително и 2000 вида събрани животни – 400 от тях никога не са били показвани на широката публика – се смятат за сериозен успех.
Най-важното е, че яйцата на императорския пингвин са били огромна победа. Преди този момент се е смятало, че пингвините са били наследници на динозаврите, но теорията доказва, че ембрионът е много по-различен. Един от фосилите, открит при останките на Скот доказва, че Южния полюс е бил част от един суперконтинент и някога е бил дори зелен. На финалът става ясно, че експедицията се проваля в състезанието, но дава редица нови научни открития.
